— Доколкото разбирам — каза Мейсън, — на твоя съдружник Ферел му липсва сексапил.
— Той е едно дърво, пън мекотело. За Бога, той е тъп!
— Продължавай.
— Ще трябва да започна отначало — каза Адисън.
— Тогава започвай — му каза Мейсън. — Достатъчно време изгубихме в заобиколки.
— Преди около три седмици — започна Адисън, — имах възможност да купя малка провинциална собственост. Беше на около двадесет мили извън града. Мястото беше запуснато. Първоначално към него са принадлежали триста акра. След това е било разделено, докато накрая е останало място, голямо едва дванадесет акра и старата фермерска къща.
— Продължавай — каза Мейсън, когато Адисън спря. — И по-добре седни. Ще чувам по-добре.
Адисън се поколеба за момент, след това се заклатушка към стола за клиенти и се друсна във възглавниците.
Столът беше дълбок и удобен, защото Мейсън считаше, че клиент, който е напълно отпуснат физически, ще бъде по-склонен да разкаже цялата си история, отколкото ако е седнал в твърд, неудобен стол.
— Продължавай — каза Мейсън нетърпеливо.
— Е, огледах мястото. Ферел беше с мен. Беше хубава собственост, ако имаш какво да я правиш. Аз нямах какво да я правя. Не си я представях като добра сделка, защото къщата беше твърде голяма, за да бъде оставена без надзор, а аз не исках да наемам пазач. Беше просто една западнала старомодна, двуетажна фермерска къща. Имаше много пространство в нея и около нея. Имаше хамбар и гараж и беше идеално разположена, що се отнася до уединеност, с малко, виещо се поточе с много храсталаци, много дъбове и равна земя зад фермата, много вода за всички обикновени нужди и тази западнала, старомодна дървена къща, можеше да бъде възстановена сравнително евтино.
— Купи ли я? — попита Мейсън.
— Отказах се — каза Адисън.
— Какво стана след това? — попита Мейсън.
— След два дни Ферел тайно е купил собствеността.
— Без да ти каже?
— Без да ми каже нито дума. Разбрах за това едва миналия вторник и то случайно.
— Разбира се — каза Мейсън, — тъй като ти не си искал мястото, всичко е наред. Но, ако си се дърпал, за да смъкнеш цената с намерение да направиш контраоферта, поведението на Ферел е било малко необичайно за един съдружник. Той не е обсъдил нещата с теб — не е питал дали ще имаш нещо против, ако той направи оферта?
— Ферел никога не би го направил! — каза Адисън. — Тази сделка показва що за гъсок е.
— За какво му е това място? — попита Мейсън.
— Ето на това — каза Адисън, — и аз не мога да си отговоря.
— Ти как мислиш? — попита Мейсън.
— Ти как мислиш?
Мейсън каза:
— Това, което аз мисля, не се връзва с твоето описание на Лорейн Ферел и характера на Едгар Ферел.
— Добре — каза Адисън, — аз ще ти кажа, каквото знам. Вероятно има много неща, които знам.
— Разбирам — каза Мейсън, — не си дошъл да се консултираш с мен за провинциалната собственост на съдружника си.
— Исках да ти обясня как стана така, че отидох там.
— Кога?
— Онази нощ, когато взех Вероника от пътя — вторник.
— Аха — каза Мейсън.
— Защо казваш „аха“ с такъв тон? — попита Адисън възмутено.
— Проклет да съм, ако знам — му каза Мейсън. — Продължавай с разказа си.
— Няма причина да ми говориш така — стресна се Адисън. — Събираш две и две и получаваш дванадесет. Слагаш каруцата пред коня…
— Просто ми дай фактите — каза Мейсън, — и след като получа цялата картинка, ще се опитам да я сложа в рамка.
— Добре — каза Адисън, — ето как стоят нещата, Мейсън. Отидох да погледна собствеността, струва ми се преди около три седмици. Както ти казах, не я исках. Не виждах причина, за да я купя. Във вторник следобед търговецът на недвижими имоти ми се обади, за да ме попита дали не искам да погледна нещо друго. Поговорихме по телефона и той ме попита дали моят съдружник харесва собствеността, която е купил. Аз не знаех за какво ставаше дума. Той обясни и се оказа, че Ферел е купил тази собственост.
Мейсън кимна.
— И още нещо — продължи Адисън, — търговецът на недвижими имоти каза, че Ферел ужасно бързал да приключи сделката и да получи право на притежание на собствеността.
— Не виждам нищо особено необикновено в това — каза Мейсън.
— Почакай малко. Помни, че този разговор се проведе във вторник. Търговецът след това ми каза, че Ферел му е казал, че трябва да получи право на притежание на собствеността до вторник, защото щял да прекара две-три седмици там от вторник следобед.
Мейсън се намръщи.
— И така — каза Адисън, — аз започнах да премислям цялата работа. Започнах да се чудя дали Ферел се опитваше да прекара мен или съпругата си и реших да отида там вторник вечерта и да разбера.
— И какво направи?
— Качих се в колата и отидох.
— Какво откри?
— Нищо, никакъв знак, че има някой там, въпреки че едно нещо ми се стори доста странно.
— Какво беше то?
— Че някой е бил там — спомняш ли си, че тогава валя — почакай малко, мисля, че беше понеделник вечерта и на едно място, близо до къщата, където земята беше достатъчно мека, се виждаха следи от автомобилни гуми. Виждаше се, че един или два автомобила са били там наскоро.
— Нещо друго?
— Не, тази работа ме притесни, това е всичко. Най-накрая стигнах до заключението, че Ферел е купил мястото като инвестиция, хванал е някой на въдицата, с когото си е мислел, че може да сключи сделка, завел е този човек, там, показал му е собствеността, човекът я е харесал и Ферел се съгласил да му предаде правото на собственост.
— Това ми изглежда като логично заключение — каза Мейсън.
— По онова време действително беше. Това беше обяснението, което ми хрумна и аз се задоволих с него. Почувствах, че Ферел е заминал на почивка вторник следобед. Затова е искал да приключи сделката във вторник, включително и със своя клиент. Така че той е напуснал магазина малко преди обед във вторник и е завел клиента си, за да му покаже мястото във вторник следобед, взел е чека му, дал му е фактура и е заминал на почивка.
— А защо не? — попита Мейсън.
Адисън извади една телеграма от джоба си.
— Ето — каза той и една телеграма, която е била изпратена сряда вечер и действително потвърждава това предположение.
Адисън подаде телеграмата на Мейсън. Мейсън взе телеграмата, но за момента не я прочете. Вместо това каза:
— Къде води всичко това, Адисън? Явно си получил друга информация, която те кара да мислиш, че това обяснение е вярно.
Адисън кимна и каза:
— Прочети телеграмата.
Мейсън разгъна телеграмата и прочете:
