— Но аз оставях и вашите неща тук.
— Значи по-добре да потърсим — каза Харис. — Може пакетът да е бил оставен тук по погрешка.
Тъй като детектив Харис претърсваше бюрото, Мишел коленичи и започна да преглежда купчината до стената.
— Не знам как успява Ландуски да работи така.
— Той винаги изостава с картоните — обади се Мегън.
— Ще се концентрирате ли върху задачата, с която сме се заели? — настоя Харис. Говореше като учителка, която се кара на провинили се ученици.
— Мога да говоря и да търся едновременно — увери я Мегън.
— Продължавайте да търсите — подкани я Харис.
— Може ли да е това? — попита Мегън след няколко секунди. Подаде на Мишел малък жълт плик.
— Не. Трябва да бъде с етикета на „Спийди Месинджър“.
— Ами това? — попита Мегън.
Подаде нов плик на Мишел. Харис погледна през рамо и изчака отговора на Мишел.
Пликът бе формат като за документи, жълт и подплатен. Мишел прочете името на юридическата кантора в горния ъгъл, точно над етикета на куриерската служба и затаи дъх.
— Мисля, че може да е това — каза тя и подаде плика на детектива.
Харис го пое, сякаш вътре имаше експлозив. Внимателно прецени тежестта, после бавно преобърна плика. Съвсем бавно издърпа лентата, с която се отваряше пликът. Вътре имаше друг жълт плик. Харис го отвори с нож за писма.
Като държеше плика за ръба, тя огледа с търсещ поглед бюрото.
— Това ще свърши работа — каза тя и взе една голяма щипка за документи. — Не искам да докосвам листовете вътре, за да не повредя отпечатъците от пръсти, ако има такива.
— Мога да ви донеса ръкавици — предложи Мегън.
Харис се усмихна.
— Благодаря, но това ще свърши работа.
Мишел се облегна на стената. Още държеше в скута си купчина папки. Детектив Харис стисна с щипката листовете за ъгълчето и ги издърпа наполовина.
Мегън се изправи и без да иска събори купчина вестници и картони. Мишел й помогна да ги събере.
— Какво пише? — попита Мишел детектива.
Харис изглеждаше разочарована.
— Това е някакъв документ от одит или някакво финансово извлечение. На тази страница няма имена, само инициали до нещо, което изглежда като банкови преводи. Цифри и само цифри.
— Ами на другите листи?
— Има десетина листове, може би повече, но някои са стегнати с тел бод. Тя поклати глава и каза: — Няма да рискувам да ги вадя.
Внимателно пъхна листовете в плика.
— Трябва веднага да изпратя това в лабораторията. Щом проверят за отпечатъци, ще намеря някой, който да ми обясни какво значат тези цифри.
Беше голямо разочарование, че не разбраха какво значи написаното. Мишел остави папките, които държеше, изправи се и последва Харис, която вървеше към асансьора.
— Благодаря за помощта — каза Харис. — Ще поддържаме връзка.
— Обещахте на Тео да му покажете съдържанието на пакета — напомни й Мишел.
Вратата на асансьора се отвори. Харис влезе вътре и натисна бутона. Докато вратата се затваряше, тя се усмихна на Мишел и каза:
— Ще му дам да види всичко след дванайсет часа и нито минута по-рано.
Мишел продължи да стои със скръстени ръце и само поклати глава, когато вратата се затвори. Мегън дойде до нея.
— Какво очаквахте да намерите в този плик? — попита тя.
— Отговори.
— Когато всичко се уреди, ще ми обясните ли какво става?
— Разбира се — съгласи се Мишел. — Ако самата аз разбера какво става, с радост ще ти обясня.
— Вашият приятел е адвокат. Той сигурно знае какво означават тези цифри. Едва ли ще допусне онази жена да го подмине, без да му покаже документите. Ще сляза по стъпалата до спешното, за да не пропусна тази сцена.
Мишел трябваше да посети още един пациент, преди да приключи.
— Кажи на Тео, че идвам след минута — извика тя след сестрата.
Детектив Харис не искаше да рискува да попадне на Бюканън. Тя излезе от асансьора на втория етаж и слезе по стълбите до първия. Като следваше табелките, мина по един страничен коридор до изхода и се измъкна незабелязана. Заобиколи болницата отвън и хукна към паркинга, като притискаше плика до гърдите си. В този момент чу как зад гърба й изсвириха гуми. Обърна се и видя сивата тойота, която се бе устремила към нея.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Детектив Харис не вдигаше телефона си и Тео беше вбесен. Опита да се свърже с нея на два пъти, но всеки път попадаше на гласовата й поща. Съобщенията, които той й остави, бяха пределно лаконични. Искаше пакета и то веднага. Остави съобщение за нея и в участъка и тъкмо затваряше телефона, когато Мишел се появи от асансьора. Въпреки че Тео вече бе чул от Мегън една версия за станалото, той накара Мишел да повтори всичко още веднъж. Вървяха към съблекалнята на лекарите, откъдето Мишел трябваше да прибере дрехите си.
— Но не видя какво пишеше?
— Не. Тя не ми позволи да докосна нищо. Тревожеше се, че ще повредя отпечатъците от пръсти.
— Има си хас! Тя те е изиграла. Твърдо е решила да ме държи настрана от разследването.
— Поне за дванайсет часа.
Мишел натъпка дрехите и обувките си в една голяма торба и застана на вратата. Тео грабна телефона.
— Май е време да действам твърдо — измърмори си той.
— Тео?
Той най-после я погледна.
— Да?
— Като пребита съм. Трябва да поспя, ти също. Хайде да се приберем, моля те.
— Да, добре.
— Дай на жената дванайсет часа — каза Мишел. — Обеща й. — Прозя се. — Знам, че не иска да ти сътрудничи и това те вбесява, но мисля, че трябва да й дадеш един шанс. Посветила е три години на това разследване.
— Не ме интересува, дори да са петнайсет — възрази той. — Няма да се откажа.
Пак започваше да се ядосва. Докато стигнаха до колата, вече се заканваше, че ще лиши детектив Харис от полицейската й значка. Мишел го остави да излее яда си, без да го прекъсва. Когато той свърши, го попита:
— Сега по-добре ли се чувстваш?
— Да.
Той й подаде телефона си.
— Обади се на баща си и му кажи, че отиваме при него.
— Може ли да се отбием вкъщи, за да се преоблека.
— Разбира се.
Докато тя избираше номера, той зави и навлезе в Боуън. Вече се ориентираше добре и не му се струваше толкова объркано, макар все още да бе на мнение, че не би било излишно в този град да сложат няколко знака.
