Банк“.
— Да, сър, точно така.
— Забележително е… как сте успели да го убедите.
— Всъщност не успях — каза тя, като се надяваше Андрюс да не е предал на Картър всяка нейна дума.
— Използвали сте името ми.
— Да, сър. — Мислено се присви, сякаш й нанесоха удар.
— Казали сте на Андрюс, че съм издал заповед да действат. Така ли, госпожице Дилейни?
Е, това беше, помисли си тя. Сега щеше да последва новината за уволнението.
— Да, сър.
— Хайде да се върнем на фактите. Ето какво знам аз. Политиците нанасят ударите си на петнайсети март, тринайсети април, после на петнайсети май. Не знаехме защо избират точно тези дати, но вие сте отгатнали, така ли? Така сте казали на Андрюс — напомни й той. — Но не сте обяснили подробно.
— Нямаше време.
— Сега има време. Как стигнахте до този извод?
— От Шекспир, сър.
— От Шекспир?
— Да, сър. Обирите следват един и същ модел, почти като някакъв ритуал. Получих разпечатки за банковите операции в първата банка през седмицата преди обира. Проверих и при другите две банки. Мислех, че може да изскочи нещо, което да свърже трите банки.
Тя замълча за момент и поклати глава.
— Бях зарината с разпечатки из целия офис и наистина намерих нещо любопитно. За щастие имах дисковете с информацията от банките и успях да ги проверя отново в компютъра.
Картър потърка брадичката си и я разсея. Тя забеляза в погледа му известно нетърпение.
— Сър, изчакайте само още минута. И така, първата банка е обрана на петнайсети март. Тази дата извиква ли някаква асоциация в главата ви? — Преди той да отговори, тя продължи: — Старият римски календар? Юлий Цезар? — Той кимна. — Това трябва да се е въртяло някъде в главата ми в онази нощ, докато четях разпечатките и забелязах едно теглене от банкомат, направено от мъж на име Нейт Касий. Още не бях навързала картинката — призна си тя. — Но осъзнах, че ако не греша, а ужасно много се надявах да е така, лидерът на Политиците ни оставя следи. Може би си е играел на някаква извратена игра. Или просто е чакал да види колко време ще ни трябва, докато се усетим.
Вече бе привлякла вниманието му напълно.
— Продължете — каза той.
— Както вече казах, датите не ми даваха мира, докато не направих едно проучване. Проверих в стария римски календар и открих, че когато римляните са изчислявали дължината на месеците, са използвали определени дати. Знаем от пиесата на Шекспир „Юлий Цезар“, че за март тази дата е петнайсети. Но за някои месеци е тринайсети. Така че като използвах тази логика, се заех да преглеждам тегленията от банкомат в седмицата преди обира за втората и третата банка и познайте какво открих?
— Да не би Нейт Касий да е теглил пари и от тях?
— Не, сър. Но Уилям Брут е теглил пари от едната банка и Марио Каска от другата… и тегленията са ставали само два дни преди обирите. Мисля, че са правили предварителен оглед на обстановката.
— Продължете — вече се бе навел напред.
— Сетих се за останалото чак в последната минута. Трябваше да изискам сведенията за тегленията от банкомат за всички банки в района на трите щата за датите от единайсети нататък.
— Защото другите две тегления са били точно два дни преди обирите?
— Да — кимна тя. — Прекарах почти цялата нощ, съпоставяйки данните с тези от компютъра си, и най- после го открих. Господин Джон Лигарий е теглил от банкомата на онзи малък клон на „Фърст Нешънъл Банк“ в три и четирийсет и пет сутринта. Всички те — Касий, Брут, Каска и Лигарий1 — са били в заговора срещу Цезар.
Нямах време да проверявам хората, на които са принадлежали тези карти, но все пак открих, че всички са издадени от банки в Арлингтън. Всичко се навърза. Лигарий е теглил от „Фърст Нешънъл Банк“. Значи това бе следващата им мишена. Прецених, че бързата реакция е от изключително значение, а шефа ми, господин Дъглас, в момента го нямаше. Беше си тръгнал, защото му предстоеше четиричасов полет, и беше невъзможно да се свържа с него. Така че проявих инициатива — натърти тя. — И предпочитам да се окаже, че съм сгрешила и да загубя работата си, отколкото да си бях замълчала и да се окажеше, че съм права. Сър, заключенията ми и действията, които предприех след това, ще бъдат писмено отразени в доклада, върху който работя в момента, и когато го прочетете, ще разберете, че поемам пълна отговорност за действията си. Колегите ми нямат нищо общо с решението ми да се обадя на Андрюс. Но в моя защита — добави тя бързо — ще отбележа, че аз, както и всички други в нашия отдел имаме магистърска степен и сме много добри в работата си. Ние не просто въвеждаме докладите на агентите в базата данни. Ние анализираме дадената ни информация.
— Компютърната програма прави същото.
— Да, но компютърът няма сърце или инстинкти. А ние имаме. Сър, като става дума за длъжностните ни характеристики, бих искала да спомена, че минималната заплата беше повишена, но нашите заплати си останаха същите.
Той примигна.
— Намеквате ми да ви увелича заплатите ли?
Тя се смути. Май беше казала твърде много, но ако щеше да загуби работата си, поне да направеше нещо полезно за Марго, Мел и Лу. Изведнъж я заля вълна от гняв, че тя и колегите й бяха така подценявани. Скръсти ръце и го погледна право в очите.
— Докато ви излагах фактите, се почувствах по-уверена от всякога, че съм права. Нямах избор, освен да информирам Андрюс, но той отказа да предприеме каквото и да било, докато не използвах името ви. Знам, че надвиших правата си, но просто нямаше време и трябваше да…
— Те са ги заловили, Ейвъри.
Тя се сепна и попита:
— Моля, сър?
— Казах, че Андрюс и хората му са ги заловили.
Не знаеше защо е толкова шокирана от тази новина.
— Всичките?
Той кимна.
— Андрюс и отрядът са ги чакали и точно в десет и три минути тримата мъже нахлули в банката.
— Някой пострадал ли е?
— Не.
Тя въздъхна.
— Били облечени в бяло. Досети ли се за значението на този цвят?
— Разбира се. Римските сенатори са носели бели тоги.
— В момента разпитват и тримата, но предполагам, че ти вече си разгадала играта им.
— Сигурно се възприемат като някакви анархисти, които се опитват да свалят правителството. Ще ви кажат, че са опитвали да убият Цезар, и дори ще се провъзгласят за мъченици за каузата, но знаете ли какво? Като се махнат настрана фалшивите лозунги, ще изпъкне все същата стара причина. Правили са го от алчност. Просто са искали да изхитруват. Това е всичко.
Тя се усмихваше, доволна от себе си, когато изведнъж се сети нещо.
— Сър, вие казахте, че сутринта ми ще стане още по-лоша — припомни му тя. — Какво имахте предвид?
— Че ще има пресконференция точно след… — Той погледна часовника. — …десет минути и ти ще бъдеш главната ни звезда. Разбирам, че изпитваш неохота да стоиш в светлините на прожекторите. И аз не си падам по пресконференциите, но трябва да изпълним дълга си.
Ейвъри усети как паниката я залива.
— Майк Андрюс и неговите хора трябва да отидат на пресконференцията. Те са заловили
