Пред трите прозореца бе поставена стара правоъгълна дъбова маса — единият й крак бе подпрян с подложка, за да не се клати. Обграждаха я четири високи стола.
Стаята беше боядисана наскоро в свежо жълто. Имаше още какво да се ремонтира, но Лорен знаеше, че за „Нашата Майка“ парите винаги не достигат.
Лорен застана в средата на кухнята и впери учуден поглед в брат си. Не проумяваше защо се държи като параноик. Спусна всички олющени щори до первазите на прозорците. Слънчевите лъчи, които се процеждаха през процепите им, изпълваха кухнята с мека светлина.
— Какво му става? — прошепна тя към Ник.
— След минутка ще ти обясни — обеща той, повтаряйки загадъчното държание на Томи.
„С други думи, бъди търпелива“, помисли си тя.
Ник й предложи стол и сам се настани срещу нея. Томи като че ли не можеше да се успокои. Седна, но веднага скочи да вземе бележник и писалка от кухненския плот, покрит с линолеум. Изглеждаше разтревожен, не го свърташе на едно място.
Ник също се изправи. Изглеждаше толкова сериозен, колкото и брат й. Тя го наблюдаваше как разхлабва вратовръзката си и разкопчава горното копче на ризата си. „От този мъж просто струи сексапил“, помисли си отново тя. Дали в Бостън някоя жена не го чакаше да се прибере у дома? Лорен знаеше, че той не е женен, но можеше да си има приятелка. Със сигурност беше така.
Фантазиите на Лорен мигновено се изпариха.
Ник свали сакото си и докато го слагаше внимателно на съседния празен стол, забеляза каква рязка промяна настъпи у Лорен. Тя се бе притиснала към облегалката на стола, сякаш се стараеше да увеличи колкото е възможно повече разстоянието между двамата. Беше втренчила поглед в пистолета му. Само преди минути тя се държеше приятелски с него и почти флиртуваше… А сега изглеждаше смутена и стоеше нащрек.
— Пистолетът ли те притеснява? — недоумяващо попита той.
— Мислех, че си детектив. — Тя избегна директния отговор.
— Такъв съм.
— Тогава защо носиш оръжие?
— Работата му го изисква — отговори Томи вместо приятеля си.
Беше навел глава и ровеше в книжата пред себе си, докато се опитваше да се подготви за предстоящия разговор.
Търпението на Лорен вече бе изчерпано.
— Чаках достатъчно дълго, Томи. Искам да знам защо се държиш така странно. Никога не съм те виждала толкова изнервен.
— Имам да ти казвам нещо — каза той. — Малко ми е трудно, не знам как да започна. — Той избягваше да я погледне, а последните му думи бяха отправени към Ник, който му кимна утвърдително.
— Струва ми се, че знам какво става. Резултатите от изследванията ти всъщност са готови, нали така? И ти се страхуваш да ми кажеш за тях. Да не би да си очаквал, че ще изпадна в истерия и затова да отлагаш? Резултатите от изследванията ти не са добри, нали?
Томи уморено въздъхна.
— Истината е, че снощи получих резултатите. Канех се да ти кажа по-късно… след като ти обясня какво стана вчера.
— Кажи ми сега — тихо изрече тя.
— Доктор Кауън много се е притеснил, че в лабораторията са объркали първите изследвания и затова пришпорил хората да направят по-бързо вторите проби. Обади ми се от някакво сватбено тържество, за да ми каже, че най-накрая резултатите са готови и всичко е наред. А сега ще се успокоиш ли?
— Значи този път определено няма да има химиотерапия? — Гласът й прозвуча съвсем по детски, а тя толкова много искаше да се държи като възрастен човек, когато ставаше въпрос за болестта му. Ако нещо лошо се случеше с брат й, просто не знаеше какво ще прави. Струваше й се, че току-що го е намерила, а ето че тази ужасна болест искаше да й го отнеме. — Щом всичко е толкова наред, тогава защо си нервен? —
— Може би просто трябва да я оставиш да изслуша записа — предложи Ник.
— Не искам да го чуе веднага. Шокът ще бъде прекалено силен.
— Тогава я остави да прочете копието на записа, направено от полицията.
— Смятам, че ще е най-добре първо аз да й обясня какво се случи. — Томи си пое дълбоко дъх и направи решителната крачка. — Лорен, този човек влезе в изповедалнята точно когато се канех да си тръгна. — Томи помълча няколко секунди, за да подреди мислите си, и продължи: — След като говорих с полицаите, аз си нахвърлих някои бележки и докато записвах казаното от него…
Очите й се разшириха от удивление, тя не можа да се сдържи и го прекъсна:
— Записал си нечия изповед? Не е бивало да го правиш. Това е против правилата.
Той вдигна ръка и с жест я накара да млъкне.
— Знам какви са правилата. Аз съм свещеник, не помниш ли?
— Няма защо да ми говориш така троснато.
— Извинявай — промърмори Томи. — Просто съм малко раздразнителен и имам адско главоболие, това е всичко. Но този тип… през цялото време, докато говореше с мен, е правил магнетофонен запис.
— Записвал е разговора ви? — шокирано го погледна Лорен. — Защо някой ще прави запис на собствената си изповед?
— Вероятно е искал да има нещо за спомен — предположи Ник.
Томи кимна утвърдително.
— Щом е излязъл от църквата, веднага е направил копие на записа. Знаем, че това не е оригиналът, защото на заден план се чува бръмчащ звук. Занесъл е копието в полицейския участък. Можеш ли да повярваш, Лорен? Просто влязъл нехайно в участъка и го оставил на едно бюро.
— Но защо ще си прави този труд?
— Искал е да е сигурен, че ще мога да говоря за изповедта — обясни й той. — Това е част от неговата налудничава игричка.
— Какво има на записа? — Лорен го изчака да отговори, но като видя, че се колебае, настоя: — Томи, изплюй камъчето, за бога! Не може да е чак дотам ужасно. Какво толкова е казал този човек?
Брат й премести стола си по-близо до нея, стисна двете й ръце и започна:
— Този човек ми каза, че възнамерява…
— Какво? — попита нетърпеливо тя.
— Той ще те убие.
ПЕТА ГЛАВА
Лорен не му повярва. Поне не в началото. Томи й повтори думите на непознатия. Тя не го прекъсваше, но постепенно взе да усеща как тялото й все повече се напряга. Сетне за миг дори почувства облекчение от това, че самата тя е мишената, а не брат й. В момента той имаше достатъчно беди на главата си.
— Ти приемаш всичко ужасно спокойно! — укори я Томи.
Двамата с Ник чакаха и я наблюдаваха напрегнато и съсредоточено.
— Не знам какво да мисля — въздъхна Лорен. — Не ми се иска да повярвам, че това е истина…
— Трябва да приемем сериозно тази заплаха — предупреди я Ник.
— Онази другата жена, за която е говорил… Мили. Казал ти е, че я е убил преди една година, така ли? — попита Лорен.
— Хвалеше се с това.
Момичето потръпна.
— Открили ли са тялото й? …
— Той каза, че я е заровил надълбоко, където никой нямало да я намери — отговори й Томи.
— Пуснахме името му за проверка в криминалната картотека — намеси се Ник. — Тяхната компютърна система съхранява информация за неразкрити убийства, за които е било съобщено. Търсят се възможни съвпадения. Може пък да извадим късмет.
