— Изобщо няма да се доближаваш до онази къща и до някой от роднините в Савана, докато не заловим човека, който се опитва да те убие — заповяда той.
— Разбира се, че няма — успокои го тя. Не беше в настроение да слуша лекции. Достатъчно напрежение й се насъбра за един ден, така че смени темата. — Говорих и с Изабел. Тя поне е щастлива. Не й казах, че си тук. Не исках да знае, нали разбираш…
— Какво да разбирам?
— Казах й, че всичко е наред, а ако тя знаеше, че си тук, щеше да започне с въпросите. Какво правиш?
— Какво ти се струва, че правя? Събличам се, защото отивам да си взема душ.
— В спалнята за гости има баня.
Тя млъкна, защото той затвори вратата на банята. След секунда се чу душът.
Можеше да е по-настоятелна и да го прати да спи в спалнята за гости, но не искаше и това беше проблемът. В сърцето си знаеше, че ще го атакува веднага щом той отвори вратата.
— Имам нужда от помощ — измърмори тя. Беше напълно отвратена от себе си. Дръпна завивките назад и се протегна в леглото. Джордан е виновна за това, реши Кейт. Джордан изпрати Дилън и е знаела… о, да, знаела е какво ще се случи.
Кейт се претърколи настрана и взе телефона. Джордан не можеше да я избягва вечно. Реши да й остави съобщение, което да я принуди да й се обади.
Пак се включи гласова поща. Кейт изчака сигнала и каза:
— Просто си помислих, че ще искаш да знаеш, че… — Тя спря рязко. Ами ако някой друг прослушаше съобщението и чуеше, че е спала с Дилън? — Няма значение.
Тъкмо затваряше телефона, когато чу някой да казва:
— Какво трябва да знае? Беше мъжки глас.
— Кой се обажда?
— Майкъл Бюканън. Кейт, ти ли си?
Слава богу, че се осъзна.
— Какво правиш в Бостън?
— В отпуск съм. Пристигнах рано и ще гостувам на Джордан до следващия уикенд. После отивам в Нейтънс Бей. Мама и татко ще са се прибрали дотогава.
Майкъл беше завършил университета на Анаполис и сега се обучаваше за тюлен във военноморските сили. Беше истински смелчага и най-състезателната натура от всички братя Бюканън.
— Кога се връщаш в Бостън? — попита я той. — Искам реванш.
— Защо. Само ще загубиш отново. — Смехът му беше като на Дилън.
— Ще видим това.
— Знаеш ли, че Дилън е тук?
— Да. Джордан ми каза, че ти помага за някакъв малък проблем.
— Точно така.
Говориха си още минута-две. Кейт обеща да каже на Дилън, че Майкъл се е прибрал, а Майкъл обеща да накара Джордан да се обади на Кейт.
Тъкмо затвори телефона, когато Дилън излезе от банята. Беше си обул бежови къси гащета и отиваше да провери полицаите и да се увери, че са на местата, където се очакваше да бъдат. Кейт смяташе, че той малко се престарава.
Дилън се забави. Кейт опита да заспи, но мислите й не можеха да се успокоят. Все се връщаха на „малкия“ проблем как да разбере кой се опитва да я убие. Трябваше да е някой от братята Макена, но кой? Може би и тримата. Това би било интересен вариант. Може би и Ванеса е в комбината? Нищо не е невъзможно.
ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Кейт се въртеше в леглото сякаш с часове, когато Дилън най-после дойде. Беше доста след полунощ.
Не я попита може ли да спи при нея. Просто се съблече и се пъхна в леглото. Тя си помисли, че е ужасно самоуверен, и тъкмо се канеше да му го каже, когато Дилън я придърпа в прегръдката си.
— Будна ли си, краставичке?
— Прекалено съм нервна заради утре, за да заспя.
— Добре — каза той. Вдигна косата от врата й и започна да целува меката й кожа.
По крака й плъзнаха тръпки. Тя се раздвижи в обятията му.
— Кое е добре?
— Добре, че не се налага да те събуждам, за да се любя с теб.
Може би той й каза още нещо, тя не помнеше. Начинът, по който я докосваше, ангажираше цялото й внимание и беше невъзможно в главата й да се оформи логична мисъл.
Тази вечер се любиха по друг начин — по-страстно, много по-интензивно. И когато и двамата достигнаха до върха, той продължи да я прегръща и да милва гърба й. Брадичката му се опираше върху главата й и от време на време той я целуваше.
Когато страстта се разсея, Кейт се усети нещастна. Тя искаше да му каже как се чувства, но не можеше. Защо? Защото най-бързият начин да го накара да изчезне, бе да му признае, че иска да е с него вечно.
Мечтаеше за това с цялото си сърце. Как би реагирал той, ако му кажеше, че го иска завинаги? Сигурно щеше да припадне в ръцете й. Тя все пак успя да се усмихне при мисълта как Дилън ще превърти, ако чуе това.
Добре, че знаеше как се прави изкуствено дишане.
Дилън се обърна по гръб и се загледа в тавана.
— Кейт, защо искаш да теглиш заем? Каза, че ще направиш точно това. Шегуваше ли се?
— Не, бях съвсем сериозна. Трябва ми заем, за да изплатя другия заем. Това е временно решение, което ще ми осигури известно отлагане.
— Нали знаеш, че щом подпишеш онези документи, ставащ милионерка?
— Да, знам. Но няма да съм милионерка дълго. Когато отида в банката и попълня молбата за заем, ще трябва да посоча парите като свой актив — временен актив — натърти тя.
Той се прозя.
— Ще си помислят, че си откачена.
Кейт се сгуши в него и прошепна:
— Може и да съм.
Заспа след по-малко от минута. Дилън дръпна завивката върху двамата и опита да освободи съзнанието си, за да заспи. Оказа се невъзможно. Не спря да мисли за утрешния ден и всички неща, които можеха да се объркат.
Кейт спа дълбоко цялата нощ, но не се чувстваше отпочинала на сутринта. Ужасяваше се от деня, който й предстои. Молеше се никой от братята Макена да не се появи на срещата. Брайс вероятно още е в болницата и Кейт малко се засрами, че се надява да не са го изписали. Роджър и Юън бяха най-големите й грижи. Не смяташе, че може да издържи вулгарността им, а ако те отново започнеха да обиждат майка й, Кейт просто не знаеше какво щеше да направи.
Дилън беше в кухнята и говореше с някого. Стори й се, че чу гласа на Дръмонд, но не беше сигурна.
Андерсън щеше да се върне от погребението чак към пет, може би и по-късно. Поради неизвестна причина Комптън Макена беше настоял погребението му да започне точно в два часа следобед. Беше написал график за „събитията“ и дори бе включил имената на опечалените, които искаше да говорят на погребението му. Кейт се запита дали Комптън не е написал сам надгробната реч.
