— После Дъг използва своя обичаен подход и към Сюзън Гренджър и й предложи да отидат заедно в Лас Вегас през уикенда. В апартамента на Сюзън прегледах абсолютно всичко. В един момент дори реших, че е скрила скъпоценностите в тубичките с бои.
— И какво намерихте?
— Нищо.
Мейсън се замисли за момент и каза:
— Днес в съда Етел Билан каза, че е видяла у Елеонор цяла купчина скъпоценности…
— Послушайте ме, мистър Мейсън — каза тя — искам да ви разкажа нещо. За това никой не знае. На шестнадесети сутринта ми позвъни Дъг. Той беше силно възбуден. „Миналата вечер едва не ме хванаха, но аз успях да се измъкна“ — ми каза той. „Нещата не стоят точно така както аз мислех. Те са измислили всичко толкова хитро, че дори аз се заблудих. Никога не би се сетила за техния тайник. Но аз се докопах до камъните и ако успея да се измъкна оттук жив, ще се наложи да изчезна задълго. Това е професионална банда от контрабандисти и ти ще получиш добри пари“.
— По всяка вероятност той е бил тук?
— Да.
— А после някой е тършувал в апартамента на Дъг — каза Мейсън.
— Това и мен ме интересува, дори ме плаши.
— Значи не сте била вие?
— За Бога, разбира се, че не. Ако камъните са били у Дъг, първата му работа щеше да бъде да ги донесе при мен. Чаках го цял ден и цяла нощ. Когато разбрах, че са тършували в апартамента му, веднага заминах за Солт Лейк Сити, събрах си багажа и чаках да ми позвъни. Тогава ми позвънихте вие. В началото реших, че сте член на бандата, с която е свързана Сюзън Гренджър, и затова ви отговарях така. После затворих телефона, сложих куфарите в колата и изчезнах.
— Не ви ли се стори опасно да дойдете тук?
— Само в началото. Но после съобразих, че никой не знае за тази квартира. Наемът беше внесен за три месеца и аз реших да остана. Освен това тук имах по-големи шансове да разбера какво е направил Дъг с камъните. Така или иначе…
— Знаете ли кой е убил Дъг?
— Убила го е Елеонор. Смятам, че когато той се е добрал до камъните, тя е разбрала, че… Впрочем, не знам. Известно ми е само едно — преди смъртта му камъните бяха у него.
— Значи той е застанал на пътя на професионална банда?
— И при това работеща със замах.
— Елеонор не принадлежеше ли към тази банда?
— Разбира се, че не. Елеонор му помагаше. Тя следеше Сюзън Гренджър.
— Значи вие знаехте, че Дъг я е помолил да влезе в ролята на ревнива съпруга, за да отиде да живее в квартирата на Етел Билан? Знаехте и това, че той я е посъветвал, да го заплаши, че ще го убие, ако й го отнемат?
— А това ще помогне ли на момичето?
— Това може да доведе до нейното оправдаване.
— Излиза, че ако отрека, ще я осъдят на смърт?
— Да.
Тя замълча и дълбоко въздъхна.
— Не знам дали е виновна или не. Не мога нищо да кажа.
— Около вашите показания може да се поведе ожесточена битка — каза Мейсън. — Прокурорът ще заяви, че това са слухове и че това е твърде далеч от въпросното убийство. Но така или иначе, ако вие кажете истината, то аз ще вляза в сражение.
— Ще се наложи ли да се явя като свидетелка?
— Да.
Тя поклати отрицателно глава.
— Аз имам дете. Имам дъщеря. Страхувам се от нападките на вестникарите. Не мога да разкажа на съда за своето минало.
— Но вие не можете да допуснете да изпратят Елеонор в газовата камера за престъпление, което не е извършила — възрази Мейсън.
Тя отново поклати глава.
— Няма да ви помогна, мистър Мейсън.
— И все пак ще ми помогнете — каза той. — В дадения случай нямате изход. Затова ви връчих и призовката.
Като изслуша Мейсън, тя произнесе разгорещено:
— Разбира се, вие се безпокоите за вашата богата клиентка. Но помислете и за мен. Аз нямам нищо друго, освен това, което виждате в тези два куфара.
Лицето на Мейсън остана каменно.
— Извинете — каза той, — но едно е честната работа, а съвсем друго е шантажа. Ще ви се наложи да започнете живота си отначало.
— А с какви средства? — възкликна тя и гласът й затрепера. — С това, което се намира под халата ми? Това е единственото ценно нещо, като изключим автобусния билет за Ню Мексико, тридесет долара в наличност и…
— Мислех, че ще пътувате със самолет — отбеляза Мейсън.
Тя мрачно се усмихна.
— Дойде краят на моите полети. Ще пътувам с автобус.
— Е, добре — каза Мейсън. — Ще ви помоля да ме изслушате. Нищо не ви обещавам, но ако ми се отдаде да разплета този възел, много е възможно да намерим камъните, за които е говорил Дъглас Хепнер. Те ще бъдат и награда за вашата помощ. Но трябва да се явите в съда. Ще искам и още нещо — да се откажете завинаги от шантажа и да станете примерна майка, с която вашата дъщеря ще се гордее.
Известно време тя гледа втренчено Мейсън, а после попита:
— Това ли е всичко, което се иска от мен?
— Това е всичко, което искам от вас — отговори Мейсън.
ГЛАВА 16
Дела Стрийт отдавна чакаше Мейсън и вече започна да се притеснява, когато той влезе в съдебната зала. Тя му подаде велурена торбичка, в която бяха сложени скъпоценните камъни, намерени у Елеонор в кутиите за крем.
— Всичко наред ли е? — попита Мейсън.
— Наред е, шефе — също така кратко отговори Дела. — Седи ви очаква в колата. С нея е един от хората на Пол Дрейк. Когато ви потрябва, приближете се до прозореца и махнете с кърпа. Агентът на Пол ще види сигнала и веднага ще доведе Седи.
Съдията Морън зае председателското място и само след миг съдебният пристав призова за тишина в залата. Съдията стана и обяви:
— Изхождайки от създалата се ситуация, съдът дойде до извода, че причини за извършване на ексхумация на трупа няма. Но съдът внася частно определение за това, че в задълженията на съдебния лекар влиза не само установяването на причините за смъртта, но и съпътстващите я обстоятелства. В дадения случай няма никакви особени основания да се предполага, че следите от убождания върху ръката на пострадалия са направени с хиподермична игла. Това е само предположение на паталогоанатома. На това основание съдът взема решение да не се извършва ексхумация на трупа. В случай, че възникнат преки доказателства, подсказващи наличието на морфин в тялото на Хепнер, и на това, че пострадалият пряко своята воля се е оказал в ръцете на лице — или лица, които са го пленили, съдът ще преразгледа този въпрос. Сега даваме възможност на защитата да зададе допълнителни въпроси на свидетелката мис Сюзън Гренджър.
— Моля за вниманието на съда — Хамилтън Бъргър стана от своето място. — Обвинението възразява
