й.
Регън не си направи труда да му обяснява, защото знаеше, че каквото и да каже, пак ще трябва да се оправдава. И той пак щеше да я изкара виновна.
Пое дълбоко дъх и прошепна:
— Как така си получил онези снимки? Хенри не може да ги е оставил на бюрото ти, без да ме попита.
— Някой ги е оставил там. Просто предположих, че е асистентът ти, но това не е чак толкова важно.
„Напротив — помисли си тя, — много е важно!“ Но знаеше, че сега не е моментът да спори.
— Ще ти бъда благодарна, ако не занимаваш Спенсър и Уокър с това. Не искам да ги тревожа — каза тя.
— Вече е твърде късно. Някой им е изпратил снимките по имейла.
— Снимките на детектив Суини и на продавачката ли? Видели са тези страхотии? — попита тя, мъчейки се да проумее станалото.
— И други ли е имало? — усъмни се брат й.
— Не, само тези са.
— Тогава са видели снимките на детектива и продавачката — заключи хладнокръвно Ейдън.
— Предпочитах да не ги виждат. Ще се разтревожат и… — Гневът и отчаянието й нарастваха.
Но брат й се държеше по обичайния си невъзмутим начин.
— Ще се разтревожат ли? Та те направо са се побъркали от притеснение. Спенсър иска да стоиш под ключ, докато не пристигне тук, а после се надява да те убеди да заминеш с него за Мелбърн. И да останеш там, докато полицията не залови този маниак.
— Няма да направя това.
— Той мисли, че ще може да те убеди. Уокър също пожела да отседнеш при него.
— Той къде е тази седмица?
— В Париж, но се връща. Настоява да пътуваш с него, за което, разбира се, не може да става и дума.
— Ейдън, мога сама да вземам решения.
— Ти отказваш дори да се качиш в една кола с Уокър. Защо би решила да обикаляш света с него?
— Няма да пътувам с брат ми, нито ще отида в Мелбърн!
Ейдън не я доизслуша, а се обърна към Алек:
— Както обяснявах на детектив Уинкът, ние имаме отлична служба за охрана в хотела. Смятам да наема и допълнителни хора.
Това означаваше ли, че го освобождават от охраната на Регън Мадисън? А дали Ейдън не смяташе, че Алек работи за него? Реши, че е така, и му стана изключително смешно. Въпреки че намираше работата като бодигард за леко обидна, той щеше да се грижи Регън да е в безопасност, докато Луис не го заменеше с някой друг.
Детектив Уинкът се присъедини към тях. Ейдън го увери, че той и братята му — и Регън разбира се — ще направят всичко възможно, за да подпомогнат разследването.
— Тя живее в хотела, а офисът й е на третия етаж, така че изобщо не й се налага да излиза. Това много ще облекчи задачата ви — каза той на Алек.
Но Регън ги чу и възрази:
— Не мога да отменя ангажиментите си. Обещала съм, че ще помогна за някои важни събития, които предстоят. Няма да пропусна благотворителната вечер за набиране на средства за болницата.
— Ще трябва да отмениш всичко за момента — настоя Ейдън. — Щом искаш да останеш в Чикаго, няма да мърдаш от хотела! Аз ще отложа пътуванията си, докато този проблем не се реши.
— Но, Ейдън… — започна тя, ала брат й вече се бе обърнал към Уинкът и обсъждаше охраната й. Никой от тях не пожела да чуе мнението й. Ейдън все още твърдо вярваше, че е по-добре да качи сестра си на частния им реактивен самолет, за да замине на някое уединено и тайно място.
Докато спореха, Регън излезе от стаята. Алек тръгна след нея.
— Имаш ли нещо против да ме закараш до хотела? — попита тя. — Ако не ти е удобно, мога да си хвана такси.
— Какво ви става бе, хора! Първо брат ти, а сега и ти. Няма да се отделям от теб, така че престани да ме гониш. Ясно ли ти е това? — За пръв път пред нея той повиши глас.
Тя млъкна покорно и тръгна навън.
— Чакай, ами брат ти?
Регън продължи да върви.
Бавна усмивка се плъзна по лицето му и Алек я последва надолу по стълбите. Очакваше, че брат й ще ги настигне.
— Защо не се защити пред Ейдън, когато те попита за списъка? Остана с впечатлението, че ти си отговорна.
— В известен смисъл е прав, не мислиш ли?
— Не — отвърна кратко детективът.
Двамата пресякоха улицата и отидоха до паркинга. Алек й отвори вратата на автомобила, като не спираше да се оглежда във всички посоки, сякаш очакваше някой снайперист да се появи по покривите или по околните улици.
Щом седна зад волана, натисна бутона за заключване на всички врати. Този звук я подсети за нещо.
— Днес ще си купя нова кола.
— Така ли? Какво й има на предишната?
Регън се зачуди дали Алек не си мисли, че тя използва лимузина с шофьор.
Той си представи, че тя кара мерцедес или порше, определено нещо скъпо и модерно.
— Много е стара — рече Регън.
— Колко стара? На една година или на две…
— Ти наистина ме мислиш за глезла, нали?
— Има ли значение какво мисля за теб?
— Не. — Тя излъга достатъчно убедително, за да е сигурна, че ще й повярва. Всъщност имаше значение, малко, но имаше…
Движението беше натоварено. Когато Алек рязко свърна вляво, за да избегне една кола, която спря пред тях, Регън се стресна. А после, когато той даде газ към магистралата, тя отново реагира уплашено.
— Слушай — скара й се той. — Направо ме побъркваш, като се вкопчваш в таблото всеки път, когато правя завой. Опитай да се отпуснеш, ако ти е възможно.
— Възможно е. Намали и ще ти го докажа.
— Знам какво правя. — Гласът му прозвуча хапливо.
— И Уокър знае, само че е катастрофирал сто пъти.
— Аз не съм брат ти. И се казвам Алек.
Тя забеляза, че той намали скоростта.
— Можеш да ме наричаш Алек. Все пак с теб ще бъдем неразделни известно време.
— Ако лейтенант Луис знаеше, че исках да го включа в онзи списък, щеше да ти възложи друга задача. А мен да обеси на някой стълб. Аз поне така бих постъпила.
Той се засмя.
— Не, не би го направила. Прекалено състрадателна си.
— Не можеш да си сигурен дали съм състрадателна или не.
— Разбира се, че знам. Аз съм детектив, усещам нещата — усмихна се той.
— Женен ли си? — изтърси изведнъж тя. Защо ли пък го попита, след като изобщо не я засягаше?!
— Не.
— И аз не съм — каза Регън.
— Да, знам.
