веднага капан. Хепнер е разбрал, че смъртта виси над главата му, ако се опита да се измъкне със скъпоценните камъни от апартамента. Затова той затворил вратата на апартамента, позвънил по телефона на своята помощничка, съобщил й е за намерените скъпоценности и ги е скрил на място, в чиято надеждност не е бил сигурен. След това е излязъл в коридора напълно уверен, че веднага ще бъде хванат и обискиран и затова е бил готов да се бие за живота си.
За негово най-голямо учудване в коридора нямало никого. Той се хвърлил към товарния асансьор. Сторило му се, че е изминала цяла вечност докато шумния асансьор се изравни с етажа и спре. Като че ли пътят бил свободен. Той излязъл през задната врата и се добрал до своята тайна квартира. Не мисля, че на Дъглас Хепнер не му е хрумвало, че го следят неотстъпно и че веднъж влязъл в апартамента не трябва да отговаря на позвънявания на вратата. Ясно е едно. Той е очаквал някого и затова е отворил вратата и едва след това е разбрал, че е загубил играта. Нечии ръце са го хванали здраво, без да му позволят дори да мръдне, и иглата се е забила в ръката му.
— О, Ваша светлост — прекъсна разказа на Мейсън Хамилтън Бъргър, — всичко, което се каза тук е абсолютна измислица. Защитата има право само да набележи в най-общи линии доказателствата, които ще представи пред съда. Но мистър Мейсън ни нарисува картина, която ни прилича по-скоро на киносценарий. Той не може да докаже своите думи. Мистър Мейсън говори за мислите и чувствата на мъртъв човек. Той ни разказва слухове.
— Мисля, че протестът е добре обоснован — прекъсна прокурора съдията Морън. — Адвокат Мейсън несъмнено обладава отлични ораторски качества. Но ни излага история, която не е подкрепена с доказателства.
— Но, Ваша светлост, аз имам намерение да ви представя и доказателствата — запротестира Пери Мейсън. Тук долу чака свидетел, които може да докаже правотата на моите думи.
— Ваша светлост — отново се намеси раздразнено Хамилтън Бъргър, — длъжен съм да изкажа протест във връзка с това изявление. Доколкото зная, няма такъв закон, конто да предоставя на защитата право да драматизира събитията. Защитата е длъжна да се придържа само към истината.
Мейсън, без да отговори на нападките на прокурора, мълчаливо се приближи към прозореца, махна с носната си кърпа, след което каза:
— Нека съдът ми прости тази волност: аз дадох знак, след който трябва да въведат в залата моя свидетел.
— Ваша светлост — отново се обърна към съда Хамилтън Бъргър, — отново съм принуден да изразя протест срещу представянето в съда на каквито и да е било доказателства за това, какво е говорил Дъглас Хепнер на различни лица за намерените от него камъни и грозящата го опасност. Тези посмъртни изявления следва да се считат за слухове, затова те не трябва да окажат влияние върху хода на съдебното дирене.
Мейсън се обърна към съда:
— Ваша светлост, това са наистина предсмъртни думи и по тази причина фактът от наличие на наркотик в кръвта придобива особена важност. Дъглас Хепнер в разговор със свидетеля специално е подчертал, че се страхува за своя живот.
Хамилтън Бъргър едва не се задъха от злоба.
— Освен това — каза Мейсън — свидетелката се намираше в този дом, където биха могли да я убият още преди тя да е дала показания. Имам намерение да докажа, че Уебли Ричи и Етел Билан са партньори и членове на престъпна организация с огромна по мащабите си дейност и…
— Какво? Етел Билан!? — изкрещя Бъргър.
— Точно така — спокойно отговори Мейсън. — Как мислите? Защо един от стенните шкафове в нейния апартамент е с три фута и половина по-тесен от всички останали стенни шкафове в сградата?
— Отново едно и също! — повиши тон Хамилтън Бъргър. — Защитата прави открито изявление, което звучи като булеварден роман, и освен това се опитва да очерни свидетелите на обвинението. Ваша светлост, моля ви да заставите защитата да прекрати ненужния си разказ и да представи на съда доказателства, ако разполага, разбира се, с такива.
— Именно това ще направя — заяви спокойно Мейсън. — Всъщност моят свидетел е вече в залата. Мис Пейсън, моля ви да излезете напред и да произнесете клетва пред съда.
Седи Пейсън застана в свидетелската ложа, вдигна ръка и произнесе клетвата. След размяната на задължителните предварителни въпроси и отговори, Мейсън попита:
— Познавахте ли Дъглас Хепнер?
— Да, сър.
— В какви отношения бяхте с него?
— Бяхме партньори.
— В какво се състоеше вашата работа?
— Разобличавахме тези, които внасяха незаконно скъпоценни камъни.
— Малко преди смъртта му вие сте разговаряли с Дъглас Хепнер, така ли е?
— Да.
— Каза ли ви той, че го грози смъртна опасност?
— Моля за извинение — каза Хамилтън Бъргър. — Протестирам. Зададеният въпрос подсказва отговора на свидетеля. Това твърдение е основано само на слухове.
— Това е част от предсмъртното изявление — възрази Мейсън.
— Предполагам — каза съдията Морън, — че вие би следвало по-аргументирано да обосновете това изявление. На този етап от показанията съм склонен да поддържам протеста, но предоставям на защитата право да представи на съда по-солидни основания, за да се вземе окончателно решение по този въпрос.
Мейсън погледна към свидетелката, после се приближи към адвокатската маса и вдигна листа хартия, с който бяха покрити скъпоценните камъни.
— О, вие сте ги намерил! — извика Седи Пейсън. — Вие сте ги намерил! Това са същите скъпоценни камъни, за които ми каза по телефона Дъг.
След нейните думи залата като че ли се разлюля.
— Тишина, тишина! — намеси се мигновено съдебният пристав.
— Моля свидетелката да запази спокойствие — прогърмя гласът на съдията Морън.
Когато в залата най-накрая беше въдворен порядък, съдията Морън стана и обяви:
— Прекъсвам за десет минути заседанието. Моля представителите на защитата и на обвинението да дойдат при мен.
ГЛАВА 17
В кабинета на съдията Хамилтън Бъргър, треперейки от ярост, опря пръст в гърдите на Пери Мейсън.
— Всички тези емоции на вашия новоизпечен свидетел и то пред очите на съдебните заседатели са евтин трик и нищо друго! Това е преднамерен опит на защитата да повлияе на членовете на съда и е недопустимо от гледна точка на закона. Вие нарочно прикрихте скъпоценните камъни с хартия, за да можете ефектно да ги покажете на свидетелката и въобще тази ловко изиграна сцена напомня на карнавално шоу!
— Не съм съгласен — каза спокойно Мейсън. — Тук всичко е абсолютно точно. Дъглас Хепнер е открил камъните в деня преди смъртта си. Инжектирали са му наркотик и са го задържали. В действителност всичко е било много просто — Дъглас е намерил скъпоценните камъни и се е опитал незабелязано да се измъкне. Но откривайки тайника, той не е забелязал как се е задействала сигнализацията. Разбрал е, че надежда за спасение няма. На тоалетната масичка е видял чантичката с козметични принадлежности на Елеонор. Чантичката е била отворена. Тогава Дъглас Хепнер е взел няколкото кутии с крем, изсипал е камъните в тях и бързо е напуснал зданието, надявайки се да се укрие.
— Вие не сте на трибуната и пред публика — заяви Хамилтън Бъргър. — Нужни са ми доказателства.
— Вие ще ги получите — каза Мейсън, погледна часовника си и добави: — само след няколко минути. За
