извика:
— Грижи се за татко, Джон-Пол. Внимавай да не му се случи нещо. И ти се пази. Не си неуязвим.
Тео се качи в колата и тъкмо затвори вратата, когато Бен извика и дотича.
— Мисля, че извадихме късмет — каза Бен.
— Какво става?
— Току-що се обади диспечерът. Някакъв детектив от Ню Орлиънс иска да говори с мен. Било спешно.
— Разбра ли какво иска този детектив? Няма начин в Ню Орлиънс да са научили за станалото снощи. Не са имали време.
— Веднага ще се върна в участъка да разбера, но имам чувството, че това… — той посочи къщата на Мишел — … и обаждането от Ню Орлиънс са свързани. Може би знае нещо, което ще ни помогне.
— Обади ми се в болницата веднага щом научиш нещо — каза Тео.
Бързо стигнаха до болницата. Мишел го приведе през един страничен коридор до спешното. Не беше се поглеждала в огледало и чак когато видя как я зяпат всички от персонала, разбра, че е трябвало да се измие.
Предположи, че сигурно мирише ужасно. Мегън, младата сестра от спешното, възкликна изненадано:
— Изглеждате така, сякаш сте паднали в боклукчийски камион — каза тя. — Какво, за бога, ви се е случило?
— Паднах в боклукчийски камион.
Друга сестра, на име Франсис, се подаде от стаята на сестрите. И тя бе млада, но си бе спечелила прякора Бабето, защото се държеше като деветдесетгодишна. Мишел й поръча да приготви поднос с инструменти за сутура8.
Франсис бързо се отправи да приготви необходимото. Гумените й подметки свистяха при всяка нейна крачка.
— Стой тук, Тео — каза Мишел. — Аз ще отида в съблекалнята на лекарите, за да си взема един душ.
— Ще дойда с теб. Там нали е спокойно?
— Да.
— Добре. Трябва да се обадя на Ноа.
Мегън ги изгледа ококорена и зяпнала, като минаха покрай нея. Мишел забеляза, че вниманието й вече е насочено към Тео.
Мишел го отведе в просторната съблекалня. Покрай едната стена се редяха гардеробчета, а до срещуположната бяха оформили кът за почивка с канапе и ниска масичка, две кресла и едно бюро. Точно до вратата имаше тясна маса с кафе-машина и пластмасови чашки. В ъгъла имаше хладилник.
Тесен коридор водеше към две врати. Докато Мишел си вадеше чисти дрехи от гардеробчето, Тео отвори вратите да провери какво има зад тях. И двете се оказаха модерно обзаведени бани.
— Хубаво местенце — отбеляза той, докато се разминаваше с Мишел, която влезе в едната баня. Извади си бутилка вода от хладилника, седна на бюрото и набра номера на мобилния телефон на Ноа. След секунда чу гласа на Ноа на запис със стандартната покана да остави съобщение. Тео бе почти сигурен къде се намира Ноа, но трябваше да изчака Мишел да излезе от банята, за да му даде номера.
После избра централата на болницата и поиска да изпрати съобщение на пейджъра на Елена Милър. Чу някакво шумолене на листи и телефонистката му каза, че Елена в момента не е дежурна. Въпреки че отказа да му даде домашния телефон на Елена, все пак се съгласи да го свърже с нея. Елена вдигна на второто позвъняване. След като й се представи, Тео я помоли да опише куриера, който бе дошъл за пакета в сряда, и попита какво точно бе казал.
Елена нямаше търпение да разкаже на Тео за онзи грубиян.
— Имаше наглостта да ми се развика — каза тя.
Тео си водеше записки на листа, който намери на бюрото и й зададе няколко въпроса. След като затвори, той провери номера на „Спийди Месинджър“ в Ню Орлиънс в телефонния указател, който намери в най-долното чекмедже на бюрото и им се обади. Говори с трима човека, преди да стигне до началника. Той звучеше уморено и не искаше да сътрудничи, докато Тео не го заплаши, че ще се наложи да използва полиция, за да получи необходимата информация. Изведнъж началникът заяви, че ще помогне с удоволствие. Обясни, че всички пратки са описани в компютъра им. Въведе името Мишел Ренърд и каза на Тео кога, и къде е била доставена пратката.
— Искам да знам откъде е изпратена.
— „Бенчли, Тарънс и Полсън“ — обясни началникът. — Пакетът е получен в болницата в Сейнт Клеър в пет и петнайсет. Да ви изпратя ли копие от транспортния документ?
— Няма да е необходимо — каза Тео.
След душа Мишел се почувства значително по-добре. Знаеше, че изглежда ужасно, но вече се чувстваше добре и другото не я интересуваше. Облече се, среса косата си, като примижаваше болезнено при допира на гребена до ударените места на главата й. Отправи се към Тео, довършвайки тоалета си в движение. Той се обърна.
— Говори ли с Ноа? — попита го.
— Не още. Но говорих с началника на „Спийди“. Познай какво научих?
— Че там не работят нито Франк, нито Еди, нали? Боже, чувствам се като идиотка.
— Наистина, там не работят Франк или Еди, но защо се чувстваш като идиотка? Нямала си никаква причина да се усъмниш в разказа му.
— Тео, казвам ти, виждала съм този мъж и преди. Мислех, че съм попадала на него в болницата, но очевидно не е така. Тогава къде може да съм го виждала?
— Ще се сетиш — каза й той. — Опитай да не се напрягаш и докато си мислиш за нещо друго, ще си спомниш най-неочаквано. Знаеш ли още какво ми каза началникът?
Мишел отиде до канапето, седна и се наведе да завърже връзките на обувките си.
— Кажи ми.
— Пакетът е бил изпратен от „Бенчли, Тарънс и Полсън“.
— И е бил адресиран до мен?
— Да. Обадих се във фирмата, но отказаха да ми дадат информация по телефона. Така че изпратих Ноа на място. А, говорих и с Елена Милър. Тя ми изнесе цяла тирада.
Мишел кимна.
— Елена винаги има готова тирада. Какво каза?
— Че куриерът се държал враждебно.
— Това вече ни е известно.
— Когато не успяла да намери пакета, за да му го даде, той започнал да й крещи. Освен това я заплашил. Била толкова ядосана, че се канела да се обади в куриерската служба и да се оплаче от служителя им, но била много заета и после забравила.
Мишел стана и се приближи до бюрото. Забеляза начина, по който той я гледаше, и попита:
— Какво има?
— Чак сега забелязах колко изморена изглеждаш.
— Добре съм.
— Тревожа се за теб. Изглеждаш така, сякаш всеки момент ще припаднеш.
— Добре съм — настоя тя.
Не изглеждаше добре. Тенът й беше блед и тя бе напрегната. Трябваше й още малко време да се успокои, помисли си той. Пренапрежението щеше да я изтощи и тя щеше да рухне.
— Ела тук.
— Тео, можем да тръгваме. Трябва да зашия ръката ти и да намерим онзи пакет.
— Шевовете и пакетът могат да почакат още няколко минути. Поеми си дълбоко дъх и опитай да се успокоиш. Искаш ли нещо за пиене? Кола или нещо друго?
— Не, благодаря.
— Ела тук.
