В същия миг той се съвзе и се извини за неприличните думи. От погледа му кръвта й се смрази.
— Мисля, че ще е най-добре да се разясните с Колин — заекна Алесандра, — при това, той вече не работи за Ричардс.
— Сигурна ли си?
— Абсолютно.
Натан въздъхна продължително, след което й каза:
— Благодаря ти, че ме осведоми.
— Колин също сам би ти казал.
Безпокойството в гласа й бе осезаемо. Натан реши, че тя му е признала всичко и като се усмихна й каза:
— Да, разбира се, че щеше да ми каже. Всъщност възнамерявам довечера да го запитам за липсващите фактури.
Той нарочно смени темата на разговора, за да не разтревожи Алесандра излишно. След няколко минути те пристигнаха пред дома на Кейн.
Вратата им отвори чичото на Фленаган, Стърнс. Бе възрастен човечец с извънредно строго и сериозно изражение на лицето, със стегнати и отмерени движения и жестове. Въпреки сдържаността му, в очите му проблесна топлина, когато поздрави Алесандра. Очевидно Фленаган се беше хвалил, защото Стърнс не пропусна да отбележи, че знае за присъединяването на двете си племенници към домакинството на Колин и Алесандра.
Вратите към салона бяха широко отворени. В този миг Алесандра бе забелязана от малката дъщеричка на Кейн, която се втурна към фоайето да я посрещне. Четиригодишната палавница се хвана здраво за ръката на Стърнс, за да не се просне на пода докато най-старателно направи реверанс. В мига, в който тя приключи с тази досадна формалност, пусна ръката на иконома и се хвърли с всичка сила към вуйчо си Натан. С радостен вик тя оповести възбудата си, когато Натан я повдигна високо и я подхвърли като шапка във въздуха.
— Да се благодарим, че имаме високи тавани — измърмори Стърнс.
Натан дочу коментара му и се разсмя. Той прегърна племенницата си и последва Алесандра към салона.
Джейд и Катрин седяха една до друга на канапето. Отсреща в едно кресло се бе разположила херцогинята. И трите жени се изправиха едновременно и заобиколиха Алесандра.
— Току-що научихме чудесната новина — обяви херцогинята.
Алесандра се засмя.
— Съобщи ми я Катрин — поясни херцогинята.
— А аз научих от Джейд — поправи я Катрин.
— Да, но аз никога… заекна Джейд.
— Аз ви чух как обсъждахте с мама този въпрос — издаде ги Катрин.
— Къде е Сара? — запита Натан.
— Храни Джоана — обясни Джейд, — и след малко ще слезе при нас.
Натан се отправи нагоре към стаята на жена си. Опита се да пусне Оливия долу на пода, но детето се вкопчи здраво в крачола му и заяви, че иска да се качи заедно с него.
Алесандра бързо постави подаръка на пода и се присъедини към роднините си. Тя приседна до херцогинята, която в този момент бършеше очите си с ленена кърпа.
— Не мога да си намеря място от радост — призна тя, — още едно внуче! Това е божия благословия!
Алесандра светна от радост при тези думи. В следващите няколко минути те заговориха за децата и радостта, която носят. Катрин най-бързо се отегчи от този разговор. Алесандра забеляза досадата, изписана на лицето й и реши да смени темата на разговора.
— Сърдиш ли ми се задето казах на Колин за цветята, които си получила? — попита тя.
— Отначало се разсърдих — призна Катрин, — но после татко ми обясни всичко и, честно казано, доста се изплаших. Сега, след като Нийл Пери е вече зад решетките, се чувствам по-спокойно и татко ще ми разреши отново да присъствам на всички тържества. Сезонът е вече към края си, и ми се струва, че ще умра от скука, ако трябва да се върна отново в провинцията.
— Няма да ти се наложи чак да умираш от скука — вметна майка й.
— О, да, днес отивам на езда с Морган Аткинс — съобщи Катрин.
Херцогинята се озадачи.
— Катрин, а аз мислех, че си отклонила поканата на Аткинс, тъй като ще прекараш следобеда със семейството си.
— Ще се върна съвсем скоро, защото ще яздим малко, но ако не отида, всички ще забележат. А пък и със семейството си мога да бъда когато пожелая.
— Морган ли ще дойде да те вземе? — попита Джейд.
Катрин кимна утвърдително.
— Той е божествен. А и татко го харесва много.
Нещо подсказваше на Алесандра, че Катрин не бива да излиза на тази езда с Морган Аткинс. Тя знаеше, че Морган е приятел на Колин и по всяка вероятност щеше да закриля Катрин, но Алесандра почувства интуитивно, че за Катрин ще е по-добре все пак, ако остане вкъщи. Нещо я караше да мисли, че Нийл Пери не е извършил двете убийства. Същевременно изпитваше неудобство да разтревожи роднините си. Така й се искаше Колин да бе тук. Той щеше да постъпи точно както трябва.
Колин при всички положения нямаше да разреши на сестра си да отиде на езда. Алесандра можеше да се обзаложи, че той би постъпил точно така в този момент. В същото време, тя знаеше, че Колин винаги е бил свръхпредпазлив.
— Катрин, струва ми се, че ще е по-добре, ако останеш тук с нас — каза Алесандра твърде припряно.
— Защо?
Защо ли наистина? Алесандра не бе обмислила отговора на този въпрос. Тя се обърна безмълвно към Джейд, в очите й се четеше молба за съдействие.
Съпругата на Кейн бе достатъчно проницателна. Тя мигом усети безпокойството в очите на Алесандра. Тутакси взе нейната позиция.
— Да, по-добре е да останеш при нас. Стърнс ще изпрати съобщение на Морган Аткинс, в което можеш да обясниш, че поради събиране на всички членове на семейството, ти се налага да останеш вкъщи и няма да излезеш на езда.
— Но аз искам да изляза! Вече съм се уговорила — отсече Катрин. — Мамо, нима това е справедливо? Мишел Мари ще язди с графа на Хамптън. Нейните сестри не й се месят и не я поучават какво да прави.
— Катрин, никой не ти казва какво да правиш — намеси се Алесандра, — ние просто не искаме да излезеш навън точно сега.
— А защо не?
От раздразнението гласът на Катрин бе станал писклив.
Слава Богу, в този момент на стълбите се появих Натан и Сара, като вниманието на всички се насочи към тях, и Алесандра се избави от задължението да дава поредното обяснение и доводи на Катрин.
Съпругата на Натан бе красива жена. Имаше тъмнокафява коса, безукорна кожа и очи с цвета на ясно синьо небе. Усмивката й бе очарователна, изпълнена с топлина.
Докато Натан ги представяше една на друга, Алесандра се чудеше дали да направи реверанс или да протегне ръка за поздрав, но в този момент Сара сама разреши въпроса. Тя просто пристъпи напред и прегърна Алесандра открито и сърдечно.
Не беше възможно да се почувстваш неловко, когато си със Сара. Тя се отнасяше Алесандра като с добра приятелка, с която отдавна не са се виждали.
— Къде е Джоана?
— Оливия ще я донесе — обясни Сара.
— С помощта на Стърнс, разбира се — поясни Натан, след което уведоми жена си, че възнамерява да се
