— О, не, нали няма сега да се разревеш?
— Напротив!
— Добре тогава, карай нататък.
Също като Ейдън, и Спенсър се чувстваше неловко при всяка проява на емоции.
— Добре — каза тя. — Първо, събранието… Освен че определихте бюджета за следващата година и се разбрахте да започнете нов хотел, какво още решихте вие, момчета?
— Нямаше друго.
Регън посегна към листовете, които Ейдън искаше тя да прочете, но Спенсър я спря и каза:
— Всъщност обсъдихме още един въпрос…
Тя се обърна към него.
— И какъв по-точно?
— Говорихме със Сам за това и той се съгласи. Знам, че няма да ти хареса, но решихме да платим на Емерсън известна сума пари, за да се отървем от него.
Тя скочи на крака и изкрещя:
— Не!
— Или това, или трябва да му дадем къщата — продължи Спенсър спокойно. — А знаеш колко струва този имот. Емерсън се съгласи да се изнесе до края на следващата седмица. После ще получи чека.
Тя поклати глава съкрушено:
— Не…
— Регън, това е решено — каза Ейдън.
— Как можете да го направите! — извика Регън. — Боже мой, та той изневеряваше на майка ни веднага след като се ожени за нея.
Изведнъж Ейдън се ядоса. Той се изправи, подпря дланите си върху бюрото и попита:
— А какво правеше тя според теб?
Регън се обърка от въпроса му.
— Позволяваше му да й разбие сърцето.
— Да, точно така! — Ироничният му тон я вбеси.
— Какво значи това?
— Боже, Регън, време е да пораснеш. Майка ни правеше същото като Емерсън. Тя му изневеряваше постоянно.
Регън поклати глава недоверчиво:
— Няма откъде да знаете това.
— О, има! — настоя Спенсър.
— Всичките й пътувания — обади се Ейдън. — Да не мислиш, че ходеше сама?
— Хайде, Регън. Не може да не си знаела какво става. — Изведнъж започнаха да си крещят един на друг, а Ейдън търпеливо изчакваше спорът им да приключи. Спенсър я обвиняваше, че е живяла с илюзии, а накрая тя си призна, че наистина се е чудела как майка й се влюбва толкова лесно.
— Любов ли? — изсумтя презрително Спенсър. — Това нямаше нищо общо с любовта.
— Мама винаги искаше това, което не можеше да има.
Изведнъж тя осъзна, че е изпаднала в истерия. Пищеше, а двамата й братя продължаваха да стоят при нея. Никой не опитваше да си тръгне. Ейдън имаше вид, сякаш иска да й запуши устата с нещо, но това вече не я плашеше…
— Трябва да пораснеш — промълви Спенсър вече с по-спокоен тон. — И да приемеш фактите.
— Да порасна, означава да призная, че майка ни е била уличница, така ли?
Той сви рамене.
— Означава да се изправиш лице в лице с реалността.
— Добре — каза тя. — И двамата смятате, че след като майка ни е спяла с когото й падне, Емерсън е трябвало да й отвърне със същото? Нима вече няма хора, които не изневеряват? Сватбената клетва не означава ли нищо?
— Очевидно не — прекъсна я Спенсър.
— Не прави такива драми — сряза я Ейдън. — Просто се отърваваме от един проблем.
— Това е най-евтиният начин да го направим — допълни Спенсър. Той пъхна ръце в джобовете си и се намръщи.
— И не мога да променя решението ви?
И двамата поклатиха глави. После Спенсър каза:
— Съжалявам, Регън, но тук се налага да играем твърдо.
Тя се усмихна.
— Добре.
Те също се усмихнаха… Докато не забелязаха, че сестра им се отправя към вратата.
— Чакай — повика я Спенсър. — Забрави да подпишеш документите.
Тя спокойно се обърна към тях:
— Трябва ви подписът ми, за да предприемете каквото и да било? На мен пък ми трябва да утроите бюджета ми за следващата година. Когато това стане, ще подпиша. Ето това, момчета, е да играеш твърдо.
ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Никога друг път не съм те чувал да избухваш така! — Хенри направи този коментар и от изражението на лицето му личеше, че е впечатлен.
— Не съм избухвала. Просто заявих позицията си. Хенри забеляза, че Спенсър върви към тях, и понижи глас:
— Да, но крещеше, когато заявяваше позицията си. Честно, никога не съм те чувал да говориш с такъв тон! Като се замисля, не съм чувал и Ейдън или Спенсър да повишават глас — каза той. — Освен по време на мач. Тогава Спенсър крещи на телевизора.
Хенри не беше включил брат й Уокър, който вечно липсваше от семейството. Бяха се запознали преди няколко години, докато Уокър още бе на стаж във фирмата, но оттогава го беше виждал само веднъж — на откриването на Конрад Парк, на което присъстваха и четиримата.
Когато мина край нея, Спенсър се заигра с косата й, за да му обърне внимание, и кимна на Хенри.
Ейдън излезе от офиса й след минута. Той спря да си поговори с Хенри. Забеляза вестникарската снимка, която Хенри беше поставил в рамка и бе закачил на стената.
— Хубаво е станало — одобри той. Тръгна към вратата, но после промени решението си. — Вършиш отлича работа тук, Хенри. Пол Грийнфилд, моят старши управител, ме информира редовно — обясни той. — Ако решиш, че искаш работа, при която се изкарват пари, а не се раздават, ела да работиш при мен.
Хенри се усмихна.
— Благодаря, сър, но тук ми е добре. Освен това някой ден всичко това ще бъде мое.
Ейдън се усмихна:
— Хотелът или този офис?
— Престани да му предлагаш работа — обади се Регън. Брат й не й обърна внимание.
— Ако наистина искаш точно това…
— Да, сър. Освен това никога не бих работил с…
— С дракона ли? Нали така наричаш Емили?
Хенри не се смути, но не отрече.
— През повечето време я наричам така, но имам още две-три имена за нея.
— Да, чувал съм ги и тях.
— Благодаря за предложението — каза Хенри. — Но работата тук много ми харесва и както казах, никога не бих могъл да работя с Емили.
— Очевидно никой не може да работи с нея! — въздъхна Ейдън. И погледна многозначително Регън.
Тя не го попита какво възнамерява да прави с асистентката си, защото не искаше той да използва това като условие тя да подпише документите. Обаче Регън се зарадва на откритието, че брат й знае за този
