пръсти надолу в отвора на роклята и докосна миниатюрно късче коприна.
— Много си красива — прошепна той.
Регън вдигна ръце, за да свали презрамките си, но замръзна неподвижна, когато ръцете му се плъзнаха под роклята и започнаха да галят кожата й.
Дланите му бавно я обхождаха. Тя опита да се обърне към него, но той не й позволи и когато най-после докосна гърдите й, тя тихо изстена. Разтреперана от желание, тя не знаеше още колко ще продължи това нежно мъчение.
Алек наведе глава към шията й, а дишането му се учести. Тя започна да се съблича. Роклята падна на пода, Регън грациозно пристъпи извън нея и посегна към завивките на леглото. Отметна ги и започна да сваля фибите от косата си.
Алек усещаше, че не може да се владее повече.
— Трябва малко да се укротим — едва промълви той. Но когато съвършените й гърди се откроиха в полумрака, мигом забрави думите си.
Двамата се свлякоха върху леглото. Той я прегърна, сетне я претърколи по гръб и разтвори бедрата й с коляното си. Не се отпусна върху нея, за да не я смаже с тежестта си. Беше невероятно: една от фантазиите му се сбъдваше! Голото й тяло беше в ръцете му…
Тя дишаше възбудено, косата й се беше разпиляла по възглавницата, очертавайки като в рамка пламналото й лице. Очите й бяха потъмнели от страст, а устните й бяха влажни от целувките му. Никога преди не бе изпитвал подобна страст към някоя жена.
Тя се опита да придърпа главата му, за да го целуне, но Алек легна до нея, за да се наслади, без да бърза, на съвършеното й тяло.
— Толкова време си мечтая за това. — Той бавно прокара пръсти по шията й, после между гърдите й и се усмихна. Кожата й настръхна от милувката му. Тя се опита да стисне ръката му, когато стигна до бедрата й, но той не спря.
Съвсем бавно свали дантелените й бикини, като се наслаждаваше на всеки сантиметър златиста кожа, която докосваше.
Тя гледаше свенливо лицето му, докато той я галеше. На челото му бяха избили капчици пот. Губеше самоконтрол.
Краката й се движеха неспокойно до неговите. Но той я измъчваше, караше я да полудее, защото не й позволяваше да го докосва. Ръката му се плъзна между бедрата й. Докосването му бе вълшебно, ненаситно.
Регън не можеше повече да се владее. Издърпа ръката си от неговата и погали лицето му. Пръстите й бавно проследиха устните му, после се спуснаха надолу към врата и раменете. Тялото му бе абсолютно съвършено. Кожата му беше гореща и тя усещаше твърдите мускули на мишците му. Косъмчетата на гърдите му погъделичкаха върховете на пръстите й.
Тя също не бързаше, защото бе решила да го побърка от желание, но започна да стене, когато той погали гърдите й и започна да хапе нежно врата й.
Тя затвори очи, изви гърба си и спусна пръсти по корема му. Мускулите му се напрегнаха от докосването й и той също взе да стене.
Тя знаеше, че докосването й му харесва, но искаше по-вече. Пръстите й продължиха да го галят.
Тя стана по-настоятелна. Обви ръце около него… и той премина границата. Стисна ръката й, обгърна я с тялото си и започна да я целува страстно по кожата.
Удоволствието беше неописуемо, помитащо. Ноктите й се забиха в раменете му и тя извика.
Алек вече не можеше да се контролира, той отчаяно желаеше да бъде вътре в нея.
— Алек…
— Всичко е наред. Просто трябва да те пазя.
Той се пресегна към пода и грабна панталона си. Регън обсипа раменете му с целувки, докато той ровеше в задния джоб. Откри това, което търсеше, и нежно я отмести от себе си.
Когато беше готов, той хвана ръцете й, изпъна ги високо над главата й и ги задържа така. После се потопи в нея. Страстта й изригна, изведнъж се усети дива и освободена. Удоволствието, което изпита, бе твърде много, за да го понесе. Тя извика името му и сякаш изчезна от света…
Мислеше си, че ще умре от екстаза, който я заливаше. Алек зарови глава в шията й.
Никога преди не се бе чувствал толкова щастлив. Бе потресен от това колко страстно я желае.
Бавно събра сили да се помръдне. Надигна се и погледна в очите й.
— Добре ли си? — попита той шепнешком.
Тя още не можеше да се освести от това, което беше станало. Беше чела, беше чувала за него, но до тази нощ никога не го бе изпитвала.
„Удивително — мислеше си тя. — Просто удивително!“ И красиво. Думите не й стигаха да опише щастието, което я бе връхлетяло. Усещаше някаква мека топлина в себе си. Долавяше ли той как силно бие сърцето й? Имаше ли представа какво бе направил с нея? Дали беше изпитал същото блаженство? Или за мъжа беше различно? Чудото на случилото се помежду им я порази. Не можеше да спре да трепери.
— Регън, добре ли си? — нежно попита Алек.
— Да, добре съм — едва отрони тя.
Той я целуна силно, после стана и отиде в банята.
Рязкото му изчезване я смути. Тя не желаеше той да си тръгне, не още… Искаше да я прегръща и да й шепти всички романтични слова, които копнееше да чуе.
Усещаше как сълзите се събират в очите й. О, боже, само да не се разплача сега! Тя си пое дълбоко дъх, изстена, после придърпа чаршафа и легна по корем. Уханието му беше на възглавницата. Прииска й се да вдигне тази възглавница и да зарови лице под нея. Не можеше да повярва колко уязвима и неуверена се чувстваше. Но нали тя беше започнала това! Какво беше очаквала? Той да падне на колене и да й каже колко я обича ли? Това ставаше само в приказките.
Една сълза се търколи по бузата й и тя ядосано я изтри. Тази вечер бе плод на страст, не на любов… Поне не за него. Тя пак изстена. Но нямаше да съжалява. Сърцето й бе твърде крехко, за да позволи това да се случи пак, но нямаше да съжалява…
Не чу кога Алек се върна от банята. Усети го, щом седна на леглото до нея.
— Премести се насам — каза той.
Тя се обърна, за да го погледне. Той опита да издърпа чаршафа й, тя стисна завивката.
— Мислех, че отиде да се обличаш.
— Не забеляза ли, че дрехите ми са на пода?
— Не — замаяно отвърна тя.
Алек легна на леглото до нея.
— Трябва да тръгвам. — Той зарови лице в шията й. — Да, трябва да тръгвам. Как става така, че миришеш толкова хубаво?
— Къпя се — отвърна тя.
Той се засмя на шегата й, после я погали по гърба.
— А как става така, че кожата ти е толкова нежна?
Тя го целуна, преди да му отговори.
— Аз съм хубаво момиче.
— Да, забелязах.
Тя не можеше да спре да го докосва. Харесваше й усещането за твърдите му мускули под върховете на пръстите й. Плъзна длани по раменете и гърдите му. Тялото му беше топло. Тя обви ръце около кръста му и реши, че никога няма да го пусне.
— Беше по-хубаво, отколкото във фантазиите ми — каза той.
— Мислил си за това?
— О, да. Но ти също си мислила.
Тя не отрече.
— Беше ли толкова хубаво, колкото в твоята фантазия? — Гласът й се понижи до шепот.
— Беше… Донякъде.
Той се засмя. После се надвеси над нея.
