нещата в ръцете си. Намерете някакъв начин да го направите и тогава няма да се чувствате толкова безпомощна и изплашена.
След като почистиха кухнята, монсеньорът приготви за нея един от своите специални пуншове, който гарантирано щеше да успокои нервите й. После побърза да пожелае „лека нощ“ на всички и се качи на горния етаж да си легне. Питието имаше горчив вкус, но тя послушно го изпи, тъй като монсеньорът си бе дал толкова труд да го приготви.
Беше изминал един ужасен ден. Вече наближаваше десет часът и тя се чувстваше изтощена от напрежението. Седна на дивана във всекидневната на къщата до брат си, като се опитваше да слуша как двамата мъже съставяха плановете си. Но й беше трудно да се съсредоточи и да събере блуждаещите си мисли. Дори не можеше да се абстрахира от досадния шум на старата климатична инсталация, закрепена на прозореца близо до камината. Тя бръмчеше подобно на рояк разгневени пчели, но почти не охлаждаше стаята. От време на време изведнъж се разтърсваше силно и отново започваше да бръмчи монотонно. Лорен през цялото време очакваше това нещо да изскочи през прозореца. Ледена кондензирана течност капеше в кутия от спагети, поставена от Томи под прозореца върху дървения под. Беше решил да го лакира наново в някой от следващите дни. Но сега постоянният равномерен шум от падането на капките я подлудяваше.
Ник беше пълен с енергия. Той слушаше Томи, крачейки из всекидневната. Лорен забеляза, че брат й изглежда по-спокоен — беше свалил маратонките си и бе качил краката си върху една възглавница отоманка. На единия от белите му къси чорапи имаше голяма дупка, но той като че ли не я забелязваше или пък не му пукаше, че големият му пръст стърчи навън. Личеше си, че умората го надвива.
Лорен също се почувства омаломощена. Тя остави порцелановата чаша на масата, отпусна се назад върху меките възглавници на дивана, въздъхна дълбоко и притвори очи. Може би утре, след като се наспеше добре, главата й щеше да се проясни.
Така бе потънала в мислите си, че трепна, когато Томи побутна коляното й, за да привлече вниманието й.
— Заспиваш ли вече?
— Почти…
— Според мен с Ник трябва да останете тук тази нощ. Имаме две допълнителни спални, макар обстановката да е спартанска.
— Не са две, а само една — намеси се Ник. — Ноа ще пристигне всеки момент.
— Кой е този? — попита Лорен.
— Един приятел — отговори й Ник. — Идва от Вашингтон.
— Ник смята, че имам нужда от детегледачка.
— От бодигард — поправи го той. — Ноа е много добър в работата си. Не приемам възражения. Аз не мога да бъда на две места едновременно и тъй като искаш от мен да стоя при Лорен, възлагам на Ноа да те пази.
— Смяташ ли, че Томи е в опасност? — попита Лорен.
— Не поемам никакви рискове.
— Ноа за ФБР ли работи?
— Не точно.
Той не пожела да навлезе в подробности, но Лорен бе прекалено любопитна, за да се откаже от темата.
— Тогава откъде го познаваш?
— Работили сме заедно. Ноа… се е специализирал… И Пит го използва от време на време. Трябваше да напомня на Ноа, че ми е длъжник, за да се съгласи да дойде. Тези дни е затънал в работа.
— Като бодигард ли?
— Нещо такова.
— Явно нямаш намерение да ми кажеш каква е специалността му?
— Не, нямам — усмихна се Ник.
— Тогава значи е решено — рече Томи.
— Кое е решено? — попита разтревожено сестра му.
— Ти не слушаше ли? През последните петнайсет минути обсъждахме този въпрос.
— Не, не слушах — призна си тя. — Та какво решихте?
— Ти заминаваш с Ник. — Той вдигна поглед към приятеля си и добави: — Във всеки случай, реших го аз. Ник не е толкова категоричен.
— Така ли! И закъде ще заминем?
— За Нейтънс Бей — отговори брат й. — Можеш да отседнеш при семейството. Много ще се радват да те видят, молеха да отидеш. Лорен, мястото е страхотно, уединено е. Има само един мост, по който можеш да влезеш и да излезеш — добави той. — Казвам ти, там страшно ще ти хареса. Предният двор е голям колкото футболно игрище и стига почти до брега на залива. Може би Тео ще те разходи с платноходката. Помниш брата на Ник, нали?
— Разбира се, че го помня. Той прекара една седмица при мен и дядо, след като беше завършил юридическия колеж.
— А продължаваш ли да си кореспондираш с Джордън, сестрата на Ник?
— Да, и много ще се радвам да я видя отново, както и съдията и госпожа Бюканън, но…
Томи не й даде възможност да протестира.
— Най-накрая ще можеш да се запознаеш с всички останали — настоя той. — Сигурен съм, че ще дойдат у дома да те видят.
— Това би било много мило, но, Томи, сега моментът не е подходящ.
— Това е идеалният момент. Ще бъдеш на сигурно място, а това е единственото, за което трябва да мислиш сега.
— Кое те кара да смяташ, че този лунатик няма да ме последва? А помисли ли за семейството на Ник? Възможно е с присъствието си да ги изложа на опасност.
— Ще се погрижим за това — каза Ник. Той седна на креслото и се приведе напред, подпирайки лакти на коленете си. — Но аз мисля, че трябва да останем тук поне още един ден.
— За да изчакаме дали полицията ще получи писмото на престъпника ли?
— Няма защо да чакаме. Аз искам сестра ми да тръгне оттук веднага — настоя Томи.
— Да, знам, че искаш.
— Тогава защо държиш да се размотавате още тук? Опасно е — възрази му той.
— Съмнявам се, че нашият човек все още е в Канзас Сити. Свършил е онова, за което е дошъл тук. Вероятно се е прибрал у дома. Ние оставаме, защото Пит ще дойде. Той лично ръководи разследването и иска да поговори с теб.
— За какво? — попита Лорен. — Може ли Томи да му каже нещо, което той все още не знае?
Ник се усмихна:
— Куп неща.
— Кога пристига?
— Утре.
— Бях доста разстроен, когато говорих с него по телефона — рече Томи. — Трескаво те търсех, защото смятах, че ще знаеш какво може да се направи.
— Все още ли смяташ така? — попита го Ник.
— Разбира се.
— Тогава ме остави да си свърша работата. С Лорен ще изчакаме Пит, за да поговорим, преди да я отведа. Аз ще я защитавам, Томи, а ти просто трябва да ми се довериш.
Той бавно кимна.
— Ще се постарая да не преча. Това добре ли е?
Звънецът на входната врата иззвъня и прекъсна разговора им. Ник каза на Томи да остане на мястото си и отиде да отвори вратата. Лорен забеляза, че на излизане от стаята той разкопча кобура на пистолета си.
— Сигурен съм, че това е неговият приятел Ноа.
