Списък с убийства

Алек безуспешно се опита да се отдръпне назад. Но не можеше да я пусне, не искаше. Харесваше му усещането да я държи в ръцете си. Харесваше му уханието й. Много му беше трудно да се владее. Как можеше две целувки да го разтърсят така?

Той изрече на глас мислите си:

— Какво правим, Регън!

— Хубаво ли е или лошо? — попита задъхано тя.

Той я погледна в очите. Видя страстта, която се беше разпалила там. „Желая много, много по-вече“ — призна си той.

— Беше хубаво, по дяволите, твърде хубаво. Но може би трябва да спрем…

Тя постави пръст върху устните му, за да го накара да замълчи.

— Или… — Думите й заглъхнаха.

Той стисна ръката й и я постави върху гърдите си.

— Или какво? — едва прошепна той.

Не губи кураж, не губи кураж — мислено си повтаряше тя. Пое си дъх и изрече:

— Или може да не спираме.

Ръцете му се плъзнаха по раменете й. Откри колко гладка, топла и мека е кожата й.

— Знаеш до какво ще ни доведат целувките, нали? — прошепна й. До куп нещастия, ето до какво! Знаеш, че те желая. Изгарям от желание, но…  — Той спря, пое си дълбоко дъх и каза: — Но трябва да знаеш и че не искам другото, което върви с това.

Осъзнаваше ли, че я измъчва? Сигурно не. Докосването му беше изненадващо нежно. Той я желаеше. Но й беше казал точно тези думи и не можеше да ги вземе назад. Беше развълнувана и отчаяна, защото той очевидно не бе щастлив от всичко това. Изражението му беше толкова напрегнато, че тя внезапно се притесни.

Регън избута ръцете му.

— Кажи ми, Алек, какво върви с това?

Той я гледаше сърдито.

— Аз напускам Чикаго, забрави ли? Събирам си багажа и заминавам. Разбираш ли го?

— Да, разбирам.

Той осъзна, че ще трябва да й го каже директно.

— Последното нещо, което искам, е да оставя бъркотия след себе си.

Това не й хареса. Очите й потъмняха, лицето й пламна. Той нямаше да вземе думите си назад.

— И бъркотията съм аз?

Алек едва се овладя да не я разцелува отново. Но нямаше да се поддаде на желанието си. По никакъв начин! Когато се налагаше, той винаги успяваше да се контролира.

— Това, което се опитвам да ти кажа, е, че… Добре, така да е. Няма по-вече да се опитвам да бъда дипломатичен. Адски си права, бъркотия е! По дяволите, това не е добре.

Той свали смокинга си и го хвърли на стола.

— Тук е ужасно горещо.

Започна да си навива нервно ръкавите. По-добре да скъса собствените си дрехи, вместо нейните. Тази тънка оскъдна рокля, с която бе облечена, й стоеше съвършено. Той не искаше да я съсипе, но и не искаше тя да я носи пред друг мъж.

Тя не можа да издържи дълго на погледа му.

— Знам, че те поставих в неудобно положение — въздъхна Регън. — Просто за пръв път ми се случва. А ти знаеш какво е… Просто не ме бива в това. Осъзнавам каква грешка направих.

— Каква грешка? — попита невинно той.

„Това, че те съблазних, идиот такъв!“ Точно това искаше да му каже. Но не го направи. Освен това Алек беше прав. Щеше да настане бъркотия, тя щеше да бъде в пълна безизходица, когато той си заминеше.

— Наистина трябва да се овладеем! — въздъхна Регън. Тя свали обувките си и тръгна към спалнята. Обърна се да му пожелае лека нощ.

Той се взира в огромното легло една дълга минута. Усети, че устата му пресъхна. Всички възможни фантазии, свързани с нея, го връхлетяха. По дяволите, бъркотията вече беше настанала!

И той нямаше да ходи никъде.

ТРИЙСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

От момента, в който се блъсна в нея на улицата и чу онзи чудесен смях, разбра, че няма шанс да й устои. Сега проумяваше защо. Нямаше причина да продължава да се бори с чувствата си. Увери се, че навсякъде е заключено, после се пресегна и изгаси лампата.

Докато разкопчаваше ризата си, видя как светлината от нощната лампа се разлива по раменете й. Кожата й беше златиста, а тя бе невероятно красива…

И ужасно нервна. Тя не отместваше поглед от него. Алек протегна ръце и я притисна към себе си.

— Само запомни — прошепна й той. — Ти започна това.

Придърпа я към себе си, целуна я по челото и после я пусна. Регън знаеше, че й дава още една възможност да размисли, една последна възможност…

Алек затаи дъх, докато очакваше решението й. Тя обви ръце около кръста му и се усмихна с онези вълшебни трапчинки точно в ъгълчето на устните си. Не, за него нямаше връщане назад.

— Ти запомни — каза тя, — че аз започнах това.

Целуна го по брадичката, после устните й се спуснаха по врата му. Той навярно хареса това, което тя правеше, защото я притисна силно към себе си.

После той пое инициативата. Отметна главата й назад с целувка, която не оставяше никакво съмнение колко много я желае. Сетне я повдигна от земята.

Изведнъж и двамата трескаво започнаха да свалят дрехите си. Ръцете му трепереха, когато откриха ципа на роклята й. Не можеше да спре да я целува, за да помисли за това, което прави. В същото време тя се опитваше да свали ризата му, но случайно докосна пистолета в кобура му. Реагира, сякаш се беше опарила. Потрепери, отдръпна се назад, но Алек беше по-бърз — притисна дланта й върху гърдите си.

Регън се опитваше да го помоли да свали пистолета, но не можеше да произнесе думите. Той я разсейваше, като я целуваше по слепоочието. Накрая Алек свали пистолета си и тя въздъхна. Сърцето й биеше лудешки и тя се опитваше да си поеме дъх. Никоя целувка преди не й беше въздействала така. Вярно, че не беше се целувала с толкова много мъже, но то й бе достатъчно, за да осъзнае, че целувките с Алек бяха съвсем различни. Всичко у него я възбуждаше. Тя искаше да забави темпото, за да се наслади на всяка минута от тази нощ с него, но в същото време нямаше търпение той да свали дрехите си.

Алек издърпа ризата през главата си. Гърдите му бяха мускулести, с къдрави тъмни косъмчета и бронзов тен.

Той беше красив. Придърпа я отново в прегръдката си и тя почувства горещата му кожа, но това не беше достатъчно. Тя обви ръце около врата му, за да го накара да я целуне отново.

Целувката беше гореща и влажна. Регън имаше чувството, че се разтапя в обятията му.

Ципът на роклята й заяде, не помръдваше, колкото и Алек да го дърпаше. Обикновено се справяше много по-умело, когато събличаше други жени, но тази вечер беше различно. Никога преди не бе изпитвал подобна страст. Искаше да я обвие в прегръдката си и никога да не я пусне.

Регън целуваше врата му и го галеше по гърба. Беше му толкова хубаво, че не искаше тя да спира.

— Обърни се — прошепна той. Отново помъчи да свали ципа на роклята й.

Тя опита да му помогне, но ръцете й трепереха.

— Много ли държиш на тази рокля? — прошепна нетърпеливо Алек.

Тя се усмихна задъхано:

— Мразя я!

Тя наистина изглеждаше страхотно в роклята, но ако се налагаше, той щеше да я накъса на парченца, за да я свали. Ципът най-после поддаде и се плъзна надолу по гърба й.

Тя не носеше сутиен, той веднага го забеляза. После видя колко съвършен е гърбът й. Бавно прокара