Тя не помръдна.
— Можете да влезете.
— Ами…
— Да?
Ейвъри бавно се изправи. Чорапогащникът не помръдна. Тя се усмихна и каза:
— Тогава ще вляза.
Завъртя се и продължи да се усмихва, като се придържаше за ръба на бюрото, после се опита да ходи, сякаш токът й си беше на мястото. С малко късмет, Картър изобщо нямаше да забележи състоянието й.
Кого заблуждаваше? Този човек бе професионално обучен да забелязва и най-малката подробност.
Висок, внушителен на вид, с гъста прошарена коса и квадратна брадичка, Том Картър се изправи, когато Ейвъри влезе. Тя пристъпи несигурно напред. Когато стигна до стола пред бюрото му, искаше веднага да се хвърли на него, но изчака той да я покани.
Картър протегна ръка през бюрото, за да се ръкува с нея, и точно в този момент, когато и тя се пресегна напред, чорапогащникът й изостави битката и се свлече до коленете й. Обзета от паника, тя стисна ръката на Картър и се ръкува енергично. Прекалено късно осъзна, че бе стискала тока на обувката си точно в дясната си ръка. Не беше се потила така, откакто се беше явила на зрелостния си изпит.
— Радвам се да се запознаем, сър. За мен е истинска чест. Искали сте да ме видите? Боже, колко е топло тук. Може ли да сваля сакото си?
Бърбореше неконтролируемо, но някак не можеше да се спре. Забележката за температурата обаче привлече вниманието му. Слава богу, че слуховете се оказаха верни. Картър имаше собствен термостат и обичаше да поддържа температурата в стаята си малко над точката на замръзване. Приличаше на гробница в Аляска. Ейвъри се изненада, че не вижда как от устата й излиза пара. Точно тогава осъзна, че всъщност не диша.
Успокой се, каза си. Поеми си дълбоко дъх.
Картър ентусиазирано кимна. Той не спомена нищо за тока, който падна върху една купчина документи на бюрото му.
— И аз мисля, че е топло, но секретарката ми все казва, че тук е студено. Ей сега ще намаля малко отоплението.
Тя не го изчака да я покани да седне. Веднага щом той се обърна с гръб към нея, тя грабна счупения ток от купчината папки — които, както забеляза, бяха с етикети, на които пишеше нейното име и имената на останалите й колеги от кошарата — и се стовари на стола. Чорапогащникът бе усукан около коленете й. Ейвъри трескаво разкопча сакото си, свали го и го преметна върху коленете си.
Кожата на ръцете и раменете й веднага настръхна.
Стискай зъби, помисли си тя. Щеше да се справи. Веднага щом той седнеше зад бюрото си, тя щеше да свали незабелязано чорапогащника и да се отърве от него. Картър изобщо нямаше да разбере.
Това бе чудесен план и щеше да проработи, ако и Картър бе действал според него, но той не се върна на стола си. Вместо това се приближи до нея и приседна на ръба на бюрото. Според стандартите на Марго Ейвъри изобщо не беше ниска, но въпреки това трябваше да наклони глава назад, за да го погледне в очите. В тях сякаш проблесна някаква искрица веселие, което й се стори много странно, освен ако той не се забавляваше, като уволнява хора. Може пък и този слух да се окажеше верен.
— Забелязах, че куцате. Какво е станало с коляното ви? — попита той. Наведе се и вдигна шнолата, която бе паднала на пода.
— Дребен инцидент — каза тя, пое шнолата от ръката му и я пусна в скута си.
По въпросителното му изражение отгатна, че не му е дала задоволителен отговор.
— Една възрастна дама… доста възрастна в интерес на истината, шофираше кадилака си и не ме видя, докато вървях към моята кола на паркинга. Наложи се да скоча настрани, за да не ме блъсне. Озовах се върху един мерцедес и мисля, че така счупих тока на обувката си и ударих коляното си. — После, преди той да направи някакъв коментар за злощастния инцидент, тя продължи да говори бързо. — Всъщност тогава само съм разклатила тока. Счупих го окончателно, когато той заседна между асансьора и пода, а вратата на асансьора се затвори и притисна главата ми. — Той я гледаше, сякаш бе започнала да бръщолеви несвързано. — Сър, имах лоша сутрин.
— Тогава на ваше място бих събрал всичките си сили — каза той и тонът му стана сериозен. — Защото ще стане още по-лоша.
Ейвъри се оклюма. Картър най-после мина зад бюрото си и седна. Ейвъри се възползва от тази възможност. Пъхна ръце под сакото и полата си и свали чорапогащника. Не бе лесно, но можеше да се направи и макар че имаше вид, сякаш се върти нервно на стола, тя се справи. Когато той отвори папката с нейното име и зачете бележките, които той или някой друг бе събрал за нея, тя грабна чорапогащника и го смачка на топка. Когато Картър отново вдигна поглед, обувките вече бяха на краката й.
— По телефона ми се обади Майк Андрюс. — Ето го пак мрачното изражение, което сякаш й казваше „ей сега ще те уволня“.
Съвсем й прималя.
— Да, сър?
— Мисля, че го познавате?
— Да, сър. Не много добре — добави тя бързо. — Открих номера му и му се обадих, преди да си тръгна от работа.
— И по време на този телефонен разговор сте го убедили да изпрати специален отряд във „Фърст Нешънъл Банк“ в… — Той отново погледна в папката, търсейки името на града.
Ейвъри бързо изрецитира адреса и добави:
— Този клон на банката се намира близо до щатската граница.
Той се облегна назад, скръсти ръце и каза:
— Разкажете ми какво знаете за тези кражби.
Тя си пое дълбоко дъх и опита да се успокои. Сега вече бе на твърда земя, всичко бе под контрол. Тъй като бе въвела докладите на всички агенти в компютъра и бе изгледала записите от охранителните камери на банките, беше научила и запаметила и най-малката подробност.
— Крадците се наричат Политиците — започна тя. — Трима са.
— Продължете — подкани я той.
— През последните три месеца имаше три обира. Мъжете, всички облечени в бяло, нахлуват в клона на „Фърст Нешънъл Банк енд Тръст“ на Дванайсета улица на петнайсети март, точно три минути след отварянето на банката. Заплашват персонала и единствения клиент с пистолети, но не стрелят. Мъжът, който дава разпорежданията, притиска нож в гърлото на един от пазачите. Когато другите двама хукват към изхода, той наръгва пазача с ножа, после пуска ножа и излиза от сградата. Пазачът не е направил нищо, за да го предизвика. Не е имало абсолютно никаква причина за убийството.
— Наистина не е имало — съгласи се Картър.
— Вторият обир става на тринайсети април в „Банк ъв Америка“, в Мериланд. Управителката на банката е убита по време на обира. Водачът на групата тръгва към изхода, но внезапно се обръща и стреля от упор. Отново не е имало причина, защото всички от персонала са изпълнявали точно всички искания и заповеди на нападателите.
— А третият обир?
— Той става на петнайсети май в банка „Голдмънс Тръст“ в Мериланд. Както знаете, там насилието ескалира. Убити са двама, има и трети прострелян, когото нападателите смятат за убит, но той оцелява по чудо.
— Добре, това са фактите — кимна Картър. — А сега ми кажете какво ви накара да решите, че следващото им нападение ще бъде в някакъв малък клон на „Фърст Нешънъл Банк“ във Вирджиния?
Погледът му я смущаваше. Тя сведе очи, докато събере мислите си, после отново вдигна глава. Знаеше как бе достигнала до онзи извод, но й бе трудно да го обясни на оперативния директор.
— Може да се каже вероятно, че всичко зависи от това как гледам на нещата. Всичко беше там… е, почти всичко, в досието по случая.
— Никой друг не е видял това в досието — изтъкна той. — При първите три обира са нападали всеки път различна банка, но вие сте убедили Андрюс, че този път отново ще ударят клон на „Фърст Нешънъл
