— Тогава съм добре и така. Хайде, започвай.
Франсис се върна с папка и някакви формуляри.
Очевидно бе чула Тео да казва на Мишел да започва.
— Млади човече, не трябва да карате лекарката да бърза. Така стават грешки.
— Къде е телефонът?
— Отпусни се, Тео — каза Мишел и направи знак на Франсис да премести таблата с инструментите по- близо до нея. — Няма да бързам. — После се усмихна и прошепна. — Един познат ми каза, че ако искам нещо да се направи както трябва…
— Какво?
— Трябва да се действа бавно и спокойно. Само така.
Въпреки раздразнението си, той се усмихна. Прииска му се да я целуне, но знаеше, че сестрата от „Досиетата X“ сигурно ще го събори на пода, ако направи нещо подобно.
— Франсис, омъжена ли си?
— Да. Защо питате?
— Мислех си, че Мишел трябва да те запознае с брат си Джон-Пол. Двамата сте си лика-прилика.
— Доктор Майк, не са попълнени никакви документи за този пациент — каза тя сухо.
— Къде е телефонът? — попита Тео.
— Той ще попълни формулярите, като свърша — успокои я Мишел.
— Но това е нарушение на процедурата.
— Ще броя до пет. Ако нямам телефон в ръката, когато свърша, ще стана от тази маса… — предупреди Тео.
— Франсис, моля те, донеси телефон на Тео.
— Има телефон на стената — посочи сестрата.
— Но той не може да го стигне. — Вече и Мишел бе ядосана.
— Много добре.
Франсис възложи задачата на Мегън, която стоеше облегната на регистратурата и флиртуваше с един от лекарите.
Телефонът бе доста стар модел. Мегън откачи от розетката апарата на стената, включи друг на негово място и подаде слушалката на Тео.
— Трябва да наберете девет, за да получите външна линия.
Мишел вече бе почистила раната и бе готова да започне да я шие.
— Стига си мърдал — каза му тя. — Пак ли ще звъниш на Ноа?
— Искам първо да говоря с администратора и да уредя някой да ни помогне. Ако се наложи, ще претърсим всичко сантиметър по сантиметър, но ще ни трябва още някой. Искам да намерим пакета.
— Аз съм тази, която трябва да търси… а ти и още някой да ми помогнете. Ако накараш всички да търсят, няма да знаем къде са търсили и къде не са. Нека първо аз да огледам спешното и хирургията, преди да извикаме подкрепление.
— Защо само тези две отделения?
— Защото изпращат пощата, ако не си я прибера оттук, в хирургията. Всеки от хирурзите си има отделна кутия, където оставят пощата.
— Точно така — каза Мегън. — Качвам доста писма горе. Ходя в хирургията поне два пъти дневно. Опитвам се да бъда полезна. — После добави: — Горе има един много симпатичен техник. Отдавна се опитвам да го накарам да ме забележи. Ще ви помогна, доктор Майк. В момента нямам работа в спешното, а Франсис ще ме извика по пейджъра, ако има нужда от мен.
— Благодаря, Мегън.
— Няма проблем. С какво да ви помогна?
— Намери един пакет, който е бил доставен от „Спийди Месинджър“.
— О, получаваме доста пратки по куриер.
— Мишел, скъпа, свършваш ли вече? — попита Тео.
— Охо! Той ви нарече скъпа — възкликна Мегън.
— Мегън, правиш ми сянка.
— Извинете, доктор Майк. — Тя отстъпи назад. Погледът й прескачаше от Тео към Мишел и обратно. — Е, каква е работата? — попита тя шепнешком.
— Защо не започнеш да претърсваш бюрата и шкафовете на този етаж, докато Мишел свърши с това? — предложи й Тео.
— Добре, сър.
— Гледай внимателно — добави Мишел, без да вдигне глава.
Веднага щом Мегън дръпна завесата, Мишел прошепна:
— Не трябваше да ми викаш скъпа.
— Подкопавам ти авторитета ли?
— Не, но просто…
— Какво?
— Мег е сладурана, но е голяма клюкарка, представям си какви слухове ще плъзнат още утре. Ще ме изкарат сгодена и бременна.
Той наклони глава.
— Това за бременността… не е лошо като идея.
Тя направи гримаса.
— За бога!
Тео се усмихна.
— Жена, която е способна да не издаде и звук, докато по крака й пълзи змия, не може да се впечатли от няколко клюки. Ти си по-силна, отколкото изглеждаш.
Мишел се съсредоточи върху работата си.
— Още един шев и съм готова. Кога последно са ти правили ваксина против тетанус?
Той усети, че сърцето му прескочи.
— Вчера.
— Значи мразиш и инжекциите, а? Все едно — ще трябва да ти направим.
Той протегна ръка и докосна страната й.
— Ставаш нервна, когато те дразня и се смущаваш от комплиментите. Не знаеш как да се справяш с тях, нали?
— Готово — съобщи тя. — Пак си цял. Не ставай още — добави бързо тя. — Аз свърших, но ти не.
— Какво значи това?
— Превръзка и инжекция.
— Колко шева?
— Шест.
Завесата се отвори точно когато Мишел започна да си сваля ръкавиците. Мегън се показа.
— Доктор Майк, един детектив от Ню Орлиънс иска да говори с вас и приятеля ви.
— Той е пациент — поправи я Мишел и твърде късно осъзна, че не е трябвало да казва нищо. Прозвуча, сякаш се оправдава, което, разбира се, само подхрани живото въображение на Мегън
Мегън дръпна завесата докрай.
— Това е детектив Харис.
Жената бе висока, поразително привлекателна, с приятно заоблено лице и проницателни очи. Когато се приближи, Мишел забеляза бръчиците в ъглите на очите и около устата й. Беше облечена с черен панталон, ниски черни обувки и бледосиня блуза. Тя се отправи към Тео. Докато се ръкуваше с него, Мишел забеляза полицейската й значка и пистолета в кобура на колана й.
Харис очевидно нямаше намерение да си губи времето с предисловия.
— Искам да науча точно какво се е случило снощи. Началникът на полицията Нелсън ме информира за станалото, но искам да чуя вашата версия.
— Къде е Бен? — попита Мишел.
