Случаят с непорочната скитница

справедливо съдът да инструктира полицията, че този свидетел трябва да присъства на това разглеждане или да ни бъде дадена отсрочка, докато присъствието на този свидетел стане възможно.

Хамилтън Бъргър погледна Мейсън насмешливо.

— Ще бъде тук — каза той. — Не се тревожете. И нейните показания ще бъдат от страна на обвинението.

Карл Б. Найт, асистент на обвинителя и един от най-агресивните млади помощници на Бъргър, се усмихна одобрително на Бъргър и прошепна нещо, което накара суровите устни на Бъргър да омекнат в лека усмивка. Бъргър облегна масивното си тяло във въртящия се стол на съвещателната маса.

Съдията Кийтли каза:

— Доколкото разбирам, господин Мейсън, вие няма да пожелаете да знаете какви показания ще даде този свидетел, но ще се задоволите с уверението на обвинението, че този свидетел ще бъде тук и вашата молба за отсрочка се оттегля?

— Да, Ваше благородие.

Съдията Кийтли кимна и каза на Хамилтън Бъргър:

— Извикайте вашият първи свидетел, господин адвокат.

— Чарлс В. Нефс — обяви Бъргър.

Чарлс Нефс се оказа областния шериф, който, както той свидетелства, е бил дежурен през нощта на единадесети. През онази вечер, малко преди полунощ е било получено обаждане от обвиняемия, Джон Рейсър Адисън, който е заявил, че той, заедно с Лорейн Ферел, вдовица на Едгар 3. Ферел, са на еди коя си бензиностанция, за да се обадят от най-близкия телефон, че са открили мъртвото тяло на Едгар Ферел.

— Какво направихте? — попита Хамилтън Бъргър.

— Отидох до мястото, където…

— Сам? — прекъсна го Хамилтън Бъргър.

— Не, господине. Взех друг помощник със себе си и един частен детектив на име Пол Дрейк, който беше в канцеларията ми по онова време и който задаваше въпроси…

— Момент — прекъсна го Мейсън. — Всички разговори между Пол Дрейк и този свидетел, които са се състояли без присъствието на обвиняемия, не могат да служат като обвинение срещу него.

— Точно така — отсъди съдията Кийтли.

— Ваше Благородие, мисля, че ситуацията е малко странна — каза Хамилтън Бъргър, — дотолкова, доколкото мисля, че може да бъде доказано, че Пол Дрейк, от законна гледна точка, е бил агент на обвиняемия.

— Можете ли да го докажете? — попита Мейсън.

— Мога да представя факти, от които това може да бъде заключено.

— Можете ли да го докажете? — повтори Мейсън. Съдията Кийтли почука но масата:

— Няма нужда от разгорещени разговори между адвокатите — каза той. — Съдът произнесе своето становище. Становището се запазва. На свидетеля няма да бъде позволено да дава показания за разговори с трети човек без присъствието на обвиняемия, освен ако първо не бъде установена някаква връзка между този човек и обвиняемия. Продължете с показанията, господин Нефс.

Нефс продължи:

— Отидох на мястото, където чакаха Адисън и госпожа Ферел. Това беше една бензиностанция на около миля и половина разстояние от една стара фермерска къща. В тази фермерска къща…

— Момент — прекъсна го Хамилтън Бъргър, — мисля, че можем да изнесем карта и да изясним ситуацията. Ето една карта, която ще ви помоля да огледате и да посочите къде точно сте отишли. Предполагам, господин Мейсън, че ще приемете тази карта да се използва сега с уговорката, че по-късно ще покажа, че картата е точна, и ще покажа тази част от страната, която тя има претенции да изобразява.

— Приема се — каза Мейсън. Нефс продължи:

— Да, мога съвсем спокойно да посоча пътя, по който тръгнахме на тази карта. Тръгнах по тази магистрала, която ще отбележа с молив, до точката, която ще отбележа на тази карта с номер едно и ще го оградя.

— Това бензиностанцията ли беше? — попита Бъргър.

— Това беше бензиностанцията, където господин Адисън и госпожа Ферел чакаха — каза Нефс.

— След това какво се случи?

— След това взех госпожа Ферел и господин Адисън. Те ме насочиха към къщата, където са открили тялото на Едгар Ферел.

— Показвам ви поредица от снимки и ви питам дали ги разпознавате.

— Да, сър. Тези показват къщата, където бе открито тялото. Показват я от различни посоки. Тялото беше открито в тази стая близо до югозападния край на къщата, както показва тази снимка.

— Вие ли направихте тези снимки?

— Не, но присъствах, когато бяха направени.

— Разгледахте ли ги?

— Да.

— Какво изобразяват като цяло?

— Изобразяват състоянието на фермерската къща отвън и отвътре. Показват околностите, стаите, терена точно такива, каквито ги видях, когато пристигнах.

— Да обозначим снимките и да ги представим като доказателство — каза Бъргър.

— И стаята, в която е било открито тялото, както се вижда на снимката, може да бъде отбелязана с кръг — каза Мейсън. — Съгласни сме снимките да се използват като доказателство.

— Прозорецът на онази спалня е показан на снимката — добави Бъргър.

Имаше моментно прекъсване, докато се отбелязваха снимките, след което Бъргър продължи с разпита:

— Какво открихте, господин Нефс?

— Влязох в къщата с тези хора. Предупредих ги да не пипат нищо. Те ми съобщиха, обаче, че вече са оставили доста отпечатъци върху разни предмети. Качих се по стълбата до тази спалня и като отворих вратата намерих тяло на пода.

— Можете ли да опишете положението на това тяло?

— В колата имах фотоапарат. Направих снимка на тялото.

— Ще покажете ли тази снимка, ако обичате? Нефс извади снимката и тя беше маркирана и приета като доказателство.

— Забелязахте ли нещо друго в стаята?

— Да, сър. Доста неща.

— Какви бяха те?

— Имаше газова лампа, която беше изгасена с помощта на копче, което регулира клапата, така че газта е била спряна. Лампата беше почти пълна. Имаше дупка от куршум на прозореца и аз…

— Думите „дупка от куршум“ бяха заключение на свидетеля, Ваше благородие — каза Мейсън.

Съдията Кийтли кимна с глава. Хамилтън Бъргър каза раздразнено:

— Добре, добре. Ако адвокатът предпочита да бъдем технически точни, ще премахнем думата „куршум“ и ще оставим само дупка в прозореца. Каква беше тази дупка, господин Нефс?

Нефс се усмихна и каза:

— Кръгла, господин Бъргър, почти същата големина като 38 калибров куршум.

Наблюдателите в съдебната зала се засмяха одобрително и съдията помоли за тишина.

— Имате ли снимки на тази дупка в прозореца?

— Да. Да, сър, имам снимки на целия прозорец.

Нефс извади тези снимки и те бяха представени като доказателство.

— Също така — продължи Нефс, — извадих стъклото от прозореца и го поставих между два листа прозрачна пластмаса.

— Това ли е стъклото? — попита той.

— Да, сър. Това е стъклото.

— Сега можете ли да кажете на съда какво точно направихте, за да запазите доказателството?