да се разберем.
Тя поклати глава.
— Шефът на полицията ми каза, че сте в отпуска… че сте дошъл на риболов. Така че вървете да ловите риба и ме оставете да си върша работата.
— Вижте, разбирам, че си мечтаете за повишение, но…
— Какво? — прекъсна го тя.
— Аз също съм в играта, независимо дали ви харесва или не. Мислите, че ще седя и ще чакам? Може би не съм се изразил достатъчно ясно. Той се опита да ни убие.
Харис се вбеси.
— Няма да ви позволя да ми провалите разследването.
Тео нямаше намерение да се надвиква с нея. Като се насили да говори съвсем спокойно и тихо, той попита:
— Колко пъти трябва да го кажа, за да го разберете? Няма да ме спрете.
— Как ли пък..
Той я прекъсна.
— Но аз мога да ви спра. И двамата го знаем. Едно обаждане по телефона. Само толкова.
Той не блъфираше. Когато се налагаше да действа твърдо, разполагаше със солиден гръб. Тя не. Беше съвсем просто.
Харис реши да действа по-благоразумно.
— Добре, ще си обменим информация. Ще ви изпратя копие от досието на Мънк веднага щом се върна в Ню Орлиънс. И ще ви позволя да видите какво съдържа пакетът.
— Ако изобщо го намерим — обади се Мишел.
— Трябва да го намерим — натърти Харис. — И искам още нещо.
— Какво?
— Искам четирийсет и осем часа, преди да започнете да се месите и да извикате вашите хора. Гарантирам ви, че дотогава Мънк ще бъде зад решетките. Ако той действа заедно с мъжете, които са нападнали вас с доктор Ренърд, ще прибера на топло и тях.
— Прекалено сте сигурна в себе си. Какво не ми казвате, детектив Харис? Знаете ли къде е Мънк сега?
— Четирийсет и осем часа — настоя тя.
Не му трябваше време, за да обмисли отговора си.
— Не.
— Тогава двайсет и четири часа — настоя тя. — Това е разумен срок.
Вратът й започваше да почервенява от гняв, но Тео изобщо не се интересуваше дали усложнява живота й или не.
— Не.
— Какво искате, по дяволите? Дайте ми нещо. Моите хора вече затварят мрежата. Работили сме толкова дълго по този случай, не можем да ви оставим да го поемете. Дайте ни възможност да го пипнем. Три години…
— Да, знам. Три години — каза той. — Добре. Давам ви дванайсет часа и нито минута повече. Ако все още не сте извършили никакъв арест дотогава, ще действам аз.
Тя погледна часовника си.
— Сега е почти девет. Дванайсет часа… да, ще се справя. Вие заведете доктор Ренърд в дома й и стойте там до девет вечерта. — Тя се обърна към Мишел и каза: — Хайде да действаме. Откъде да започнем търсенето на пакета?
Мишел видя, че Франсис й прави някакви знаци. Държеше телефон в ръката си.
— Или е тук, в спешното, или на етажа на хирургията. Ще ме извините ли? Търсят ме по телефона. — Тя не изчака отговор и тръгна бързо към Франсис. — Мегън, моля те, качи се с детектив Харис в хирургията и почнете да търсите там — извика тя през рамо. — Аз ще дойда след минута, Франсис, иди да превържеш господин Бюканън и му направи ваксина против тетанус.
Взе телефона и се дръпна настрани, за да направи път на Мегън.
— Оттук, детектив Харис — каза Мегън и тръгна към асансьора.
Мишел не говори дълго по телефона. Върна се при Тео и каза:
— Доктор Ландуски научил, че съм в болницата и ме помоли да проверя как е един негов пациент. Отминава ли ефектът от упойката? Мога да ти дам нещо обезболяващо, ако боли.
— Няма ми нищо.
— Погрижете се за документите, доктор Майк — напомни Франсис, преди да се отдалечи.
Тео наблюдаваше асансьора. Веднага щом вратите му се затвориха, той грабна телефона и попита Мишел какъв е номерът на Мери-Ан.
Тя му каза номера.
— Защо искаш да говориш с Мери-Ан?
— Не искам.
Приятелката на Мишел вдигна на третото позвъняване. Беше сънена. Тео нямаше намерение да си бъбри с нея.
— Дай ми да говоря с Ноа.
Мишел зяпна изненадано.
— Той се е върнал в Ню Орлиънс с Мери-Ан?
Разбра отговора след секунда, когато Тео каза:
— Измъкни се от леглото и иди в другата стая, за да поговорим.
Ноа се прозя шумно.
— Дано е нещо важно.
— Важно е — обеща Тео.
— Добре, чакай малко.
Мишел чу, че викат името й по уредбата и отиде до вътрешния телефон. Една от сестрите я молеше да провери картона на някакъв пациент, преди да му дадат лекарствата. Мишел затвори, когато Тео вече приключваше разговора. Чу го да казва:
— Като провериш това, веднага тръгвай насам. Благодаря, Ноа.
Щом Тео затвори, Мишел го попита:
— Какво правиш? Чух те да обещаваш на детектив Харис, че й даваш дванайсет часа и няма да правиш нищо междувременно.
— Аха.
— Нали каза дванайсет часа.
— Да, казах — съгласи се той. — И ти знаеш какво означава това.
— Какво?
— Излъгах.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Търсеха не където трябва. Мишел подмина бюрото си и видя, че детектив Харис и Мегън ровят из нещата на д-р Ландуски.
— Претърсихте ли вече моето бюро? — попита тя Мегън.
— Мислех, че това е вашето бюро — каза Мегън.
Тя седеше на пода до бюрото и прехвърляше папките.
— Моето е съседното.
— Боже, съжалявам, доктор Майк. През цялото време, откакто работя тук, си мисля, че сте разхвърляна, защото смятах, че това е вашето бюро. Всеки път, когато идвах, вие седяхте на това бюро и попълвахте картони.
— Използвах бюрото на доктор Ландуски. Сестрите оставят тук картоните на неговите пациенти, а аз го замествах, докато беше в отпуска.
