Тя поклати отрицателно глава:
— Той е съвсем… обикновен, не мислиш ли? Неусетно и двамата бяха изоставили учтивата форма на обръщение.
— Значи това може да е… — Алек понечи да каже копелето, но в последния момент смени думата. — … откаченият, когото търсим. Труден е за описване и лесно ще се слее с тълпата.
— Едва ли — възрази тя. — Той е доста едър, висок е колкото теб и е също толкова мускулест. Дори само ръстът го отличава. Не знам… — Тя си пое дъх и каза: — Ако той е човекът, който е откраднал телефона ми, който е убил детектив Суини и… — Изведнъж се почувства прекалено отчаяна, за да продължи. — Мисля, че Уинкът и Брадшоу нямат повече въпроси към мен, така че ще се връщам в офиса си. Ако ти или другите детективи искате да разговаряме, просто ми се обадете или се отбийте в хотела.
Алек застана пред нея.
— Знам, че си достатъчно умна и това вече го обсъдихме, но ще се престоря, че не си разбрала. Възложили са ми да те охранявам, а това означава, че където си ти, там ще съм и аз.
Регън скръсти ръце и се намръщи. Денят се оказваше прекалено дълъг и труден.
— Вече обясних, че ако се нуждая от бодигард, ще си наема.
Усмивката му я разсея, когато той пристъпи към нея и я принуди да наклони глава назад, за да го погледне в очите. Тя усети как настръхва.
— Пак ли ще започваме този спор? — попита той. — Не можеш да го спечелиш.
— Защо? Защото имаш пистолет ли?
Той кимна.
— Защото си по-голям от мен?
Той пак кимна.
— По-силен?
Алек се усмихна, а тя направи измъчена гримаса:
— Забележи, че не казах „по-умен“.
Детективът продължаваше да стои съвсем близо до нея. Изведнъж тонът му стана сериозен:
— Никой от нас не може все още да си тръгне.
— Как ли пък не! — възпротиви се тя.
— Брат ти и адвокатът ви са долу в кабинета на Луис с Уинкът и Брадшоу. Трябва да те заведа там. Всички те чакат, за да говорят с теб.
— Кой от братята ми? — попита Регън, като едва прикриваше раздразнението си.
— Не знам. Има ли значение?
— Да, надявам се да не е Ейдън — каза тя. Наистина й се щеше Спенсър да се е върнал в града и той да я чака долу. С него се разбираше много по-лесно.
Примирена, Регън понечи да тръгне към офиса на лейтенанта, но Алек пак застана на пътя й и се облегна на стената.
— Искам да се успокоиш.
Той се държеше, сякаш бяха стари приятели и я познаваше достатъчно добре, за да забележи, че е разстроена.
Регън сведе глава и отрони колебливо:
— Ако не бях направила онзи глупав списък…
— Не си убила никого, нали? Просто си участвала в онова упражнение.
— Но аз написах „да бъдат убити“, за бога!
— Същото са направили и още куп хора — изтъкна детективът. — За разлика от тях не си имала възможността да хвърлиш листа в огъня. — Той се отдръпна, за да мине тя пред него. — Нямам търпение да се запозная с този доктор Шийлдс. Звучи ми като истински дресьор на змии.
— Не е дресьор, по-скоро сам е змия! Иска ми се никога да не бях чувала за него.
— А какъв е проблемът с Ейдън?
Въпросът я изненада.
— Никакъв, той е чудесен брат. — Усети, че Алек не повярва на думите й, и допълни: — Просто е… прекалено стриктен. Това е всичко.
Алек веднага се досети кой от двамата непознати в кабинета на Луис е братът на Регън. Приликата беше очевидна. Въпреки че тя беше висока само около метър и шейсет, а брат й беше над метър и осемдесет, двамата имаха еднакъв цвят на косата и едни и същи благородни черти. Ейдън беше безупречно облечен в перфектно скроен тъмен костюм, вероятно от някой прочут дизайнер. „Тео има такъв костюм, «Калвин Клайн» — сети се Алек. — Или може би «Армани».“
Добре охраненият мъж, седнал срещу бюрото на Луис, също носеше скъп костюм. Той беше нисък, объл като яйце, а лицето му бе набръчкано като негладена памучна риза. Алек предположи, че той е адвокатът.
Детективите Уинкът и Брадшоу стояха до прозорците. И двамата изглеждаха отегчени до смърт.
Ейдън забеляза Регън и за секунда Алек видя искрено облекчение в очите му. Каквито и недостатъци да имаше този човек, очевидно обичаше сестра си.
ДВАЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
Сам Болдуин, адвокатът на семейство Мадисън, затвори тефтера си и се изправи, когато Регън влезе.
— Ти не си заподозряна — каза й той веднага.
— Не, разбира се, че не е — съгласи се Луис. Той се изправи и се наведе през бюрото с протегната ръка, за да й се представи. Ръкува се с нея продължително, нареждайки с извинителен тон: — Осъзнавам, че това е ужасно изпитание за вас…
Преди тя да отговори, Сам заяви:
— Ще се свържа с теб до един час, Ейдън. — Кимна на Регън, която се опитваше да издърпа ръката си от пръстите на Луис, и излезе от кабинета.
— Регън? — Ейдън я гледаше притеснено.
— Добре съм — успокои го тя.
Щом Луис пусна дланта й, тя прекоси стаята и застана до брат си. Тъй като лейтенантът не си бе направил труда да представи Алек на брат й, тя го направи.
Двамата мъже бяха еднакви на ръст, привлекателни и в добра форма. Но Ейдън изглеждаше уморен и разтревожен.
— Лейтенантът ми каза, че ви е възложил да охранявате сестра ми, докато не бъде заловен мъжът, изпратил снимките.
— Точно така — обади се Луис, преди Алек да успее да отговори.
Уинкът го попита:
— На кого още ще възложите работата по това разследване или оставаме само Бюканън, Брадшоу и аз? Конъли вече получи друга задача, нали?
— Да, така е — каза Луис. — Ще ви осигуря помощ, но това няма да бъде Бюканън. — Той седна на стола си и стрелна намръщено Уинкът: — Нали разбираш какво ти казвам? Задълженията на Бюканън са само на бодигард, нищо повече.
Докато лейтенантът се перчеше, Регън попита брат си шепнешком:
— Сам ли ти се обади? Затова ли си тук?
Уинкът и Брадшоу бяха заети да спорят с Луис, но Алек следеше разговора й с Ейдън внимателно.
— Не — отвърна Ейдън. — Хенри се обадил на Сам, че отиваш в полицията. Освен това му казал за имейла и факса, които си получила. Видях снимките.
— Така ли?
На бюрото ми имаше копия, когато пристигнах. Веднага се обадих на Сам. Преди да дойдем тук обаче, не знаехме, че си съставила списък с хора, които да бъдат убити. Регън, какво, за бога, те е прихванало!
Тя не отвърна, но мълчанието й бе пропито от гняв.
— Не мога да си представя защо си направила подобно нещо! — продължаваше да нарежда брат
