— Вярвам на думите му. Мисля, че наистина е убил бедната жена. Този изверг никак не се преструваше.
— Успя ли да го видиш? — попита Лорен.
— Не, прекъснах разговора, когато той ми каза, че ти си следващата му жертва. Скочих и изтичах навън. — Томи млъкна и поклати глава. — Не знам какво съм щял да направя. Бях шокиран.
— Но как е възможно някой да изчезне толкова бързо?
— Той не си е тръгнал.
— Непознатият е нокаутирал брат ти — обясни й Ник.
— Какво? — попита тя удивено.
— Нокаутирал ме е — рече Томи. — Издебна ме отзад. Не знам с какво ме е ударил, но имам късмет, че не ми е счупил черепа. Направо рухнах на пода. А в следващия момент видях, че монсеньорът се е надвесил над мен. Помислил, че ми е прилошало от жегата.
— Мили боже, той е могъл да те убие!
— По времето, когато играех футбол, съм получавал и по-жестоки травми.
Лорен накара Томи да й покаже удареното място. Когато докосна цицината, той потръпна:
— Все още ме боли.
— Може би ще трябва да отидеш на лекар.
— Ще се оправя, но ми се ще поне да бях зърнал лицето му, дявол го взел.
— Искам да чуя записа. Разпозна ли гласа?
— Не.
— Може би аз ще го разпозная.
— През повечето време той шепнеше.
Томи беше изплашен, това се виждаше в очите му. Когато отново заговори, гласът му потреперваше:
— Нищо лошо няма да ти се случи, Лорен. Ние ще се погрижим да си в безопасност — разпалено й обеща той и кимна към Ник.
Дълго време тя не продума нищо, само се взираше в капещото кранче на мивката в другия край на стаята.
— Не можеш да си позволиш да се отнасяш равнодушно към тази заплаха — предупреди я Томи.
Тя опря лакти на масата, наведе глава и притисна слепоочията си. Равнодушно ли? Знаеше, че умее да прикрива чувствата си, правила го беше в продължение на години, но бе изненадана, че брат й не вижда колко е разстроена. Имаше чувството, че главата й ще експлодира. Нейният спокоен, мирен свят току-що се беше сринал. И сега беше всичко друго, но не и спокойна.
— Томи, какво искаш да направя?
— Ще ти кажа какво не бива да правиш. Не трябва да се излагаш на риск, докато всичко това не приключи и не го заловят. Не бива да оставаш в Холи Оукс.
— Как така да замина? Моята най-добра приятелка се жени и аз ще й бъда шаферка. Няма да го пропусна. Знаеш също, че магазинът ми трябва да заработи след две седмици, а все още не всичко е готово. Освен това предстои и публичното обсъждане на реконструкцията на градския площад. Хората разчитат на мен. Не мога просто така да си събера багажа.
— Това ще са само временни мерки, докато го хванат.
Тя се изправи рязко. Не можеше да седи на едно място и секунда повече.
— Къде отиваш? — разтревожи се Томи.
— Ще си направя чаша горещ чай.
— Чай ли? Навън е шейсет градуса на сянка, а ти искаш горещ чай?
Но Лорен го изгледа ядосано и той отстъпи:
— Добре, ще ти покажа къде са приборите.
Двамата я наблюдаваха как напълни чайника с вода и го сложи върху котлона. След като извади торбичка с чай от една метална кутия и я пусна в чашата, тя се подпря на кухненския плот и се обърна към брат си.
— Ще трябва да обмисля ситуацията.
— Няма какво да мислиш, в този случай нямаш избор, Лорен. Аз няма да позволя…
— Томи, трябва да се обадиш на шериф Лойд — кротко го прекъсна Ник.
— Да, прав си. — Брат й беше забравил за шерифа. — Дано, докато ме няма, да успееш да й налееш малко акъл в главата — добави той и погледна намръщено сестра си. — Тя не бива да усложнява нещата. Трябва да разбере, че работата е сериозна.
— Аз не усложнявам нещата — възрази Лорен.
Много неохотно той стана и отиде да се обади по телефона. Ник използва мобилния си телефон, за да съобщи на полицията, че Лорен е при тях. После позвъни на своя началник. Докато той говореше с Моргенщерн, Лорен си наля чаша чай и я занесе на масата. След това отново седна.
— Трябва да се снабдиш с ей такова нещо — каза й той, докато прибираше телефона в горното си джобче. — Щяхме да знаем къде си и да се свържем с теб още докато си пътувала насам.
— В Холи Оукс всеки знае къде се намират другите. Все едно че живеем в аквариум.
— Шерифът нямаше представа къде си.
— Може би просто не си е направил труд да попита някого. Той е много мързелив — рече тя. — Съседите ми знаеха закъде заминавам. Също и двамата мъже, които се грижеха за магазина, докато работниците бяха там.
Тя взе копието от разговора, направено от полицията, започна да го чете, но после го остави.
— Сега бих искала да чуя записа.
За разлика от брат й, Ник смяташе, че трябва да направи точно това. Той донесе касетофона и го сложи в средата на масата.
— Готова ли си? — попита я със сериозен тон.
Лорен престана да разбърква чая си. Пое си дълбоко дъх и кимна утвърдително.
Ник включи касетофона и се облегна назад. Тя се взираше във въртящата се касета, докато слушаше разговора от изповедалнята. Зловещият глас на непознатия направи целия ужас по-реален. Когато записът свърши, Лорен простена:
— Боже мой!
— Разпозна ли гласа?
Тя поклати отрицателно глава.
— Той шепне толкова тихо, че дори не разбрах всичко. Но ми се струва, че не съм чувала този глас по- рано. Ще изслушам записа още веднъж — обеща тя. — Но нека да не е веднага, не мисля, че бих могла да го издържа.
— Той казва някои от тези неща преднамерено… Поне на мен така ми се струва. Целял е да изплаши Томи.
— И е успял. Не искам брат ми да се притеснява, но не знам как да го успокоя. Цялото това напрежение не се отразява добре…
— Трябва да гледаш по-реалистично на нещата. Заплашил го е, че ще убие сестра му при първа възможност, а ти смяташ, че не бива да се притеснява?
С измъчен вид Лорен прокара пръсти през косата си.
— Да, прав си… но е вредно за него.
Още при първите й думи Ник забеляза лекия й френски акцент, но сега той беше по-ясно изразен. В началото изглеждаше спокойна и сдържана, но самообладанието й вече започваше да се пропуква.
— Но защо е избрал мен? — промълви тя с искрено удивление. — Аз водя такъв еднообразен, обикновен живот. Няма никаква логика.
— В поведението на тези извратеняци няма логика. Преди две години имаше един такъв случай: извратен тип видял сметката на шест жени, преди да го пипнат. И знаеш ли какво отговорил, когато го попитали как е подбирал жертвите си?
Тя го гледаше ужасено.
— Подбирал ги пред бакалниците. Заставал пред входа и се усмихвал на жените, които минавали покрай