като се бе запознал с Хенри, силно се съмняваше, — тогава любезното поведение можеше да осигури сътрудничеството й.
Ноа Клейборн, един приятел на семейството, който също бе в правозащитните органи, веднъж беше казал, че лудите се ловят по-лесно със захар, отколкото с оцет. Разбира се, Ноа, който бе като слон в стъкларски магазин, никога не си правеше труда да прилага тази теория на практика. Също като Алек, той предпочиташе да понатупа заподозрените, които му създават проблеми, вместо да си бъбри любезно с тях.
Очевидно Регън не го помнеше. Алек се поколеба и реши да не споменава факта, че замалко не я бе съборил на улицата предната седмица. Ако тя се сещаше за инцидента, със сигурност щеше да го спомене. Той очевидно не бе запомняща се личност, а тя определено беше.
— Вероятно не помните, детектив Бюканън, но ние се сблъскахме пред полицейския участък миналата седмица.
Представете си! Тя все пак го помнеше.
— Познавате ли се? — попита Хенри Регън.
— Не точно — обясни тя. — Но наистина се сблъскахме пред участъка и ако той не беше ме хванал, щях да се размажа на тротоара.
Алек се подсмихна.
— Помня, че се опитах да полегна отгоре ви, а вие се разсмяхте.
— Да — съгласи се Регън. — Напомнихте ми за… — Тя леко се изчерви. — … за зоопарка. Напомнихте ми за зоопарка.
— Зоопарка ли?
— Днес миришете по-добре.
Той се засмя:
— Надявам се.
Хенри наблюдаваше шефката си с хитър блясък в очите. Регън се обърна към него и попита:
— Обясни ли на детектив Бюканън…
— Мислех, че е по-добре да изчакам. Не бях сигурен какво да кажа.
Алек не отделяше поглед от красивата жена.
— Защо не ми кажете какво става?
Преди тя да отговори, Хенри изтърси:
— Ние не знаем нищо за онзи детектив. Нали така, госпожице Мадисън?
— Откъде се взе това „госпожице Мадисън“? — тросна се Регън.
Хенри я погледна смутен.
— Помислих си, че не е редно да ти викам Регън пред полицай.
— Защо не седнеш на бюрото си, докато говоря с шефката ти? — предложи Алек нетърпеливо.
— Но аз се надявах… Надявах се да остана, докато видите снимката и кажете дали е истинска, или компютърно генерирана. Аз мисля, че е фалшива, но Регън смята, че може да е истинска.
Алек не разбираше какво бръщолеви младежът.
— Върви си зад бюрото — повтори той. — Хайде, госпожице Мадисън…
— Моля ви, наричайте ме Регън.
— Добре, Регън, защо не ми обясните всичко?
— Проверявах си имейлите — каза тя, вървейки към компютъра си. Екранът бе тъмен, докато не размърда мишката. — И попаднах на това.
Тя бързо се отдръпна настрана, за да не му пречи да вижда. Алек мислено потрепери. Снимката не беше приятна гледка. Регън се облегна на бюфета, с гръб към компютъра, за да не се налага да поглежда отново екрана.
— Не бях сигурна какво е редно да направя — да го запаметя или да го препратя. Но се страхувах, че този, който го е изпратил, може да е вградил някакъв вирус, който да унищожи снимката, затова я оставих така.
— Добро решение.
— Какво мислите, детектив Бюканън? Истинска ли е, или фалшива?
— Истинска е — каза той. — Определено е истинска. — В гласа му не се долови никакво колебание или съмнение.
— Не изглеждате особено изненадан или… шокиран.
— Аз работя в отдела за тежки престъпления. И преди съм виждал трупове — обясни той и се приближи към монитора, за да огледа снимката.
— Да, разбира се, но… — Тя посочи екрана. Спокойното му поведение я разстрои и се опита да се овладее. — Но той също беше детектив, един от вашите, един… — Гласът й заглъхна.
— Така е.
Алек беше чул за Суини, а също и че е бил отвратителен кучи син, който прекарвал повечето дни в алкохолно опиянение. Всички знаели, че пиел, и било само въпрос на време да го пипнат.
— Познавахте ли го добре? — попита тя.
— Не.
Регън се надяваше това да е причината той да възприема така небрежно смъртта на Суини. В противен случай детектив Бюканън трябваше да е лишен и от най-малко състрадание. Изведнъж тя се смути от това, че стои толкова близо до него. Почувства се в капан между бюфета и бюрото, но ако не искаше да повдигне полата си и да прескочи бюрото, трябваше да изчака, докато той се отмести. Алек определено миришеше много по-добре днес. Всъщност миришеше страхотно — на свеж въздух.
Той се отдръпна от компютъра.
— Как мислите, защо това е било изпратено на вас?
— Не знам — отвърна тя уморено и разтърка ръце замислено. — Ако погледнете горе, ще видите, че имейлът е дошъл от компютъра на Хенри, но разбира се, не е от там. Някой е знаел адресите и на двама ни. Откакто го получих, си блъскам главата и опитвам да прозра някакъв смисъл в това, но без никакъв резултат. Каква е процедурата сега?
— Трябва ни компютърен спец. — Алек извади мобилния си телефон и се обади. Докато говореше тихо, се отдалечи от Регън. След като затвори, й направи знак да се приближи към него в другия край на стаята. Две кресла стояха срещу едно канапе пред прозорците с изглед към Мичиган Авеню. Регън често се свиваше на канапето, когато четеше документи.
— Докато чакаме нашия спец, може да ми разкажете за отношенията си с детектив Суини.
— Това ще отнеме около пет секунди. Не съм имала никакви отношения!
Самата мисъл за отношения с него я отблъскваше. Макар да не бе редно да се говори лошо за мъртвец, Суини бе един от най-противните мъже, които бе срещала в живота си. Но независимо колко отвратителен беше, не заслужаваше да умре по този начин.
— Добре — каза той. Облегна се на перваза на прозореца, скръсти ръце на гърдите си и попита: — Тогава ми кажете какво знаете за него.
Очите му не пропускаха нищо. От начина, по който я гледаше, тя се почувства още по-нервна, но бе твърдо решена да не му позволи да го забележи. Не беше направила нищо нередно и той не можеше да я накара да изпитва вина.
Регън отиде до канапето и седна.
— Всъщност не познавам този човек. Срещала съм го само веднъж, когато ходих в полицията… В деня, когато с вас се сблъскахме.
Тя опита да се настани удобно, за да изглежда спокойна. Но една от възглавниците й убиваше на гърба, затова я издърпа и пусна отстрани.
— Ходих до участъка, за да направя услуга на една приятелка. Исках да проверя какъв напредък е постигнал детектив Суини с едно разследване, което се предполагаше, че води.
Той веднага долови ключовата дума.
— Предполагаше се, че води ли?
— Не бях сигурна дали изобщо прави нещо — обясни тя. — Но останах с недвусмисленото впечатление, че на него изобщо не му пукаше за този случай или за който и да е друг, в интерес на истината.
