казал, че Ферел е бил нетърпелив сделката да се доведе до такова положение, че той да придобие правото на собственост до миналия вторник сутринта.
Адисън кимна. Той слушаше внимателно.
— Мислиш ли, че тя знае нещо за сделката?
— Мисля, че не, в противен случай щеше да ми спомене.
— Добре — каза Мейсън, — ще говориш с нея така, като че ли предполагаш, че тя знае всичко.
— В момента, в който спомена тази провинциална къща — каза Адисън, — тя ще ми извади душата да я заведа там.
— Чудесно. Ще я заведеш.
— Искаш да кажеш, отново да се връщам там? — попита ужасено Адисън.
— Точно така — каза Мейсън. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.
— А след това?
— След това ще откриете тялото. И веднага, щом полицията приключи с вас, ти и Лорейн Ферел ще отидете в магазина и ще ме чакате. Кажи на нощния пазач да ме очаква. Ще дойда от страна на „Бродуей“ и ще почукам на вратата.
— Но как ще промени всичко това ситуацията?
— Когато отидете с Лорейн Ферел — каза Мейсън, — ще влезеш в къщата с нея и ще я разведеш из долните етажи преди да се качите горе. Ще оставите отпечатъци навсякъде. Те ще бъдат естествени, логични отпечатъци, направени в присъствието на свидетел.
— Е, и? — попита Адисън. Мейсън каза сухо:
— Тогава, когато полицията намери твоите, отпечатъци в онази къща, те няма да могат да разберат дали са били направени в десет часа вечерта или в осем часа или…
— Или какво? — попита Адисън, защото Мейсън спря замислено.
— Или миналия вторник, когато е било извършено убийството — каза Мейсън.
ГЛАВА ОСМА
Мейсън паркира колата си в паркинга близо до сградата, където се намираше кабинета му, качи се с асансьора, тръгна към канцеларията си, след това спря пред осветената врата, на която пишеше „Детективска агенция «Дрейк»“.
Канцеларията на Дрейк беше отворена двадесет и четири часа на ден и самият Дрейк обикновено беше там до късно вечерта.
Мейсън отвори вратата. Телефонистката която беше нощна смяна, вдигна глава и Мейсън каза:
— Дрейк тук ли е?
Тя кимна, показа с жест на Мейсън, че трябва да влезе, включи друга линия в превключвателното табло под червената светлина и каза:
— Детективска агенция „Дрейк“.
Мейсън влезе през вратата, която телефонистката отвори с помощта на електрически бутон и тръгна по тесния коридор към канцеларията на Дрейк.
Дрейк говореше по телефона когато влезе Мейсън.
— Това беше само едно сведение, сержант — каза Дрейк по телефона. — Не мога да ви назова източника на моите сведения… Не, не е от жертвата. Получих го от информацията, която събират моите хора… По дяволите, знам, че разговарям със закона, но вие разговаряте с детективска агенция. Ако ви дам източниците на моята информация, може да остана без работа. Как би ви се харесало ако ви попитах за вашите шпиони… Е, аз пък казвам, че е едно и също!… Пери Мейсън? Не знам. Защо не се обадите в неговата канцелария… Добре, ако мога да се свържа с него ще му кажа, че искате да ви се обади. Довиждане.
Дрейк свали слушалката и каза:
— Какво по дяволите беше това с фалшифицираните чекове, Пери?
— Защо? — попита Мейсън.
— Това беше сержант Холкомб. Късно следобед са заловили един тип на име Ерик Хансел. Предлагал е фалшифициран чек за две хиляди долара, подписан от Джон Р. Адисън, човека с големия универсален магазин. Банката вероятно е щяла да изплати чека, ако не ги бях предупредил, но те прегледали подписа и видели, че е бил копиран. Опитали се да се свържат с Адисън, но не могли и се обадили на полицията. Полицаите отишли и този мъж, Хансел им разказал някаква съмнителна история, така че те го прибрали за по-подробни разпити. Преди малко той се предал и им казал, че е получил чека от теб. Сержант Холкомб винаги надушва мърша, когато ти си замесен в някой случай. Само името „Пери Мейсън“ вдига кръвното му налягане над двеста.
— Ще му се обадя — каза Мейсън без усилие. — Намери шестима мъже и ги дръж готови да започнат работа след два часа.
— Какво става?
Мейсън седна в един стол и каза:
— Пол, работата е малко сложна. Ето как стоят нещата…
Дрейк вдигна ръка в знак на протест:
— Трай си, Пери, не искам да чуя. Когато си имам работа с теб, колкото по-малко знам, толкова по- добре за мен.
— И аз си помислих, че така е по-добре — каза Мейсън. — Шерифът приятел ли ти е?
— Долу-горе. Защо?
— Можеш да се завъртиш покрай кабинета на шерифа. Работиш по един случай, случай, който засяга Едгар 3. Ферел. Той е съдружник в Универсалния магазин на Бродуей.
Дрейк присви очи:
— И какво трябва да направя?
— Работиш за мен — каза Мейсън. — Ето ти разказа. Вторник следобед Едгар Ферел тръгва на почивка. Карал е автомобил отрупан с принадлежности за лагеруване, спални чували, въдици, багажи, керосинова печка и палатка. Багажникът и задната седалка са били добре претъпкани. За да освободи място, той е извадил възглавницата на задната седалка и я е оставил в гаража си.
— А днес следобед — продължи Мейсън, — неговата съпруга, Лорейн Ферел, видяла колата на Едгар на улицата. Тя я видяла как се стрелнала покрай нея и мисли, че я е карала жена. Не е сигурна.
— И така — каза Мейсън, с лице което олицетворяваше самата невинност, — ти проверяваш този случай. Искаш да обиколиш болниците, искаш да разбереш дали има съобщение за някаква злополука и дали наоколо не се излежават някакви неидентифицирани трупове. Знаеш ли, Ферел може да е бил жертва на някаква клопка. Някой може да е взел колата му, да е ограбил Ферел и след това да го е цапардосал по главата.
— Кога да започна? — попита Дрейк.
— Най-добре започни в близките пет-десет минути — каза Мейсън. — Дай ми телефона. Ще се обадя на Холкомб.
— Добре — каза Дрейк, — поне това ще ми олекне. Холкомб ще разбере, че съм предал думите му.
Мейсън се обади в полицейския участък, свърза се със сержант Холкомб и каза съвсем непринудено:
— Пери Мейсън на телефона, сержант. Минах да видя Пол Дрейк и той ми каза, че сте искали да ви се обадя.
Холкомб каза:
— Винаги, когато се намесиш в някой случай, Мейсън, става нещо странно.
— Какъв е случаят и кое е странното? — попита Мейсън.
— В кабинета ми стои един човек, който е бил заловен, докато се е опитвал да осребри фалшив чек. Той казва, че ти знаеш всичко за чека.
— Сигурен ли сте, че чекът е фалшифициран?
— Фалшифициран е. Подписът на Джон Адисън, човекът от универсалния магазин, е бил прекопиран — каза Холкомб.
