— Алесандра ти е дала този добър съвет. Обръщай се към нея и в бъдеще — предложи Колин.
Кейн бе смаян. Алесандра погледна гневно към Колин и отново се обърна към Кейн.
— Дрейсън бе този, от когото научавах интересни факти за добри инвестиции, тъй като той бе убеден, че аз препращам информацията на Албърт. Отсега нататък ще осведомява Колин, за всяка такава добра идея или възможност. Дрейсън би се почувствал ужасно, ако разбере, че Албърт никога не е съществувал и затова те моля да не му казваш нищо.
— А защо ти е бил нужен посредник? — Кейн все още не можеше да схване напълно всичко.
— Защото мъжете обичат да разговарят с мъже — обясни му тя най-търпеливо.
— Всъщност, Кейн, защо си тук? Да не би да има някакви новини?
— Да — Кейн изведнъж се сети защо всъщност бе дошъл, — открили са трупа на лейди Роберта, заровен на около петдесетина ярда от мястото, където откриха Виктория.
— Господи Боже! — прошепна Алесандра.
Колин преметна ръка на раменете на съпругата си и запита:
— Открили ли са други жертви?
— Още не, но издирването продължава.
— Нийл е обвинен и в извършването на второто убийство. Изпратил е съобщение но адвоката си, че иска да говори с Алесандра.
— Невъзможно!
— Колин, мисля, че трябва да говоря с него.
— Не.
— Моля те, бъди разумен. Нима не искаш да установиш дали той е престъпникът?
Колин въздъхна и отсече:
— Тогава ще ида аз да говоря с него.
— Нийл не те харесва — напомни му Алесандра.
— И пет пари не давам дали ме харесва или не.
Алесандра се обърна към Кейн и поясни:
— Колин го изхвърли като мръсно коте. Не мога да си представя, че Нийл би говорил с него.
— Ще се учудиш като видиш как се променя човек като попадне в Нюгейтския затвор — уведоми я Кейн, — а освен всичко той би говорил с който и да е, стига само да може да му помогне да се измъкне от затвора.
— Въпреки това, няма да идеш, Алесандра. Ако напишеш въпросите си на лист, бих могъл да ги задам на Нийл.
— Аз вече имам цял списък — изпревари го тя.
— Тогава иди и ми го донеси.
— Колин, идвам с теб — заяви Кейн.
Алесандра разбра, че е безполезно да се спори повече с Колин. Погледа му й подсказа, че този път няма да отстъпи. Тя се качи горе да вземе листа с въпроси, добави още два-три въпроса и побърза да го занесе на съпруга си.
— Да вземем моята каляска — предложи Кейн.
Колин се съгласи, пое листа от ръцете на Алесандра, постави го в джоба си, целуна я нежно и нареди:
— Стой вкъщи! Няма да се забавя много.
— О, забравих да ти кажа, че Натан ще дойде след около час да вземе Алесандра.
— Защо? — понита Колин.
— Джейд иска да ги запознае със Сара. А освен това мама и Катрин също са вкъщи.
— Натан ще дойде за Алесандра?
— Да.
Алесандра се обърна и побърза нагоре по стълбите. Имаше намерение да се преоблече, за да изглежда чудесно, когато се запознае със Сара.
— Да взема ли нашия подарък със себе си? — запита тя Колин.
Той тъкмо излизаше, но успя да й викне, че идеята е чудесна. От интонацията му личеше, че това съвсем не го занимава в момента.
Мегън й помогна да се преоблече. Сестрата на Фленаган бе притеснена и малко непохватна още, но невероятно ентусиазирана да помогне и да бъде полезна.
Скоро се появи Натан, за да я вземе. Алесандра пое подаръка, който Фленаган бе опаковал наново и го подаде на Натан, без да му обяснява какво е това. По пътя към къщата на Кейн те размениха едва няколко думи, тъй като Натан изглеждаше твърде ангажиран със собствените си мисли.
Най-накрая Алесандра го запита какво му е.
— Преглеждах счетоводните книги и се чудех откъде са дошли всичките постъпления. Колин е този, който се справя отлично с цифрите, а аз, колкото и да се старая да попълвам редовно главната счетоводна книга, все не успявам.
— Аз записвах фактурите, докато Колин боледуваше. Навярно съм направила някъде някоя грешка. Нима мислиш, че балансът не е точен?
Натан си призна:
— Колин спомена, че се справяш добре с документите.
После протегна дългите си крака. Алесандра леко отмести полите си така, че да му освободи повече място.
— Не успях да открия фактурите за някои от депозитите.
Алесандра най-после разбра откъде идва безпокойството на Натан. Парите, които Колин бе прехвърлил в сметката на компанията, бяха от заплащането на услугите, извършени от него за Министерството на отбраната.
— За четири от постъпленията няма протоколи — отбеляза тя.
— Да, точно за четири от тях — съгласи се Натан. — Знаеш ли откъде са се взели парите? Това няма смисъл. Приходите от корабите са отчетени и аз съм сигурна, че той няма лични доходи.
— Питал ли си го за това?
Натан поклати глава и призна, че е открил недоразумението същата сутрин.
— Вие всичко ли споделяте помежду си с Колин? Имам предвид дали някой от вас има тайни от другия?
— Ние сме партньори и съдружници, Алесандра. И ако не си вярваме взаимно, то какво ни остава тогава?
Той я прониза с погледа си.
— Ти знаеш откъде идват парите, нали?
Алесандра бавно кимна.
— Може би е по-добре Колин да ти обясни, макар че и аз бих могла.
— От теб ли са тези пари?
— Не.
— Тогава откъде?
Натан нямаше намерение да се предаде, а да разбере истината. И тъй като той не беше само партньор, а и най-добър приятел на Колин, тя реши, че може да му се довери.
— Първо ми обещай, че няма да кажеш нито на Кейн, нито на който и да било друг от семейството.
Натан кимна в знак на съгласие. Колкото и да бе огромно любопитството му, той произнесе:
— Обещавам.
— Колин работеше допълнително с цел да увеличи средствата.
Натан се приведе към нея и запита:
— За кого работеше?
— За сър Ричардс.
Натан изрева най-неочаквано и тъй като досега бе проявявал незначителен интерес към цялата работа, реакцията му беше шокираща. Алесандра леко подскочи от изненада. Тя се сепна когато Натан измърмори някаква ругатня.
