метален лост минаваше през средата на вратата. Дилън предположи, че от другата страна на вратата се стигаше до пожарната стълба, която водеше до земята.
Вдясно бе покритото с мокет задно стълбище. Дилън слезе по него до първия етаж, където пред изхода, водещ към паркинга, стоеше единият от пазачите. Дилън му показа служебната си карта и двамата си поговориха няколко минути, преди да се върне горе.
Доволен от обезопасеността на мястото, той се качи при Кейт, която беше сложила лаптопа си на заседателната маса и отговаряше на имейлите. Когато чуха някой да вика името на Дилън, ръката му веднага стисна пистолета и той направи крачка към Кейт, за да я защити с тяло.
Когато за втори път извикаха името му, Дилън позна гласа и се отпусна. След няколко секунди Нейт нахлу в стаята. Лицето му беше зачервено и той се усмихваше.
— Всичко свърши — извика Нейт триумфално.
— Свърши? — попита Кейт. — Наистина ли?
— Точно така. Двамата можете да започнете отново да дишате спокойно и да продължите с живота си.
Случаят е приключен — добави Нейт. — Или ще бъде веднага щом отхвърлим бумащината.
— Кажи ми какво стана — подкани го Дилън.
Нейт се наслаждаваше на момента. Очите му блестяха от възбуда.
— Роджър Макена. Точно както си мислех. Негодникът е в дъното на цялата история. След като видях онзи запис, бях сигурен, че той е заподозрян номер едно. Уредих молба за обиск, но това вече не е необходимо. Имаме всички доказателства. Роджър доста се е постарал с плановете си. Имал е и помощници, разбира се.
— Джакман?
— Да. А Джакман е имал нужните връзки, за да уреди работата. Той всъщност не е имал избор. Трябвало е да помогне на Роджър. Това е единственият начин Роджър да му върне парите.
— Как успя да накараш Роджър да си признае? — попита Кейт. Той не изглежда човек, склонен да сътрудничи на полицията.
— Не си е признал. Самоубил се е.
Кейт не го очакваше. Слисана, попита:
— Какво?
— Самоубил се е. — Нейт погледна Дилън и продължи: — Бяхме му поставили опашка, но нашият човек не чул изстрела. Роджър живееше в един небостъргач — обясни той. — Нашият детектив бил в кола, паркирана пред сградата. Видял Роджър да влиза вътре. Каза ми, че разбрал за станалото по радиостанцията. Някаква жена се обадила, че чула изстрел. Детективът влязъл вътре и намерил Роджър на пода. Един изстрел в главата. Намерил и инкриминиращи доказателства. Много. Не докоснал нищо, разбира се. Каза, че всичко било на масата, набивало се на очи. Мисля, че Роджър е искал полицията да разбере, че Джакман е замесен. Нямам търпение да отида и да хвърля поглед.
— Криминолозите там ли са вече? — попита Дилън.
— В момента пътуват. Искаш ли да се срещнем там? Апартаментът му е на километър и половина оттук. Мога и аз да те закарам. Но трябва първо да се отбия в полицията на Савана. После ще отида в апартамента на Роджър.
— Да, искам да го видя и нека не местят нищо, докато не отида там. Погрижи се за това.
Нейт се усмихна.
— От ФБР казаха същото. Криминолозите имат право да влязат първи. Колкото по-бързо отидем, толкова по-добре.
— Добре. Роджър откъде е намерил оръжието?
— Още не знам.
— Той имаше пистолет, когато дойде на прочитането на завещанието обади се Кейт. — Помните ли?
— От полицията не са му го върнали — обясни Нейт. — Роджър току-що е пуснат под гаранция. За притежание на оръжие, за което не е имал разрешително.
— Обяснил ли е на полицията откъде е взел пистолета?
— Казал, че Юън му го дал, а Юън го купил на улицата.
— Къде е Юън сега?
— Доброволно се предава. В момента пътува към полицията, без съмнение в компанията на адвоката си, който да уреди пускането му под гаранция. Затова отивам там. Когато стигне в полицията, Юън ще научи за Роджър. Проверих къде се намира и Брайс. Той няма да научи за Роджър. Ту губи съзнание, ту се свестява. Жена му е до него и ще остане там до горчивия край, който няма да се забави много.
— Ами Джакман?
— ФБР в Лас Вегас са го прибрали за разпит. Сега той е техен проблем. — Нейт тръгна към вратата и подхвърли на Дилън: — Ще се видим там.
— Наистина свърши, нали? Още не мога да повярвам — каза Кейт. Дилън кимаше, но сякаш не я чуваше. — Нещо не е наред ли?
— Не, но искам полицаите да останат, докато не подпишеш документите.
Той тръгна надолу с Нейт и двамата заедно инструктираха полицаите, които стояха на пост и ги увериха, че ще останат, докато Кейт е в сградата.
Когато Дилън се върна в заседателната зала, Кейт каза:
— Мислех, че искаш да видиш доказателствата.
— Искам.
— Върви. Аз ще се оправя сама.
— Да, но…
— Върви и затвори вратата след себе си. Никъде няма да ходя.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Кейт още не бе асимилирала новината. Мъжът, който се опита да я убие, беше мъртъв, съучастникът му — арестуван. А тя седеше и съвестно отговаряше на имейлите си, сякаш не се е случило нищо необикновено.
Напрежението сигурно щеше да я победи довечера, когато останеше сама. Тогава Дилън можеше спокойно да пътува към Бостън. Усети пристъп на паника и се ядоса на себе си. Защо трябваше да се разстройва? Много добре знаеше, че той ще си тръгне. В това нямаше нищо изненадващо. А тя щеше да преживее това като всяко друго болезнено преживяване в живота си.
Но Дилън нямаше да си тръгне днес, реши тя. Щеше да я закара до Силвър Спрингс, да прекара нощта с нея и рано на следващата сутрин, докато тя още спи, да си тръгне.
Кейт знаеше, че той е загрижен за нея. Доста дълго се наложи да го убеждава да я остави сама с компютъра, а той да отиде с Нейт. Дилън дори й предложи тя да ги придружи.
Кейт осъзна, че няма да свърши никаква работа, ако продължава да мисли за Дилън. Беше тръгнал току-що, а вече й липсваше.
Тя се насили да се залови за работа. Отговори на още няколко имейла, преди асистентът на Андерсън да я прекъсне. Той почука плахо на вратата и пристъпи вътре.
— Госпожице Макена, има телефонно обаждане за вас на първа линия. Господинът отказва да съобщи името си, но настоява, че е ваш приятел.
Кой можеше да й се обажда в офиса на адвоката? Единствените хора, които са наясно къде е тя, знаеха номера на мобилния й телефон.
— Да му кажа ли, че не сте тук?
— Не, ще приема обаждането.
Терънс взе телефона от бюфета и го постави в ъгъла на масата.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
— Не, но все пак благодаря.
— Ако имате нужда от нещо, аз ще бъда в библиотеката. Просто натиснете бутона на интеркома.
