Лорен вдигна очи и видя сянката на тавана, която се придвижи съвсем леко. Тя разбра, че Николас е на горния етаж. Беше само въпрос на време мъжът зад нея също да забележи сянката.
— Защо правиш това, Джъстин?
— Млъкни! Трябва да се ослушвам за колата, да чуя как „мулето“ пристига.
— Ти действаше прекалено бързо. Той може да не е видял пикапа ти и да е завил на север вместо на юг.
Старк се ослуша да чуе стъпки по настланата с чакъл пътека отвън.
— Да, аз бях бърз, нали така? — усмихна се доволно той. — Едно „муле“ не може да ме надхитри.
— Какво означава „мулетата“? Агентите от ФБР ли?
— Да — отговори той. — Ти си много умно момиче?
Трябваше да го кара да продължава да говори. Да се съсредоточи върху казаното от нея, за да не погледне нагоре.
— Не съм умна колкото теб. Но защо избра мен? Защо ме мразиш?
Той прокара палец по лицето й. Гумената ръкавица беше студена.
— Стига с тези приказки, не те мразя — загука нежно той. — Но аз съм Разбивачът на сърца. Разбивам сърца.
— Но защо избра мен? — настоя тя.
Лорен продължаваше да гледа нагоре как сянката бавно пълзи напред.
— Сега въобще не става въпрос за теб — призна си той. — „Мулето“ уби жена ми, а после взе да се фука с това по вестниците. О, да, точно това направи. Цялото време и енергия, които изразходвах за нейното обучение, отидоха на вятъра. Тъкмо тя стана достойна. Аз търсех съвършенство и тя почти го постигаше. Да, беше почти съвършена. Тогава Николас я уби. Те го нарекоха герой, а той съсипа живота ми. Казваха, че е страхотно умен. Аз не можех да понеса това, нали така? Трябваше да докажа на света, че аз съм Господарят.
Тя потръпна от омразата в гласа му. Не беше необходимо да му зададе друг въпрос. Той явно сам щеше да й обясни всичко. Сега думите излизаха по-бързо от устата му. Искаше да й се похвали, че е надхитрил „мулетата“.
— Когато прочетох статията във вестника и разбрах кой е убил жена ми, аз трябваше да му отмъстя. Не разбираш ли? Бях принуден да го направя. В онази статия споменаваха и за брат ти и аз поисках да узная повече за отец Том. Прочетох, че той и Николас са били първи приятели още от детските си години. Отначало смятах да убия Том, а после да преследвам семейството на „мулето“, но сетне си помислих: защо да давам на Николас семейно преимущество? Холи Оукс беше идеалният град за онова, което бях намислил. Така приятно е изолиран. Направих моите проучвания, открих всичко каквото можах за Томи и представи си само колко се зарадвах, когато разбрах за теб.
Именно Николас преследвах през цялото време — изкиска се той. — Докато не те срещнах. Тогава поисках и теб. Когато се запознах с моята жена, в нея имаше нещо, което ми напомняше за майка ми. И ти ми напомняш за нея. Ти си съвършена, Лорен. При други обстоятелства щях да се заема да те обучавам.
Майка ми вече я няма. Нямах причини да я оставям жива. Тя беше достигнала съвършенството и знаех, че трябва да действам бързо.
Той млъкна за момент, но Лорен побърза да попита:
— Коя беше Милисънт? Наистина ли е съществувала?
— О, ти си слушала записа от изповедалнята, нали?
Лорен усети как той кимна, притиснат в нея. Долавяше мириса на одеколона „Калвин Клайн“, смесен с киселия му дъх.
— Дали е съществувала Милисънт? — повтори той. — Може би.
— Колко жени си убил?
— Засега нито една — отговори Старк. — Майка ми не се брои. Не можеш да убиеш съвършенството, а и курвите не се броят. Не, разбира се, че не се броят. Така че, нали разбираш? Ти ще бъдеш първата.
Той видя сянката. Рязко обърна Лорен към себе си и изкрещя:
— Ще я убия! Хвърли пистолета, Николас. Направи го веднага!
Ник беше стигнал до средата на балкона. Той вдигна ръце, но не хвърли пистолета. Масата в трапезарията се намираше точно под него. Само ако можеше да се прехвърли през парапета…
Старк все още стоеше свит зад Лорен и се опитваше да се обърне заедно с нея към стълбите, за да бъде напълно защитен от стената зад него.
— Хвърли пистолета — отново извика той. — И слез долу да се присъединиш към нашата компания.
— Този път няма да можеш да се измъкнеш — каза Ник.
Той виждаше ужаса и болката в очите на Лорен. Ако можеше да накара Старк да се отдръпне от нея само на сантиметър, щеше да успее да стреля в него.
— Разбира се, че ще се измъкна. Аз ще убия Лорен и теб и ще се измъкна. Тъпите „мулета“ ще търсят онзи селяндур фермера Джъстин Брейди. Ще й прережа гърлото, ако не хвърлиш веднага пистолета.
Ник пусна оръжието, което безшумно падна на килима в краката му.
— Ритни го по-надалеч — кресна психопатът, размахвайки пистолета си.
Ник направи каквото му заповяда, но бавно свали ръцете си надолу на височината на раменете. Всяка секунда може би имаше значение. Искаше ръцете му да са по-близо до парапета, за да може да скочи в подходящия момент.
— Сега аз те пипнах, нали така, „муле“? — извика ликуващо Старк. — Кой е тук господарят? Кой е героят? Никога няма да ме намерят, не, господинчо — тържествуваше той. — Те дори не знаят кой съм.
— Разбира се, че знаят — извика Ник. — Винаги сме знаели. Ти си Доналд Старк и ние знаем всичко за теб. Ти си един долнопробен фотограф. Използваш проститутки, за да снимаш аматьорски убийства, но те въобще не са правдоподобни. Домашно направени боклуци. Едва си изкарваш прехраната, като ги продаваш по интернет и имаш куп недоволни клиенти.
— Недоволни ли? — изрева Старк.
Ник сви рамене.
— За нищо не те бива. Трябва да си намериш друга работа. Може би ще успееш да научиш някой нов занаят в затвора.
Цялото внимание на Старк бе насочено към балкона. Той не усети, че вече не държи много здраво Лорен и че острието на касапския нож е насочено към вратата, а не към гърлото й.
— Не, не, ти лъжеш! Никой не знае кой съм. Чу ме да говоря с Лорен и така си разбрал…
— Винаги съм знаел кой си ти, Старк. Статията, която пуснахме във вестниците, представляваше просто начин да те накараме да излезеш на светло. Всички бяха наясно, дори Томи. Планирахме всичко до последната подробност.
Ник усещаше, че лъжите му имат въздействие. Лицето на това копеле бе станало на червени петна, а очите му щяха да изскочат. Той се надяваше гневът да заслепи Старк, за да сгреши. На Ник му трябваше само една секунда.
Лорен видя как дулото на пистолета се вдигна нагоре, усети как похитителят се напряга. Опитваше се да я повдигне, изправяйки се, за да застреля Николас. Тогава тя чу хрущенето на гуми по настланата с чакъл пътека пред вратата. Дали това не беше Томи? О, Боже, не! Който и да влезеше през вратата, щеше да бъде убит.
— Не! — изкрещя Лорен, извъртя се в ръцете му и се хвърли назад.
С рамото си удари ръката му, която стискаше пистолета. Старк стреля напосоки, улучи прозореца от цветно стъкло и той се разби на парчета. Пистолетът бе толкова близо до лицето й, че тя усети парещата топлина. Лорен започна да се блъска и да се бори, но той беше прекалено силен.
Старк отново вдигна оръжието, когато Джулс Уесън се появи на вратата. Свит в позиция на стрелец, с изпънати напред ръце, стиснали пистолета, той изчакваше, за да бъде изстрелът му точен.
Лорен се дръпна назад, отново се изви и започна да се бори с всички сили, докато застана с лице към Старк. Тогава го нападна. С лявата си ръка сграбчи китката му и впи нокти в нея. Той опита да се пресегне и да я намушка с ножа, но в този миг Лорен изви дясната си ръка и заби иглата в окото му.
