— За какво да говорим?
— За теб — реши Ник.
Лорен поклати отрицателно глава, но той не й обърна внимание и продължи:
— Много е странно, че никога по-рано не сме се срещали, не смяташ ли?
— Да, странно е — съгласи се момичето. — Ти си най-близкият приятел на брат ми още от детските години и през цялото това време той е живял със семейството ти. А аз въпреки това не знам много неща за теб. Томи си идваше у дома за лятната ваканция. Ти също винаги беше поканен, но никога не дойде. Все изникваше нещо, което ти пречеше.
— Моите родители веднъж ви бяха на гости.
— Да, така е. Майка ти донесе семейни снимки, тогава видях и една твоя… Всъщност бе снимано цялото ви семейство и Томи как стоите пред камината на Коледа. Искаш ли да я видиш?
— Носиш я със себе си?
Лорен нямаше представа колко лесно издава чувствата си. Ник я наблюдаваше как изрови сгъваемия портфейл от чантата си. Бе сложила снимката в него. Когато му я подаде, ръката й вече не трепереше.
Той погледна фотографията на осемте хлапета на семейство Бюканън, скупчили се около гордите си родители. И Томи се виждаше, притиснат между Алек и Майк, братята на Ник. Другият му брат Дилън се перчеше с насиненото си око. Ник предположи, че му е насинил окото по време на някой от семейните футболни мачове.
— Майка ти ми помогна да запомня имената на всички — обясни Лорен. — Но твоето лице е малко размазано, а и Тео те закрива с лакътя си. Нищо чудно, че днес не можах да те позная.
Ник й върна портфейла и докато тя го прибираше в чантата си, той рече:
— А аз знам много за теб. Томи окачваше снимките ти на стената, онези, които му изпращаха монахините в детските ти години.
— Бях доста грозничка.
— Да, права си — подразни я детективът. — Само едни дълги крака. Томи ми четеше и някои от писмата ти. Направо сърцето му се късаше, че не можеш да дойдеш да живееш при него. Чувстваше се толкова виновен. Той имаше семейство, а ти не.
— Добре си бях. Летните ваканции прекарвах при дядо, а интернатът наистина си го биваше.
— Ала не си познавала друг начин на живот.
— Аз бях щастлива — натъртено изрече Лорен.
— Не се ли чувстваше самотна?
Тя присви рамене, признавайки:
— Малко. След смъртта на дядо.
— А сега чувстваш ли се добре с мен? — неочаквано я попита Ник.
Този въпрос я подразни.
— Да, защо?
— Ще прекарваме доста време заедно и е важно да можеш да се отпуснеш.
— Колко време ще бъдем заедно?
— Всяка минута от денонощието, докато всичко приключи. Това е единственият начин, Лорен. — Без да й дава време да осъзнае тази новина, Ник бързо смени темата: — Брат ти едно време побесня, когато разбра, че си станала манекенка.
Тя отново се усмихна.
— Да, наистина побесня. Този епизод си заслужаваше един разговор с майката игуменка. Не можех да повярвам, че собственият ми брат е в състояние да ме предаде.
— Майката игуменка… Тя се казваше майка Маделин, нали?
Добрата му памет я впечатли.
— Да — отговори Лорен. — Но след като Томи ме издаде, майката игуменка извика на разговор хората, при които се предполагаше, че прекарвам лятната ваканция. Те бяха много влиятелни, чрез тях се бях запознала с един италиански моделиер.
— Той те е погледнал само веднъж и веднага те е одобрил, нали?
— Поиска да показвам моделите от пролетната му колекция. Участвах в няколко ревюта.
— Докато майка Маделин не те замъкна обратно в манастира.
— Беше страшно унизително — призна тя. — Наложиха ми наказание, а това означаваше да мия тенджери и тигани в продължение на шест месеца. За едно денонощие се озовах от пищните ревюта в кухненския умивалник. — Лорен се замисли над спомена, после попита сериозно: — Всяка минута ли ще прекарваме заедно, Ник?
Той не пропускаше случай да я подразни:
— Когато решиш да си измиеш зъбите, аз ще ти изстисквам пастата.
Сетне отново се върна към нейното минало.
— Единайсет месеца по-късно ти беше на корицата на едно от големите модни списания. Когато Томи ми го показа, не можах да повярвам, че това е същото кльощаво момиченце с обелени колене.
Тя не разбра дали Ник й направи комплимент, затова не отговори.
— Е, сега двамата с теб ще бъдем неразделни — рече той.
— Да не би да искаш да кажеш, че когато се събуждам сутринта, ти вече ще стоиш на прага, преди дори да съм успяла да се облека?
— Не, не искам да кажа това. Ще се обличам заедно с теб. От коя страна на леглото обичаш да спиш?
— Моля? — погледна го тя удивено. Той повтори въпроса.
— От дясната — отвърна объркана Лорен.
— Тогава аз ще спя от лявата.
— Шегуваш ли се?
— За леглото ли? Да, шегувам се. Но ще правя всичко необходимо, за да си в безопасност. Нагло ще нарушавам уединението ти и ти ще ми позволяваш да го правя.
— Колко дълго ще продължи това?
— Колкото е необходимо.
— Ами, когато вземам душ?
— Ще ти подавам сапуна.
— Шегуваш се, нали! — повтори Лорен с несигурен глас.
— Ще съм достатъчно наблизо, че да ти изтъркам гърба. Трябва да разбереш, че аз ще бъда първото нещо, което ще зърнеш сутринта и последното, което ще видиш, преди да затвориш очи вечер.
— Но ако прекарваш цялото си време с мен, как ще го хванеш?
— Аз работя за една могъща организация, Лорен, забрави ли? Те вече провеждат разследване. Остави на нас да го заловим. Именно за това сме обучени.
Тя подпря брадичката си с длан. В продължение на една цяла дълга минута не продума нищо, а след това изправи гръб и го погледна право в очите.
— Няма да му позволя да ме уплаши. Искам да помогна. Обещавам да не върша никакви глупости — побърза да добави момичето. — Не, сега аз не се страхувам. Просто съм ядосана. Истината е, че съм направо бясна, но не и изплашена.
— Би трябвало да се страхуваш. Страхът ще те кара да бъдеш по-предпазлива.
— Но човек може и да се парализира от страх, а аз няма да го позволя — увери го Лорен. — На записа този човек… това чудовище — поправи се тя — разправяше на брат ми какво удоволствие му доставяло да измъчва и убие една бедна, невинна жена. А след това призна, че отново изпитвал неудържимо желание да убива и че е избрал мен за следващото си забавление. Толкова е хитър, той е знаел, че Томи иска да види лицето му, затова го е изчакал да излезе от изповедалнята и след това го е халосал по главата. Можел е да го убие.
— Не е искал, иначе е щял да го направи — тихо каза Ник. — Сега този човек използва Томи като свой посредник. — Той зърна тревожното изражение, което се мярна върху лицето й, и веднага побърза да я успокои: — Не се притеснявай за брат ти. Ще се грижим и той да е в безопасност.
— Денем и нощем! — настоятелно изрече тя.
