срещу повторното провеждане на кръстосан разпит на свидетелката. Ние имаме основание…
— Какви са основанията? — понита Морън.
— Въз основа на съдебни документи, които постановяват, че при разглеждане на углавни дела, защитата няма право по няколко пъти да подлага на кръстосан разпит едно и също лице. Ако свидетелят е напуснал свидетелското място, кръстосаният разпит се счита за приключен.
— Напразно се позовавате на разпоредбите — парира думите му веднага съдията Морън. — На съда те са много добре известни. А известно ли ви е, господин областен прокурор, че въз основа на тези същите разпоредби председателят на съда носи пълна отговорност за реда на предявяване на доказателствата, за провеждане на разпита на свидетелите, а също така за прилагането на властта си в интересите на правосъдието?
— Разбира се. Ваша светлост — кимна в знак на съгласие Хамилтън Бъргър, — това е общо право. Но в дадения случай…
— В дадения случай — твърдо заяви съдията Морън — на вас ви беше позволено да извършите повторен разпит на свидетеля Ричи. Вие настоявахте за това и съдът удовлетвори желанието ви. Затова съдът счита, че молбата на защитата за повторен кръстосан разпит на мис Гренджър е аналогична със случая с мистър Ричи и освен това се явява необходима при новите обстоятелства. Повтарям — при новите обстоятелства. На това основание съдът взе решение да покани мис Гренджър на свидетелското място.
Сюзън Гренджър стана и се запъти към свидетелското място.
— Вие чухте ли разпита на мистър Ричи, мис Гренджър? — попита Мейсън.
— Да.
— На 15-и август вие сте се върнала вкъщи и сте открила, че във вашата квартира е извършен погром.
— Да, сър.
— Оплакахте ли се за това на домовата администрация?
— Съобщих за това на мистър Ричи и той даде указания на чистачката да почисти апартамента.
— И така — продължи Мейсън, — вие се върнахте вкъщи вечерта, а после при вас дойде мистър Хепнер?
— Да.
— Преди да дойде мистър Хепнер, взехте ли душ?
— Да, бях в банята.
— Кажете, може ли някой да се скрие във вашия стенен гардероб?
— Това е невъзможно. Аз отварях шкафа, защото ми беше необходим куфар. Там нямаше никого.
— Благодаря ви — каза Мейсън. — Това е всичко.
Хамилтън Бъргър след като се посъветва със своите помощници също обяви, че няма въпроси.
— Чудесно, можете да се върнете на своето място, мис Гренджър — разпореди се съдията Морън и с целия си вид показа, че е озадачен.
— Обвинението счита делото за приключено — обяви Хамилтън Бъргър от своето място.
В това време Пери Мейсън стана.
— А сега, Ваша светлост — каза той, пропущайки покрай ушите си изявлението на прокурора, — защитата има намерение да направи пред съда открито изявление за това, какви доказателства има намерение да представи.
— Моля — покани го съдията Морън.
Тишината в залата, която днес беше пълна до краен предел, се наруши за момент от понеслия се по редовете силен шепот. Пери Мейсън излезе напред и застана близо до свидетелското място.
— Дами и господа съдебни заседатели — произнесе той силно и отчетливо, — ще ви представя свидетелства, от които ще разберете, че Дъглас Хепнер се е занимавал с малко необичайна работа. Той е живеел от средствата, получени за работата си като детектив-любител. Дъглас Хепнер е знаел, че правителствените органи на САЩ изплащат възнаграждение за информация относно незаконен внос на територията на страната на скъпоценности при условие, че тази информация води до разкриването на контрабанда и изземането й в полза на хазната. Именно с издирването на такава информация се е занимавал Дъглас Хепнер. Той добре се е познавал с моята клиентка и те нееднократно са обсъждали въпроса за предстоящата им сватба. Но Елеонор Корбин е поставила условие той да изостави своето занимание и да се заеме със собствен бизнес. Когато го е застигнала смъртта, Дъглас Хепнер е разработвал крупна операция, в осъществяването на която му е била необходима помощта на моята клиентка. Ние се надяваме да докажем, че Дъглас Хепнер е успял да попадне по следите на голяма банда, която се е занимавала с внос на големи партиди скъпоценни камъни.
Ние също така имаме намерение да докажем, че ако е успеел да проникне в гангстерските среди и разкрие бандата, той е щял да получи голяма парична премия, която е щяла да му позволи да започне свой бизнес и това е причината той да се обърне с молба към моята клиентка. Какво по-точно се е случило. Дъглас Хепнер е помолил Елеонор Корбин да изиграе ролята на ревнива и истерична съпруга. За това е било нужно тя да се настани в квартира 360 и оттам да следи Сюзън Гренджър, която по мнението на Хепнер е била член на тази банда. Защо е мислил по този начин? Сюзън Гренджър е извършила частни пътувания в Европа. Тя рисува и затова винаги носи със себе си туби бои, които биха могли да служат за идеални контейнери при транспортирането на скъпоценни камъни, ако тя е пренасяла такива — каза Мейсън.
При тези думи на Мейсън Гренджър рязко стана от своето място с намерение да каже нещо, но съдебният пристав, когото съдията Морън беше поставил специално до нея, бързо я успокои.
— Имам намерение да докажа — продължи Мейсън, — че Дъглас Хепнер е извършил само една грешка… В началото той не е успял да установи истинската личност, при която са се съхранявали скъпоценните камъни или по-точно — взел е една жена за друга и поради тази причина дълго време не му се е отдавало да открие местонахождението на тайника. Затова ние ще ви покажем къде са се пазели тези контрабандно внесени камъни и колко изкусно са били скрити.
Имаме намерение да докажем, че буквално в последния момент Дъглас Хепнер е разкрил тайника на бандата. Той е имал една помощничка в своята работа — жена, която е работела за него в същия този период от време. Ние ще докажем, че Дъглас Хепнер все пак е открил неголяма партида от скъпоценни камъни и е съобщил на тази жена за своето откритие и за това, че го грози опасност.
Ние ще докажем, че Дъглас Хепнер тайно е напуснал „Белинда апартмънтс“, използвайки товарния асансьор, и се е отправил към своето скривалище — квартирата, в която е живял под чуждо име. Хепнер е бил проследен, тъй като са смятали, че камъните са в него. Имаме намерение да докажем, че той е бил заловен в собственото си жилище, инжектирали са му голяма доза морфин и по този начин той се е оказал техен пленник. Шефовете на бандата са обискирали Хепнер и целия апартамент. Те са търсели скъпоценните камъни. Ние ще докажем, че през целия ден той е бил техен пленник и че малко преди смъртта му му е била инжектирана втора доза морфин. Ще докажем, че когато шефовете на бандата не са успели да открият скъпоценните камъни, Дъглас Хепнер е бил убит, като всичко е било подготвено така, че подозрението в убийство да падне върху моята клиентка — каза Мейсън.
Хамилтън Бъргър се усмихна презрително и зашепна нещо на един от своите помощници. След това се отпусна назад в креслото си и беззвучно се изсмя.
— И накрая — каза Пери Мейсън — ние искаме да представим доказателство за това, че Дъглас Хепнер е намерил скъпоценните камъни, които в настоящия момент се намират в разпореждане на защитата, и че на защитата са известни имената на членовете на бандата.
Мейсън извади парче велурен плат, разстла го на масата, взе торбичката, подадена му от Дела Стрийт, и изсипа от нея купчина преливащи се във всички цветове на дъгата скъпоценни камъни.
Прокурорът скочи на крака. Съдебните заседатели протягаха глави, за да разгледат по-добре бляскавите скъпоценности.
— Ние имаме намерение — продължи Мейсън след неголяма пауза — да представим тези камъни като веществено доказателство и да докажем, че Дъглас Хепнер е допуснал една елементарна грешка. Той е знаел, че Уебли Ричи е член на бандата и съвсем естествено е предположил, че Сюзън Гренджър, която често е пътувала до Европа, също е член на бандата. Хитро измислената система за конспирация не му е позволила на първо време да се ориентира в ситуацията. Когато е разбрал грешката си, той веднага е намерил камъните. Но това, съвсем естествено, е изплашило членовете на бандата, и те са му подготвили
