Хамилтън Бъргър каза с тон на горделива досада:
— О, с уважението на съда, такова разпитване едва ли е допустимо. „Едната страна на стъклото е отвътре, другата е отвън“. Какво значение има? Това са празни приказки.
— Какво стана с останалото стъкло? — попита Мейсън.
Свидетелят погледна колебливо Хамилтън Бъргър.
— Мисля, че мога да отговаря на този въпрос — каза Бъргър. — Рамката беше свалена. Останалото стъкло беше използвано за тестове в полицейската лаборатория.
— Какви тестове?
— 38 калиброви куршуми бяха изстреляни през него — каза Хамилтън Бъргър, — за да се измери диаметърът на дупката. Мисля, че свидетелят видя тези тестове.
— Видяхте ли ги? — попита Мейсън.
— Да.
— И — каза Хамилтън Бъргър победоносно, — размерите на дупките, оставени от куршумите, бяха идентични с размерите на дупката в стъклото, което беше представено като доказателство. Пукнатините са почти идентични.
— Ще представите ли и тях като доказателство? — попита Мейсън.
— Не виждам причина да го направя — каза Бъргър. — В интерес на истината вярвам, че стъклото е било унищожено, след като са били направени измерванията. Обаче са направени снимки на дупките в стъклото и вярвам, че е било направено усилие да се запази малко от стъклото. Мисля, че свидетелят е запознат с това.
Нефс каза:
— Стъклото не можеше да бъде запазено. Дупките бяха твърде близко до края и когато бе направен опит да се изреже още малко стъкло, то се счупи.
— Това е всичко — каза Мейсън. — Нямам други въпроси.
Бъргър, очевидно учуден от краткостта на разпита, извика следващия си свидетел, специалист по отпечатъци, който е прегледал къщата внимателно за отпечатъци.
Този свидетел даде показания, че е намерил многобройни отпечатъци на обвиняемия, Джон Рейсър Адисън и освен това, други отпечатъци, които още не са били идентифицирани, но които той мисли, че са направени от две различни и все още неидентифицирани жени.
При кръстосания разпит Мейсън се погрижи снимките на тези отпечатъци, които бяха толкова ясни, че идентификация и сравнение бяха възможни, да бъдат предадени като доказателство.
Следващият свидетел на Бъргър беше Франк Парма, който, както изглежда, беше също така и помощник-шериф.
— Вие пристигнахте в къщата на Ферел на дванадесети сутринта? — попита Бъргър.
— Да, сър.
— По кое време?
— Около един часа сутринта.
— И сте направил някакво специално разследване там?
— Да, сър.
— И намерихте ли нещо вследствие на това разследване?
— Да, сър.
— Какво беше то?
— 38 калибров „Смит и Уесън“ револвер, номер 8–64805.
— Можете ли да го опишете?
— Беше 38 калибров револвер „Смит и УВесън“ с шестинчова цев. 38 калибровият револвер беше в рамка на 44 калибров и беше доста тежък.
— Къде го прибрахте?
— Ако мога да се отнеса към картата — каза свидетеля като вдигна една от картите, които бяха приети като доказателство, — намерих го на осемдесет и седем фута разстояние от основите на къщата, на едно място непосредствено срещу прозореца на стаята, където беше намерено тялото. Разстоянието беше осемдесет и седем фута и два инча от основите на къщата до най-близката точка. Пистолетът лежеше сред скалите в сухото корито на извора. Имаше върбови храсти непосредствено до него и пистолетът беше добре прикрит между тези малки, заоблени от извора камъни, които бяха средно между два и двадесет и четири инча в диаметър.
— Имате ли снимки на пистолета в положение, в което лежеше?
— Да, сър, също така имам снимка на камъка до него, която показва къде се е ударил пистолетът, когато е бил хвърлен от…
— Няма значение от къде е бил хвърлен — прекъсна го Бъргър. — Просто разкажете каквото знаете, не каквото предполагате.
— Да, сър, пистолетът се е ударил в този камък, след което е отскочил на разстояние от два фута. Има белези от стомана върху камъка и няколко дървени отломки. Пистолетът е имал дървена дръжка и едно малко ъгълче от тази дървена дръжка е било отчупено. Било е намерено в основите на камъка. Самият пистолет е бил на около осемнадесет инча разстояние.
— Оставил ли сте някакъв белег върху пистолета?
— Да, сър.
— Какъв?
— Поставих инициалите си върху дървената дръжка, след като пистолетът беше тестван за отпечатъци.
— Бяха ли открити такива?
— Не, сър, нямаше отпечатъци върху пистолета.
— Никакви?
— Никакви. Пистолетът е бил добре почистен.
Бъргър отвори малка чанта, която му подаде неговия асистент, извади един пистолет и го подаде на свидетеля.
— Това е пистолетът — каза свидетелят, след като го огледа.
— И така, направихте ли нещо, за да откриете притежателя на този пистолет?
— Да, сър. Бях допуснат до архивите и открих, че този пистолет е бил продаден на Джон Рейсър Адисън преди около единадесет месеца.
— Следователно вие показахте пистолета на обвиняемия?
— Да.
— И тогава какво се случи?
— Обвиняемият разпозна пистолета и призна, че е негов. След това направи изявление, за пръв път, че е дал назаем този пистолет на Едгар Ферел, който го е взел със себе си на риболов.
— Какво беше състоянието на пистолета, когато го намерихте?
— Пистолетът беше празен.
— Какво беше състоянието на цевта?
— По цевта имаше специфичен остатък от барут и следи от пресен барут.
— Разпитвайте — каза Бъргър.
— Няма въпроси — обяви Мейсън.
— Извикайте доктор Паркър С. Лорето — каза Бъргър.
Д-р Лорето застана на свидетелската скамейка, представи се като лекар и хирург, спомена, че се е занимавал известно време в общината с аутопсии, че е бил свързан с кабинета на следователя при смъртни случаи и че е извършил аутопсията на тялото на Едгар 3. Ферел.
— Каква е причината за смъртта? — попита Бъргър.
— Рана от изстрел, която започва от лявата страна на главата, малко зад ухото, върви нагоре, към предната част на главата и свършва в крайната стена на черепа от дясната страна.
— Това, разбира се, е казано на аматьорски език, за да бъде понятно — прибави доктор Лорето след малко.
— Куршумът минал ли е през мозъка?
