проблем.
Ейдън докосна рамото й, когато мина край нея.
— Оставих документите на бюрото. Подпиши ги.
— Утрои бюджета ми и ще го направя.
— Това няма да стане.
Веднага щом Ейдън се отдалечи достатъчно, Хенри прошепна:
— Той никога няма да се съгласи. Искаш прекалено много.
— Знам, че няма да се съгласи. Накрая ще преговаряме и ще получа удвояване на бюджета, което всъщност е целта ни.
— Ейдън сигурно знае какво си намислила — усъмни се Хенри.
— Разбира се, но въпреки това ще ни го даде. Поне се надявам.
— Той се държи, сякаш не му пука за нашата работа, но всъщност не е така, нали? Не го възприема само като начин за получаване на данъчни облекчения.
— Не, той държи на дейността ни, също и Спенсър. Просто са толкова заети да изграждат своята империя, че нямат време за нищо друго. — Тя огледа офиса. — Хенри, с кого говореше, докато бях при Ейдън и Спенсър?
— С Алек.
— Алек е бил тук? — В миг Регън усети, че се изчервява, и мислено се помоли Хенри да не го е забелязал. Опита да говори нехайно: — Алек чу ли някаква част от разговора ни?
Хенри се усмихна многозначително:
— Питаш ме дали е чул как ти и Спенсър крещите ли?
— Да, точно това питам. — Изведнъж Регън стана съвсем сериозна.
— Сигурно долови част от спора, защото се разсмя. Но не помня точно какво чу. Защо, важно ли е?
Тя поклати глава и реши да смени темата.
— Знаеш ли какво? Ще говоря с Ейдън за Емили. Той трябва да научи колко проблеми ни създава тя. Искам да знае, че е свикнала да обвинява теб за грешките си.
— Нали разбра, че Ейдън ще направи нещо по този въпрос. Надявам се да последва съвета на Корди.
— И какъв е бил той?
— Да уволни веднага тази кучка.
Регън се насили да не се разсмее.
— Това ли му е казала? И то пред теб? Срамота, да покварява едно младо, впечатлително момче…
Хенри се засмя.
— Чувал съм и по-лоши неща.
Регън се върна в офиса си и затвори вратата. Чувстваше се ужасно нервна и реши, че ще се крие, докато не отрепетира какво ще каже на Алек за това, което се случи с тях предишната нощ. Може би той нямаше да го спомене, но ако го направеше, трябваше да бъде подготвена.
Тя знаеше, че се държи глупаво. Това, което бе станало предишната нощ, нямаше да се повтори — по този въпрос бяха единодушни и двамата. Така че Алек сигурно нямаше да го обсъжда. Освен това бе на работа.
— Мога да се справя — прошепна Регън на себе си.
Пое дълбоко дъх, изправи раменете си и се отправи навън. Щеше да намери Алек, колкото по-скоро преживееше неловкия момент на първата им среща след вчерашната гореща нощ, толкова по-добре. Боже, ето че пак започваше! Усещаше, че се паникьосва. Ако любовта означаваше да се чувстваш така, тя не я искаше. Със сигурност не щеше да страда — нещо, което знаеше, че няма да й се размине. Но нямаше кого да вини за това нещастие освен себе си.
Мина покрай Хенри и му каза:
— Върви да се забавляваш, неделя е. Работата няма да избяга.
— След малко тръгвам — обеща той. — Просто искам да наваксам някои неща.
„Време е!“ — помисли си тя, когато излезе в коридора. И в същия миг застина. Ейдън и Алек стояха в края на коридора. Брат й говореше през повечето време, а Алек кимаше. Регън стоя така цяла минута в очакване да приключат разговора си. Тя предположи, че Ейдън иска да научи какъв е напредъкът в разследването.
И двамата я забелязаха едновременно. Брат й кимна, после зави зад ъгъла към асансьорите. Алек се отправи към нея.
Той изглеждаше чудесно, макар да имаше типичния си небрежен вид. Беше с набола брада, значи не беше си направил труда да се обръсне тази сутрин. А дали някога изобщо се решеше? Но въпреки това никой мъж не изглеждаше толкова секси като него. Тя преглътна и се опита да забрави спомените от изминалата нощ. Какво щеше да му каже, какво беше измислила? Вече не можеше да си спомни.
— Мислех, че днес няма да идваш на работа — рече небрежно Регън.
Браво, прозвуча съвсем нормално! Беше сигурна, че и лицето й е спокойно.
— Казах ти, че ще дойда.
Добре, неловкият момент отмина. Сега водеха нормален разговор. Регън започна да се отпуска. Всичко беше наред, той нямаше да спомене предишната нощ, тя — също.
— Регън, хареса ли ти? — неочаквано попита той
Тя се ужаси. Застина изненадано. Въпросът я шокира. Не можеше да повярва на ушите си, но Алек повтори:
— Попитах дали ти е харесало.
Лицето й пламна от смущение.
— Алек, мисля, че е най-добре да не обсъждаме изминалата нощ.
Той се разсмя.
— Попитах дали ти е харесало да се опълчиш на братята си.
— Да, разбира се, че… — Регън ужасно се обърка. Но бързо се съвзе: — Чакай малко, направи го нарочно, нали?
Той се престори, че не я разбира.
— Кое съм направил нарочно?
— Зададе въпроса по този начин. И попита дали ми е харесало, без да уточниш кое… Но няма значение.
Той се забавляваше от това колко лесно се смущава тя.
— Е, все пак хареса ли ти?
Тя въздъхна:
— Да. Мисля, че като не отстъпвам пред братята си от време на време, ще имам чудесен отдушник за натрупаната негативна енергия.
Той я погледна с присвити очи, в които заиграха закачливи пламъчета:
— Мисля, че снощи намерихме по-добър отдушник. Но сега няма да те питам дали ти е харесало…
Самоувереността му бе извън всякакви граници и той очевидно не се нуждаеше от нейното потвърждение. Но и защо да се нуждае. Миналата нощ бе вълшебна. Трябваше ли да му го казва?
„Мисли за нещо друго, каквото и да е!“ — заповяда си тя, но вместо това й се прииска да го целуне.
— Мисля, че трябва да сменим темата — рече хладно Регън. После допълни с по-мек тон: — И моля те, престани да ме гледаш така! Приключихме с този разговор. — Тя сложи ръце на кръста си. — Нали? — Преди той да възрази, тя попита: — А за какво си говорехте с Ейдън?
— Попитах го дали някой няма зъб на семейството ви. Например някой недоволен служител. Получавали ли сте заплахи. Водили ли сте някакви съдебни дела. Той каза, че вече е говорил с Уинкът и ще уреди да се срещнем със семейния ви адвокат. Просто се опитвам да покрия всички възможни аспекти. Искам да знам какви правни проблеми и искове сте имали.
— Свързани с братята ми ли?
— И с теб.
— О! — възкликна изненадано тя. И допълни: — Съмнявам се да откриете нещо.
— Въпреки всичко ще говоря със Сам.
