— Ще сляза след малко — обеща тя.
— Ейдън е тук.
— Това предупреждение ли е?
— Може би.
— Добре, тогава го предупреди. Времето не е смекчило позицията ми, Спенсър. Още съм адски гневна!
Спенсър се засмя.
— Нямам търпение да те видя в това състояние. Веднага щом затвори телефона, тя започна да киха. „Да не би да съм алергична към братята си“. Тази абсурдна мисъл я разсмя. Тя се върна в банята, изпи лекарството за алергията си, после грабна ключовете, пъхна ги в джоба си и отвори вратата.
Полицаят я придружи до офиса. Тя опита да го убеди да влезе вътре и да полегне на канапето, но той отказа. Бяха му заповядали да стои на пост в коридора и той изпълняваше.
Регън забеляза купчината писма върху бюрото на Хенри, когато мина край него, но не отдели време да ги прегледа. Хенри щеше да се погрижи за тях утре и щеше да й съобщи, ако имаше нещо важно.
Ейдън стоеше зад бюрото й и говореше по телефона. Той се усмихна и й кимна, когато я видя. После взе един лист от разтворената пред него папка и започна да чете на глас на този, който беше на другия край на линията. Брат й беше облечен с това, което възприемаше като дрехи за уикенда и свободното време: бежов панталон и поло. Ейдън тренираше редовно и мускулестите му ръце бяха доказателство за това. Той обаче винаги изглеждаше уморен. Изграждането на хотелска империя очевидно изискваше къртовска работа.
Спенсър не изглеждаше повлиян от часовата разлика. Той седеше на дивана и беше наведен над друга папка, която беше разтворена върху масичката за кафе.
— Хей, здрасти! — поздрави я той.
Бързо се изправи и протегна ръце към нея. Беше облечен небрежно — стари дънки и износена синя тениска за ръгби.
Тя прекоси офиса и го прегърна.
— Снощи не успях да ти кажа колко съм щастлива, че си си у дома.
— Аз също — рече той. — За жалост няма да бъда тук дълго.
Тя се отдръпна назад.
— Колко ще останеш?
— Зависи.
Ейдън я разсея, защото се приближи зад нея и я прегърна през раменете.
— Добре ли си? — попита той.
— Да — отвърна Регън. После скръсти ръце на гърдите си и попита: — Готов ли си да говорим?
— За какво?
— О, моля те! — нервно извика тя.
— Стресът ти се отразява, нали? — попита Спенсър. Сетне се обърна към Ейдън: — Говорих с един човек от полицията, някой си Луис, и той ми каза, че разследването напредва много успешно.
— Луис изобщо не знае какво говори — възрази Ейдън. — Но детективът, на когото е възложил разследването, е добър. Говори с него — предложи той. — Казва се Джон Уинкът.
— Не му досаждайте! — ядоса се Регън. — Оставете го да си върши работата.
Братята й стояха един до друг и я гледаха загрижено. Тя внезапно осъзна колко красиви са и двамата. Никога не бе обръщала внимание колко много си приличат — имаха някои еднакви жестове и мимики. Като начина, по който сега я гледаха. Абсолютно еднакъв.
— Не са открили още нищо, нали? — попита Спенсър.
— Говори с Уинкът — отговори Ейдън.
Спенсър потри врата си.
— Добре. А може би трябва да наемем още хора за охрана, поне докато не заминем.
Регън избухна:
— Вече се препъвам в пазачи! Не искам да наемате още хора. Говоря сериозно, Ейдън. Обещай ми!
— Ще правя каквото мисля, че е необходимо, за да гарантирам сигурността ти.
Спенсър се съгласи.
— Ти си нашата малка сестричка и ако ние не се грижим за теб, кой ще го направи?
— Знаем, че при нормални обстоятелства можеш сама да се грижиш за себе си, но сега не! — отсече Ейдън.
— За бога, наоколо има убиец, който дебне! Затова ние с Ейдън… — Спенсър млъкна, когато срещна вбесения поглед на сестра си.
— И двамата решихме, че за теб ще е по-безопасно да дойдеш в Мелбърн — довърши Ейдън.
Пак я притискаха. Тази тактика винаги вършеше работа при тях. Бяха свикнали да й повтарят едно и също, докато тя не се съгласи с това, което искат. А тя се разстройваше и се затваряше в черупката си. Но с този период беше свършено. Просто братята й още не го знаеха…
Нямаше търпение да ги просветли по този въпрос.
— Мислите, че за мен ще е по-безопасно да бъда в Мелбърн?
— Да — каза Спенсър. — Ще пътуваме заедно и ще намерим някое хубаво, уединено местенце, където да се настаниш.
Тя се усмихна.
— И то ще бъде безопасно, защото убийците не летят със самолети. Така ли си мислите?
— Няма нужда да бъдеш саркастична, Регън! — повиши глас Спенсър.
— Спенс, защо не си кажеш? Ти вече си намерил това хубаво, безопасно, уединено местенце, нали?
— В интерес на истината — да.
— Няма да замина!
Преди той да продължи спора, тя се обърна към Ейдън.
— Как ти хрумна, че можеш да разкараш колата ми?
— Той не ти ли купи БМВ?
— Не се меси в това, Спенсър!
— Единствената причина, поради която ти държеше онази трошка, беше да ме дразниш. Не е ли така? — попита Ейдън. Преди тя да отговори, той продължи. — Ако имаше нова кола, когато си си тръгвала от онзи семинар, можеше да натиснеш паник-бутона на дистанционното и може би някой щеше да ти се притече на помощ, когато онзи маниак те е преследвал.
— Като си помисля какво ти се е случило… — поклати неодобрително глава Спенсър. — Трябва да разбереш колко си важна за нас.
— Ти си бягала от него и виж какво стана с коляното ти — продължи да настъпва Ейдън.
— Да не намекваш, че трябваше да стоя на място?
— Не се прави на остроумна — сряза я Спенсър.
— Правили са ти операция — напомни й Ейдън. — И кога научихме ние за това?
— Впоследствие — отговори Спенсър. Той започваше да се ядосва. — Трябваше да ни кажеш.
— Беше проста операция — уточни тя. Тя отиде до бюрото и се облегна на него.
— Не исках да правя голям въпрос от това. Не казах дори на Корди и Софи.
— Ние сме твоето семейство — натърти Спенсър. — Трябваше да ни осведомиш!
— Виж, Регън, знам, че желаеш да си самостоятелна, но ти стигаш до крайности.
Спенсър се отпусна на дивана, но Ейдън продължи да стои прав. Имаше вид, сякаш иска да й каже нещо, но не е сигурен как да подходи.
Сега тя се опитваше да чете мислите му.
— За колата… — започна Регън.
— Приключихме разговора за колата — прекъсна я Ейдън.
Някога тя щеше да се откаже да спори, но не и днес.
— Не, не сме. Аз едва го започвам. Ще призная, че се държах малко детински. Знаех, че те дразня със старата си кола, така че, Ейдън, беше прав за това. Обаче не съм съгласна с постъпката ти! Трябваше да поискаш разрешението ми, преди да наредиш да изтеглят колата ми от паркинга.
