Облегната отстрани на една патрулна кола и прекалено уморена дори да мръдне, Кейт наблюдаваше цялата суматоха.
Дилън говореше с лейтенант от полицията в Савана, но все поглеждаше към нея — сигурно за да се увери, че не е изчезнала отново.
Санитарите изнесоха Юън от къщата на носилка. Още беше в безсъзнание, но Кейт чу един полицай да казва, че ще се оправи. Когато се свестеше, щеше да открие, че е в болница, но прикован с белезници към леглото. Срещу него имаше няколко висящи обвинения. Това, че беше доставил на брат си откраднат пистолет, използван в престъпление, щеше да е на първо място в списъка с обвинения.
До този момент всички репортери и оператори, които следяха полицейските честоти, бяха пристигнали, но полицаите ги държаха извън портите на имението.
Повечето оператори бяха насочили камерите си към къщата, очаквайки заподозреният да излезе, но Ванеса също привличаше вниманието им. Тя изпадна в истерия и този път не беше преструвка.
— Правите ужасна грешка — ридаеше тя. — Аз също съм жертва. Опитвах се да спася живота на Кейт, когато се обадих на 911. Не съм направила нищо лошо! Аз също пострадах! — пищеше тя.
Току-що един агент й бе сложил белезници и бе прочел правата й. След това я попита дали е разбрала всичко. Тя се овладя за миг, за да отговори положително, но после отново запищя. Писъците й бяха пронизителни и дразнещи.
— Вижте, госпожо, трябва да запазите мълчание. Силно ви насърчавам да се възползвате от това си право.
Един детектив, който беше дал на Кейт да ползва мобилния му телефон, се върна и си го взе. Тя му го подаде, като му благодари, и се обърна към Дилън, който дойде при нея.
— Свърза ли се с Изабел? — попита той.
Тя се усмихна.
— Да. Нищо не й се е случило, чувства се чудесно. Знаех, че е така, но трябваше да чуя гласа й. Обадих се и на Кийра, тя също е добре — допълни Кейт. — Когато Нейт пристигна тичешком в заседателната зала и ми каза, че Рийс е отвлякъл Изабел и че тя е ранена, се паникьосах. Изобщо не се поколебах да го последвам през задния вход. Помня само, че се качих в колата му… и после се събудих в библиотеката.
— Хубаво е да се успокоиш, че са добре, но как си ти? Добре ли си? — Той я прегърна през раменете и я придърпа към себе си.
— Да — увери го тя. Погледна към къщата и попита: — Защо се бавят толкова и не извеждат Нейт?
— Правят всичко стриктно по правилата — обясни той. — А и не са се забавили особено. Ти просто нямаш търпение да се махнеш оттук, нали?
— Можем ли вече да тръгваме?
— Не.
Двама санитари бързаха към Кейт. Дилън ги забеляза.
— Ще искат да те прегледат.
— Добре съм, наистина.
Един от санитарите чу, че тя протестира, и обясни:
— Просто ще ви погледнем, ще снемем жизнените показатели и това е всичко. Той светна с тънко фенерче в очите й. — Зениците не са разширени.
— Кейт, върви с тях, хайде. Аз ще те чакам тук.
Макар да настоя, че не е необходимо, отиде с тях до линейката и ги остави да й измерят кръвното и пулса. Призна си, че не се чувства толкова добре. Беше сигурна, че гаденето не е причинено от упойващото вещество, което й бяха дали. Ставаше й зле от истината за Нейт Халинджър, но не го сподели със санитарите.
Единият й подаде ръка да слезе от линейката. Той вдигна поглед към къщата и видя, че няколко мъже излизат заедно.
— Хей, водят заподозрения. Охо, изглежда, че детективът, с когото бяхте, го чака с нетърпение, вижте му изражението на лицето. — Той погледна колегата си. — Може да ни се отвори и още работа тук в крайна сметка.
Дилън беше с гръб към тях и Кейт не виждаше лицето му. Тя се втурна към него, молейки се той да не направи нещо неразумно. Не, разбира се, че не. Ръката му не беше върху пистолета. Това е добър знак, нали? Ръцете му бяха скръстени на гърдите. Позата му подсказваше, че не е напрегнат.
Това не беше добър знак. Искаше й се да види изражението на Дилън. Тогава щеше да разбере.
— Дилън — извика тя.
— Стой настрана, Кейт.
Тя отиде до него. Той не я погледна, само каза:
— Казах ти да стоиш настрана.
Тя постави ръката си на рамото му.
— Кога ли съм правила нещо, което си ми казвал?
— Кейт… — Гласът му звучеше предупредително. Линейката беше на около три метра зад нея. Дилън я хвана за ръка и буквално я завлече до колата. — Влез вътре.
Тя не помръдна.
— Нали няма да направиш някоя глупост?
— Няма.
Не беше сигурна, че може да му вярва.
— Най-добре изобщо не говори с него.
— Той се канеше да те убие — напомни й Дилън. Агент Клайн извика нещо на Дилън.
— Стой тук, Кейт — повтори той. — Моля те.
— Добре — отстъпи тя.
Дилън я погледна, сякаш не й вярваше.
— Говоря сериозно.
Дилън се обърна и тръгна към Нейт. Спря на няколко крачки от него. Клайн стискаше ръката на Нейт над лакътя, докато го водеше надолу по хълма. С огромно удоволствие беше сложил белезниците на детектива. Полицаите и детективите започнаха да се скупчват в кръг около тях, докато те вървяха към колата.
Нейт изгледа навъсено Дилън.
— Няма да ви огрее. Не разполагате с никакви доказателства.
— Имаме достатъчно — каза Клайн.
— Дори и да имате нещо, това са само косвени доказателства.
Усмивката на Дилън не стигна до очите му.
— Много си се постарал, нали? Обзалагам се, мислел си, че всичко ще е много лесно. Една бомба и — бум! — проблемът е решен. Кейт щеше да е мъртва, преди изобщо да е научила за завещанието.
— Не, грешиш.
— Колко време работи в полицията на Савана? — попита Клайн Нейт.
Дилън отговори вместо него.
— Достатъчно дълго, за да се запознае с Ванеса и да почне да се чука с нея. Знаеше се, че тя спи с някого. Оказа се, че този някой си ти.
— Измислили сте плана си и ти си се прехвърлил в чарлстънската полиция — каза Клайн. — Трябвало е да се дистанцираш от Ванеса и си искал да научиш всичко възможно за Кейт.
— Прехвърлих се, защото имаше свободно място, а аз търсех промяна… — настоя Нейт.
— Търсел си осемдесет милиона долара, гадино — прекъсна го Дилън. — Ванеса е снимала с камерата стареца. Комптън й се е доверявал, затова я е помолил да направи записа. Тя трябва адски да е побесняла, когато той е погледнал в камерата и е казал, че завещава всичко на Кейт. Вече е бил променил завещанието си, така че не е имало полза тя да го убива, след като е научила.
— Тя ти е разказала всичко, нали? — попита Клайн.
— Не можеш да докажеш… — възрази Нейт.
— Ти беше този, който провери алибито й за деня, когато е направен записът. Каза, че алибито й е желязно. Как да се сетя, че лъжеш? — вметна Дилън.
Нейт не отговори, но Дилън и не очакваше да каже нещо.
