Мейсън запали колата:
— Казах, че ще го обсъдим.
— Ами, започвай тогава — каза Адисън. Мейсън караше бавно по тесния път, пресече сухото корито по дървения мост и се изкачи по стръмния склон към магистралата.
— Хайде — каза Адисън нервно. — Започвай да говориш. Но искрено те предупреждавам, Мейсън, каквото и да кажеш, аз ще спра при първия телефон и ще се обадя на шерифа.
Мейсън каза:
— Така, както изглеждат нещата, бих казал, че Ферел е мъртъв от три-четири дни.
— Е, и?
— Това — каза Мейсън — означава вторник вечер. Вторник вечер е логичното време това да се е случило. Ферел е тръгнал на почивка. По една или друга причина той не е тръгнал веднага. Отишъл е в тази къща.
— Естествено — каза Адисън язвително. — Няма нужда да си адвокат или детектив, за да разбереш това.
Мейсън, след като беше спрял преди да се включи в магистралата, се прехвърли на платното и каза:
— И ти си бил тук вторник вечер?
— Никой не знае това, освен теб и мен.
— Нямаш ли намерение да кажеш това на полицията?
— Не съм чак толкова тъп.
Мейсън, докато местеше скоростите, каза:
— Помни, че си качил Вероника Дейл във вторник вечерта.
— Вероника няма нищо общо с това и това няма нищо общо с Вероника.
— Да се надяваме — каза Мейсън. — Покажи ми точно къде я качи в колата, Адисън.
— Тя беше от дясната страна на пътя, точно до този водосток, към който се приближаваме.
Мейсън насочи колата към външната страна на шосето и спря.
— Моля те, престани да се мотаеш и ни закарай до място, от където ще можем да се обадим на полицията — нареди Адисън.
Вместо това Мейсън излезе от колита и отиде до водостока. След малко Адисън се присъедини към него.
— Мисля, че къщата е на не повече от двеста ярда оттук в права линия — каза Мейсън.
— Какво точно искаш да кажеш?
— Да предположим, че отидеш в полицията. Лицето ти е олицетворение на ангелска невинност. Ти си изненадан и шокиран от смъртта на своя съдружник. Полицията ти задава обичайните въпроси. Питат те дали си знаел за това място. Ти им казваш, че си го оглеждал с намерение да го купиш, че Ферел е бил с теб и че Ферел е решил, че мястото му харесва, долу-горе по времето, когато ти си го оглеждал.
Адисън кимна.
— И тогава — каза Мейсън, — полицията те пита дали си ходил там след това и ти какво ще кажеш?
Адисън каза:
— Не виждам защо трябва да им разказвам за личния си живот.
— С други думи, ще им кажеш, че не си ходил там след това?
Адисън кимна.
— И тук — каза Мейсън — положението става деликатно. Ако кажеш, че си идвал тук, ще трябва да обясниш защо. Ако кажеш, че не си идвал и полицията започне да проверява отпечатъците от гуми в калта и открие, че те съвпадат с тези на твоята кола и след това залови Вероника и я попита къде е била, когато си я взел с колата и ще докаже, че…
— Съм пътувал по тази магистрала като всеки друг шофьор — каза Адисън. — Бил съм на сто мили източно оттук по работа.
— Въпросът е — каза Мейсън, — че има един дървен мост над този сух извор точно до пътя. Мостът е стръмен. Ти си го минал на ниска скорост. Докато е седяла тук през нощта, когато е тихо, Вероника може да е чула колата ти още когато си тръгвал от къщата. Тя трябва да е чула гумите върху дървения мост, шума на мотора, докато се е изкачвал на ниска скорост и самият ти признаваш, че си карал бавно и само си превключил скоростите, когато си стигнал до Вероника.
Адисън не каза нищо.
— И така — каза Мейсън, — стигаме до нещо друго. Когато ти дойде в моята канцелария днес следобед, беше изнервен, изпукваше си кокалчетата, крачеше по пода…
— И защо да не съм? Имам си достатъчно тревоги…
— Ти си бизнесмен — прекъсна го Мейсън. — Свикнал си да имаш тревоги. Ти носиш отговорност. Трябва да вземаш решения. Почти не минава ден, в който да не си изправен пред някакъв проблем, който ще ти донесе много неприятности, ако не бъде решен правилно.
— За Бога, докога ще стоиш тук и ще говориш объркано? Студено е. Влизам в колата.
— Кога — попита Мейсън — се свърза с теб Лорейн Ферел и ти каза, че е видяла колата на съпруга си?
— Как мога да си спомням такива подробности? — попита Адисън.
— Кога? — каза Мейсън със спокоен, настоятелен глас. — И помни, че на Лорейн Ферел ще бъде зададен същия въпрос от полицията.
— Не знам. Вероятно веднага след обяд.
— Така си и помислих — каза Мейсън.
— Какво искаш да кажеш?
Мейсън каза:
— Искам да кажа, че когато дойде да говориш с мен, беше твърде развълнуван, за да ми разкажеш всичко достоверно. Искам да кажа, че след като Лорейн Ферел ти е казала, че е видяла колата на съпруга си, ти си осъзнал проблема, пред който си поставен. Не си искал да си правиш погрешни изводи и си дошъл тук. Този път не си отишъл направо до къщата, а си паркирал колата някъде но пътя, слязъл си по насипа, минал си през храсталаците, прекосил си сухото корито на извора, под оградата и си стигнал до място, откъдето си можел да наблюдаваш къщата от върбите. Не си видял никой да се движи. Любопитството ти е надделяло. Опитал си се да разбереш дали Едгар Ферел е бил тук. Ти…
— Не, не! — каза Адисън с паника в гласа.
— Отишъл си до къщата — продължи Мейсън спокойно и безжалостно. — Уверил си се, че няма никой у дома. Опитал си вратата. Тя се е отворила. Ти си влязъл. Не знам колко си търсил, но си намерил тялото на Ферел. Тогава си се паникьосал и си дошъл в кабинета ми.
— Мейсън, знаеш ли какво говориш?
— Знам и още как — каза Мейсън — това, което искам да кажа, Адисън, е, че ако си знаел, че тялото е било там преди да дойдеш в кабинета ми, си оставил отпечатъци навсякъде. И ако е така, сам си разписал смъртната си присъда в затвора „Сан Куентин“.
Светлината, която струеше от фаровете на паркираната кола на Мейсън беше достатъчна, за да покаже изумлението, изписано върху лицето на Адисън.
— И така — каза Мейсън, — помни, че говориш с адвоката си — и тръгна към колата.
Мейсън отвори вратата от лявата страна, седна на волана. Адисън се качи от другата страна и се стовари върху седалката.
— Сега — попита Мейсън — все още ли искаш да се обадиш в полицията?
— Не — каза Адисън с глас, изтънял от ужас. Мейсън каза:
— Адисън, ще се жертвам за теб. Вероятно постъпвам глупаво, но това е единственият начин да се спасиш. Няма да се обадим в полицията, че сме открили тялото.
— Но отпечатъците ми…
— Сега слушай внимателно — каза Мейсън. — Ще се обадиш на Лорейн Ферел. Ще я попиташ дали има новини от Едгар. Ще споменеш между другото, че Едгар може да е имал работа във връзка с провинциалната къща, която наскоро е купил и това, което те кара да мислиш така, е, че търговецът ти е
