— Е, сега знаеш истината.
Лорен остави шишенцето с лосиона на масичката до леглото и се пъхна под завивките. Впери невиждащ поглед в телевизора, но в главата й се въртяха неспокойни мисли.
— Ноа е добър в работата си, нали? След като се запознах с него, вече не се притеснявам за Томи. Ноа ме накара да се почувствам уверена, че ще пази брат ми. Знам, че ме дразнеше, разправяйки ми за разни убийства…
— Да, така е — засмя се Ник.
— Ти ми каза, че Пит го използва от време на време, но че Ноа не работи за ФБР.
— Хем работи, хем не. Това е нещо като да си малко бременна. Ноа обича да си мисли, че е свободен агент.
— А не е ли?
— Не, Пит го командва. И тъй като Пит работи за ФБР, а Ноа работи за него, значи той също работи за Бюрото. Ние просто не му го казваме.
— Не мога да разбера кога говориш сериозно — усмихна се Лорен. — Но сега се чувствам скапана, дано на сутринта умът ми да е бистър отново.
На следващия ден, с ум като бръснач, Лорен щеше да реши как да се справи със ситуацията. Но сега просто беше прекалено уморена, за да може да мисли.
Заспа, докато го наблюдаваше как гледа хокеен мач.
ДЕСЕТА ГЛАВА
Когато сутринта Лорен се събуди, чу как Ник обикаля из всекидневната. Грабна чантата си и побърза да влезе в банята, за да се облече. Нямаше богат избор в облеклото. Беше напуснала Холи Оукс по тревога и не бе имала време да помисли за гардероба си. Когато събираше багажа си, смяташе, че ще прекара само една нощ в Канзас Сити. Беше пъхнала в чантата къса черна ленена пола и бяла блуза, в случай че Томи влезеше в болницата. Само веднъж да седнеше с тази ленена пола и тя щеше да изглежда така, все едно че е спала с нея.
Лорен бе обула едната си обувка и посягаше да вземе другата, когато Ник почука на вратата на банята.
— Закуската пристигна — извика той. — Приготви се, че ни чака работа.
Тя излезе от банята с обувка в ръка.
— Каква работа?
Ник й посочи един бележник на масата.
— Ще направим списък. Така ще има с какво да започна.
— Нямам нищо против. А какво ще записваме?
— Две неща. Първо ще направим списък на хората, които може да ти имат зъб. Нали разбираш… на враговете ти. Типовете, които ще са щастливи, ако просто изчезнеш.
— Сигурна съм, че има хора, които не ме харесват, но не мисля, че някой от тях би искал да ме нарани. Наивно ли ти звучи това?
Тя се наведе да обуе другата си обувка. Когато се изправи, Ник тъкмо слагаше един кроасан в чинията й.
— Да — отговори той. — Искаш ли малко кафе? — попита я и посегна към каничката.
— Не пия кафе, но все пак ти благодаря.
— Аз също не пия кафе. Странно, нали? Сигурно сме единствените двама души на този свят, които не подпомагат финансово „Старбъкс“.
— Той седна на стола срещу нея и развинти капачката на писалката си.
— Ти каза, че първо ще направим списък на враговете ми? Какво следва? — попита тя.
— Бих искал да знам кои твои приятели се държат прекалено внимателно с теб. Но най-важното е от колко време живееш в Холи Оукс?
— Почти от една година.
— Преместила си се там, за да бъдеш по-близо до брат си и скоро се каниш да отвориш заведение, нали така?
— Да. Купих една западнала сграда на градския площад и в момента й правим основен ремонт.
— Какво по-точно представлява това заведение?
— Всички го наричат Ъгловата дрогерия. Такова е било преди години. Но сега това ще бъде място, където момчетата от колежа ще могат да отсядат. Надявам се и семействата от града да водят децата си на сладолед. Ще има хубав мраморен бар за напитки, закуски и джубокс.
— Както е било през петдесетте и шестдесетте ли?
— Нещо такова — съгласи се тя. — Свършила съм много работа за разни мъжки студентски организации и женски университетски, клубове. Правила съм емблеми и шаблони за фланелките им и смятам да работя още в тази област. Над бара има таванско помещение с чудесни прозорци и много светлина. Тъкмо там ще бъде моята работилница. Сградата не е голяма, но отпред е с веранда и през топлите месеци смятам да сложа там маси и столове.
— Сигурно ще спечелиш много пари, като продаваш сладолед и трикотажни фланелки. Но предполагам, че с това имущество под попечителство няма защо да се притесняваш за финансите си.
Тя нито се съгласи, нито отхвърли предположението му. Просто добави:
— Освен това върша дизайнерска работа и за някои местни фирми, а и тази есен ще преподавам в един курс.
— Знам, че си учила изкуство в Париж — каза той. — Рисуваш, нали?
— Да — каза тя. — Това ми е хоби.
— Томи ми се оплака, че дори не му позволяваш да види някоя от картините ти.
— Когато стана по-добра, ще ти ги покажа.
— Има ли някой, който да не желае да отвориш това заведение?
— Стив Бренър би искал да види как се провалям, но не смятам, че би нападнал мен или брат ми, само за да ни накара да напуснем града. Веднъж дори ме покани на среща. Но всъщност е много досаден. Не обича да му се отказва.
— Предполагам, че не си ходила на среща с него?
— Не, не го харесвам. За него парите са всичко. Той е председател на Дружеството на прогреса в Холи Оукс. Честна дума, точно така наричат себе си, макар че членовете на дружеството са само двама. — След малко се сети и добави: — Стив Бренър е дилър на недвижими имоти.
— А кой е другият член на дружеството? — попита Ник и добави името на Бренър в списъка.
— Шериф Лойд Макгавърн.
— Та какво правят тези двамата за прогреса на Холи Оукс?
— Искат да купят всички сгради около площада за някакви предприемачи — отговори тя. — Стив е мозъкът на този проект, именно той се опитва да сглоби всичко. Дори някой собственик на имот да го продаде директно на предприемачите, Стив и шерифът ще получат комисиона. Уредил е нещата по този начин. Или поне така разправят.
— И за какво им трябват имотите на тези предприемачи?
— Искат да съборят красивите стари сгради и да построят жилищни блокове за разширението на колежа. Грамадни грозни апартаменти за семейни колежани.
— Не могат ли да ги вдигнат някъде другаде?
— Да, биха могли, но те планират да направят и супермаркет точно в покрайнините на града — обясни Лорен. — Ако се отърват от всички магазини около площада…
— Ще монополизират пазара…
— Точно така.
— А кои са предприемачите?
— „Грифън АД“ — отговори тя. — С тези хора никога ме съм се срещала. Седалището им е в Атланта. Стив е техният говорител. Те предлагат на собствениците много пари…
— И кой друг освен теб удържа положението?
