тръст. Камерън е използвал позициите си на брокер, за да прецаква свои клиенти да губят парите от пенсионните си фондове. Далас е била в полицията, а Престън — в прокуратурата и се е грижел за всички проблеми със закона.
— Далас всъщност ни е казала истината, когато ни обясни за призрака. Тя действително е разполагала с досието на Мънк и е била наясно с всичките му минали деяния, просто за да се подсигури. В момента това досие е в Андърууд. Каза ми, че Мънк е убил едно младо момиче преди време, защото бил нает от бащата на момичето. Има достатъчно доказателства да арестуват бащата и вече са изпратили детективи да извършат ареста.
— Дано изгние в затвора! — каза Мишел.
Тео кимна.
— Андърууд смята, че Мънк има характерен почерк. — Той вдигна пакета с лед и го остави на масата зад себе си.
— Какво значи почерк? — попита Мишел. Тя забеляза каква гримаса направи Тео, когато раздвижи крака си, веднага взе пакета с леда и го върна върху коляното му.
— Винаги оставя по една роза близо до жертвата си, обикновено на леглото, защото предпочита да извършва убийствата нощем.
— Значи детектив Харис не ни е излъгала за това — отбеляза Мишел.
— Тя е била умна — каза Тео. — Придържала се е към истината, доколкото е възможно, за да не се оплете в лъжи.
— Как разбра, че Харис е една от тях? — попита Мишел.
— Когато Ноа беше в Ню Орлиънс, аз го накарах да я провери — каза той. — Стори ми се странно, че шефът й отказал да съобщи на Ноа каквото и да било относно случая, по който работи. Ноа е свикнал с враждебни детективи, които не искат ФБР да им се меси в работата, тъй че решил, че шефът на Харис нарочно не му дава никаква информация. Аз обаче предположих, че шефът й не е знаел какво върши Харис. Макар че не се задълбочих в това. Просто го набелязах като вариант и продължих.
— Трябваше да отделя време и да поговоря с някой от другите детективи — каза Ноа. — За да разбера какво мнение имат за работата й.
— Сигурно нямаше да говорят с теб — каза Тео.
— Все още не разбирам как си се досетил, Тео — каза Мишел.
— Катрин ми подсказа — обясни той. — Тя е била умна жена, затова се опитах да разбера защо е направила всичко толкова сложно. Не е пожелала адвокатът й да изпрати документите в полицията, защото е знаела, че в групичката на Джон има детектив от полицията. Дала е второто копие на Роза, защото е знаела, че икономката й никога не би отишла в полицията. Честно казано, не знам какво е очаквала, че ще направи Роза. Може би е мислела, че Роза ще изпрати документите по пощата… Не знам.
Той се прозя и продължи.
— Както и да е, стесних търсенето до Престън и Далас. Знаех, че един от тях е полицай и ето че Харис се появи, облечена в яке в онази адска жега и задух. Когато се показа в коридора, беше с гръб към мен и видях как посегна към кръста си и разкопча кобура си, но постоянно държеше другата си ръка в джоба. Предположих, че носи допълнително оръжие.
— Много ми се иска да разбера къде се крие Джон Ръсел — каза Ноа.
Тео кимна.
— И него ще пипнем някой ден. — Пак се прозя. — Хайде да се прибираме.
— Готова съм — кимна Мишел.
— Ноа ще спи в спалнята ти за гости — каза Тео. — За всеки случай.
— Не мислиш, че Джон или Мънк…
— Не, но ще спя по-спокойно, а и ти също — прекъсна я той.
Отправиха се към изхода. Тео прегърна Мишел през рамото, докато вървяха.
— Трябва да се отбия в мотела и да си взема някои неща — каза Ноа. — Как е онова момче, Майк? Кажи ми една добра новина.
— Ще се оправи. Не беше толкова зле колкото изглеждаше.
— Още ли се упрекваш, че Мънк ти се изплъзна? — попита Тео.
— Не можех да бъда на две места едновременно — отвърна Ноа. — Знаех, че трябва да се върна и да спася жалкия ти живот, а полицаите вече бяха блокирали стълбището. Предположих, че ще го хванат.
— Аз спасих жалкия ти живот — поправи го Тео.
— Как ли пък не. Къде са ми ключовете от колата?
— Оставих ги в колата.
— Ноа, откъде знаеш, че си ранил Мънк? — попита Мишел. — Видя ли го да пада?
— Не, не падна — обясни той. — Но имаше кръв по вратата и на стълбите. Улучих го или в бедрото, или някъде отстрани. Той се е качил на покрива, прекосил го е и е слязъл по пожарната стълба. — Тръгна към колата си. — Довиждане засега.
— Ще изчакаш ли минута, докато видя дали ще успея да запаля пикапа? — попита Мишел.
Добре стана, че го попита, защото се наложи Ноа да й даде ток, за да запали. Тео настояваше да кара той и сякаш успяваше да движи десния си крак без проблем.
— Ще спя до обяд — каза Мишел.
— Не можеш. Трябва да станеш рано заради турнира по риболов.
Мишел изстена.
— Оставам си вкъщи.
— Трябва да дойдеш с мен. Нали си ми партньор.
— Нямаме лодка, забрави ли? Моята е някъде из гъсталаците, а не можем да спечелим без лодка. Най- добрите места за риболов са навътре в мочурището.
— Баща ти накара Джон-Пол да ни даде назаем една от неговите. Вече е на кея зад „Лебедът“.
Тази новина никак не я зарадва.
— Предпочитам да се наспя, но ще оставя решението на теб. Нали сме партньори. — Приближи се до него, постави ръка на бедрото му и се опита да прозвучи прелъстително, когато прошепна: — Ще направя каквото поискаш.
— Труден избор — въздъхна той. — Я да видим. Мога да стана преди изгрев — много обичам да го правя — и да седя цял ден в лодката, да се тревожа, че някоя змия ще ми падне на главата, да се потя и да гоня комарите, или…
— Да? — попита тя усмихната.
— Мога да прекарам деня в леглото, като се забавлявам с една красива гола дама. Труден избор, наистина.
— Кой е казвал, че ще бъда гола?
Той я погледна така, че сърцето й се разтуптя силно.
— Скъпа, това се подразбира.
— О, боже!
— Ти се изчерви. След всичко, което…
Тя постави ръка върху устата му.
— Помня какво правихме.
Мишел осъзна, че той е завил в погрешна посока.
— Накъде караш?
— „Макдоналдс“. Умирам от глад.
— Имаме толкова храна в къщи.
— Един чийзбургер ще ми помогне да издържа по пътя.
— Добре, няма да споря.
След минута той разбра защо Мишел бе толкова сговорчива. Тя знаеше, че „Макдоналдс“ е затворен. Когато стигнаха до дома й, Тео вече бързаше твърде много да я съблече, така че не се сети за ядене. Мишел искаше да си вземе душ и Тео не възрази, при положение че влезеше под душа с нея.
Строполиха се на леглото и се любиха отново. Той я затисна под себе си, вдигна ръцете й неподвижно над главата и й каза всички нежни и страстни думи, които искаше да й каже и които тя искаше да чуе.
