— Искам да говоря с нея.
Дрейк поклати глава и каза:
— Няма начин, Пери. Говорила е с моя човек и след това е говорила с полицията. Полицията й е затворила устата. Не можеш да я накараш да говори по никакъв начин, но моят служител говорил с нея преди полицията. Сега пише доклад в канцеларията. Искаш ли да се видиш с него?
— И още как — рече Мейсън. Дрейк каза:
— Ще отида да го доведа. В моя кабинет е.
Той напусна канцеларията на Мейсън, тръгна надолу по коридора и се върна след няколко минути с представителен млад мъж, добре облечен, делови и който със сигурност се харесва на жените.
— Франк Съмървил — каза Дрейк. — Това е моят шейх. Давам му случаи, в които трябва да се интервюират впечатляващи млади жени. Накарах го да обиколи универсалния магазин като клиент. Просто да поклюкарства.
Дрейк кимна на Съмървил и каза:
— Разкажи му, Франк.
Съмървил направи характерен драматичен жест, прокарвайки дългите си подвижни пръсти през тъмната си, чуплива коса, която стоеше на естествени лъскави къдрици над челото му.
— Господин Дрейк ме инструктира да се разхождам из универсалния магазин, да купувам дреболии, да задавам въпроси и да се опитам да накарам момичетата да клюкарстват. Естествено аз обикалях и избирах щандове, на които нямаше много хора. Избягвах навалицата.
Мейсън кимна.
— Задавах дискретни въпроси — дали смъртта на Ферел, както беше съобщено във вестниците, бе причинила много промени и момичето на щанда за тоалетни принадлежности ми каза, че е по-добре да задам този въпрос на Мърна Рали на щанда за писалки и ми намигна многозначително.
Така че аз прекосих магазина и отидох до щанда за писалки, забелязах, че Мърна Рали е сладка червенокоска и се опитах да се подготвя.
— Какво се случи?
— Започнах да разглеждам писалките и бях доста взискателен клиент. Постоянно ги опитвах и докато ги опитвах започнах да говоря за това, което ставаше в магазина, питах я дали ще има промени и така нататък. Не ми е приятно да го кажа, но тя ме беше забелязала. Беше ме видяла на другите щандове и открито ме попита дали съм детектив. В друга ситуация бих се засмял и бих го отрекъл, но нещо в начина, по който тя го каза ме накара да мисля, че бих могъл да изкопча нещо от нея ако й кажа, че съм, и тя и без това вече го знаеше, така че й казах, че съм и след това тя си призна, че е размисляла и не е знаела дали да отиде в полицията или не, но тъй като бях детектив тя щеше да ми разкаже всичко.
— И какво беше то?
— Тя каза, че Ферел е отишъл при нея в понеделник сутринта и изглеждал изнервен. Винаги спирал на нейния щанд, за да прекара част от деня, а напоследък, както разбрах по-късно, станал и малко по-интимен, влизал зад щанда и поставял ръката си върху раменете й, след това я галел по гърба и потупвал по бедрата.
— Продължавай? — каза Мейсън. — Какво се е случило?
— Той е разговарял с нея известно време и я попитал дали би искала да се издигне и тя, естествено, му отвърнала, че иска. Тя си помислила, че той се опитва да се прави на женкар, но не била съвсем сигурна. Чудела се точно докъде трябва да стигне с него. И, както ми каза много искрено, се чудела докъде би стигнала.
— Тя харесвала ли го е?
— Очевидно не е означавал много за нея. Той е бил един от началниците. Тя е работила вече известно време и знае как стоят нещата. Майка й е била стара служителка в магазина, една от акционерите, починала преди няколко години и червенокосата е останала сама. Мисля, че се справя добре. Мисля, че е била готова да излъже Ферел стига той да достави стоката.
— А той как точно я е обиждал?
— Казал й е, че ще я направи началник личен състав и ще й даде голямо повишение на заплатата и че иска тя да бъде в провинциалната му къща в петък вечер, но без да казва никому нищо. Тя го попитала къде се намира къщата и той й нарисувал карта.
— В теб ли е картата?
— Не. Беше в мен. Мърна ми я даде, но преди да тръгна трябваше да й кажа, че не съм детектив от полицията, че съм частен детектив, а тя е едно хитро малко дяволче. Накара ме да й върна картата. Щеше да се свърже с полицията и не искаше да им казва, че първо е говорила с частен детектив. При създалите се обстоятелства аз сметнах, че е по-добре да оставим нещата така. Но хвърлих доста подробен поглед върху картата. Мисля, че тя казва истината.
— Какво те кара да мислиш така?
— Много неща. Там има хартия, върху която клиентите могат да изпробват писалките и тази карта беше нарисувана върху такава хартия. Погледнах водния знак, за да съм сигурен, а също така и почерка не беше дамски, беше написано така, както Ферел би го написал. Той е бил счетоводител, а цифрите бяха много чисто написани.
— Какви цифри?
— Разстоянията. Той й беше дал разстоянието от магазина, беше й показал къде да завие, дори беше отбелязал едно място, което показва дървения мост над пресъхналото корито.
— И й е казал да бъде там петък вечер?
— Точно така.
— В колко часа?
— Между девет и десет.
— Тя не си ли е помислила, че това е доста късно?
Съмървил се усмихна и каза:
— Онова маце не можеш да го избудалкаш. Тя знае как стоят нещата. Било й е ясно, че няма да стане началник личен състав без да се отплати.
Ферел е бил на около тридесет и една, тя е на около двадесет и две. Щяла е да го залови сериозно ако е имало полза. Не мисля, че е имала чувства към него, но той е хлътнал по нея и това й е харесало. Останалите момичета забелязали, че Ферел винаги спирал на нейния щанд и — е, нали знаеш, тя е знаела, че той бил един от големите шефове и естествено му се е подмазвала.
— Страшно интересно — каза Мейсън, — но не ми е ясно.
— Ето нещо, което ще помогне. Жената, която ръководи личен състав, сега е Мъртъл С. Нортръп и винаги е поддържала Джон Адисън. Тя боготвори земята под краката на Адисън и мисли, че той е най- умният служител на света. Тя е на около четиридесет и пет, Адисън е на четиридесет и осем. Очевидно не е много хубава, но е много делова. Ферел не я обичал. Тя е била там много преди Ферел, още когато баща му е бил съдружник на Адисън. Между другото тя е ковчежник на организацията.
Мейсън подскочи:
— Как ли не!
— Точно така, присъства на всички събрания. Притежава най-много акции от дребните акционери. Мисля, че доста си е падала по бащата на Ферел, но ненавиждала малкия.
Мейсън се намръщи:
— И Ферел е мислел да я изгони?
— Е, обещал е на това червенокосо маце нейната работа. Но мацката е била скептична, защото е знаела, че Ферел не може да уволни Нортръп. Адисън отговаря за по-голямата част от личния състав. Ферел прави графики и анализира таблици. Говори се, че са пълен фарс. Той е работил там пет години и е прекарал повечето от това време в правене на таблици и бизнес-прогнози и из магазина се говори, че нито една прогноза не е била вярна.
— С много от служителите ли си разговарял?
— Да. Мисля, че се престарах. Червенокосата ме забеляза и други може да са ме забелязали. Чух много слухове и мисля, че приключих.
— Какво стана с червенокосата?
