— Ами бомбата?
— Абатството е отцепено, а звено от сапьори пристига с хеликоптер.
— Знаеш ли какво, Ник, имаме късмет, че никой друг не е ранен.
Той се стараеше да отвлича вниманието му, защото усещаше, че търпението му вече е изчерпано. Не искаше да връхлети в кабинета за прегледи.
— Защо толкова се бави тоя доктор?
— Преглежда я внимателно.
— Ти си дяволски спокоен.
— Единият от нас трябва да е спокоен.
— Ако бях на твое място и моята сестра беше там вътре, щях направо да се побъркам.
— Лорен е силна жена.
— Да, силна е, но човешката издръжливост си има граници.
Завесата се разтвори и медицинската сестра, която бе асистирала на доктора, излезе. Отиде до бюрото и вдигна слушалката на телефона.
Докторът остана с Лорен. На четири очи с пациентката неговият подход претърпя коренна промяна. Той беше любезен, мил и нежен. Сложи й обезболяваща инжекция и почисти раната. А след това я покри с марля, за да я предпази, докато пластичният хирург дойде да я зашие. Опипа мястото около лявото й око, но дръпна ръката си, когато тя потръпна от болка.
— Имате огромна синина.
Докторът й каза, че я праща на рентген. Подутината в основата на черепа й го притесняваше и искаше да се увери, че не е получила мозъчно сътресение.
— Ще останете тук за през нощта, за да сте под наблюдение.
Сложи още една лепенка, за да прикрепи по-здраво марлята, и отбеляза:
— Научих какво се е случило в църквата. Имате късмет, че сте жива.
Лорен се чувстваше объркана. Беше й трудно да се съсредоточи. Струваше й се, че лекарят й е задал въпрос, но не беше сигурна в това, а и бе прекалено уморена, за да го помоли да го повтори.
— Сестрата ще ви помогне да облечете болнична нощница.
Къде ли беше Ник? Дали не стоеше отвън заедно с брат й, или си бе тръгнал? Искаше й се той да я вземе в прегръдките си. Помести нозете си и прехапа устни, за да не извика от болка. Имаше чувството, че кракът й гори.
Докторът понечи да си тръгне, когато я чу да шепне:
— Струва ми се, че пак кърви. Може ли да ми дадете малко лейкопласт?
Бенчли се обърна.
— Трябва да зашият раната на ръката ви. Нали ви казах, че пластичният хирург е тръгнал насам?
Говореше така, сякаш тя беше дете. После вдигна два пръста и я попита колко са.
— Два — отговори тя, като присвиваше очи срещу миниатюрното фенерче, с което той осветяваше зениците й. — Говорех за крака си — обясни му тя.
Все повече й се гадеше и дълбокото дишане не й помагаше. Бенчли повдигна полата й и видя изцапания й с кръв комбинезон.
Отметна го над коляното и повдигна крака й. Прегледа кървавата рана.
Тя не можеше да я види. Пречеше й полата.
— Просто ми трябва малко лейкопласт — настоя Лорен.
— Да, наистина — съгласи се той. — Но първо ще се наложи да извадим куршума.
Хирургът беше много натоварен тази вечер. След като свали шапката си, той отиде в чакалнята, за да съобщи, че Ноа е в залата за следоперативно лечение. Той увери Ник и Томи, че не е имало никакви изненади или усложнения и че агентът ще бъде добре. После се обърна да си изтърка отново ръцете и да се заеме с Лорен. Докато оперираше крака й, заши и раната на ръката й.
Една медицинска сестра връчи на Томи часовника и годежния пръстен на сестра му. Без да се замисли, той ги подаде на Ник.
Лорен не остана дълго в операционната и за известно време двамата с Ноа бяха в залата за следоперативно лечение. Все още беше под упойка, когато я откараха с количката в отделна стая.
След като провери как е Ноа, Ник отиде в стаята на Лорен и остана там през цялата нощ. Веднага щом закараха Ноа в интензивното отделение, за да могат непрекъснато да следят състоянието му, Томи отиде в абатството да се преоблече. След това се върна в болницата и седна при Ноа.
Пит Моргенщерн пристигна около два часа след полунощ. Първо отиде да види Ноа. Томи бе заспал на стола си, но се събуди, когато Пит влезе. Двамата излязоха в коридора да си поговорят. Тогава Томи му обясни къде може да намери Лорен и Ник.
Лорен спеше неспокойно. В редките моменти, когато идваше на себе си, викаше името на Ник. Бавно се отърсваше от упойката. Трудно й беше да отвори очи, но усещаше, че той държи ръката й, и отново заспиваше, успокоена от гласа му.
— Ник?
— Тук съм.
— Струва ми се, че щях да повърна върху доктор Бенчли.
— И хубаво щеше да направиш.
Измина още един час.
— Ник?
— Все още съм тук, Лорен.
Тя усети как той стиска ръката й.
— Каза ли на Томи, че спахме заедно?
Настана тишина, но след това Ник отговори:
— Не, но ти току-що го направи. Той е тук.
Тя заспа, но този път нямаше сънища, нито кошмари.
Когато Пит влезе в болничната стая, видя, че Ник се е навел над Лорен. Той остана да го наблюдава как й слага годежния пръстен и закопчава часовника на китката й.
— Как е тя? — попита тихо, за да не я обезпокои.
— Добре е.
— Ами ти?
— По мен няма нито една драскотина.
— Не за това те питах.
Излязоха в коридора да поговорят. Пит предложи да слязат долу в закусвалнята, но Ник не желаеше да остави Лорен.
Седнаха в коридора на столове, които Пит донесе от стаята на сестрите.
— Дойдох тук по две причини — започна той. — Първата беше да видя Ноа, разбира се.
— А другата?
Пит въздъхна.
— Да поговоря с теб и да ти се извиня.
— Аз съм човекът, който забърка тая каша.
— Не, това не е вярно — рече Пит. — Аз обърках всичко. Трябваше да те послушам. Когато арестуваха Бренър, ти ми каза, че нещо не е наред. А как реагирах аз? Пренебрегнах всичко онова, на което съм те учил. Бях толкова сигурен, че заради дребните подробности не виждаш главното, поради личната си ангажираност при този случай. А не обърнах внимание на интуицията ти. Тази грешка никога повече, няма да се повтори. Съзнаваш ли колко близко до катастрофа бяхме този път?
Ник кимна. Облегна гръб на стената и изпъна уморено крака.
— Много хора щяха да бъдат убити, ако бомбата беше гръмнала.
Пит започна да разпитва Ник и не спря, докато не научи всичко до най-дребните подробности.
— Прочитането на онази статия във вестника… Да, именно това го е подтикнало — рече Пит.
— Предполагам.
— Чул си да казва на Лорен, че жена му била почти съвършена.