— Обади се на полицията. Измъкнаха я тихомълком. Мисля, че няма да можеш да говориш с нея.
Мейсън каза раздразнено:
— Не ме оставят да работя. Грабват хората, които може да знаят нещо и ги отстраняват.
— Точно така правят — каза Дрейк.
— Мога ли да ви помогна с нещо друго? — попита Съмървил.
— Мисля, че не — каза Мейсън.
— Изготви доклад — му каза Дрейк. — Направи го изчерпателен. Напиши всичко, което можеш да си спомниш, всяка малка подробност, без значение колко е малка. Може да измислиш нещо дребно, което ще бъде от значение.
Когато Съмървил излезе от кабинета Мейсън каза:
— Късно е, но ще опитам. Взе телефона и каза:
— Гърти, искам да говоря с госпожица Мъртъл С. Нортръп от магазина на Адисън. Ако не е там разбери къде мога да я открия.
Мейсън постави слушалката на място. Дрейк каза на Мейсън.
— Ще направиш ли постъпки за бързо разглеждане на делото?
Мейсън кимна.
— Какво друго?
— Твоят човек ще трябва да разкаже доста правдоподобна история, иначе общественото мнение ще се настрои против него. Не можеш още дълго да задържаш нещата.
— Знам — каза Мейсън.
— Знае ли какво да говори, Пери?
— Не.
— Ще знае ли, когато започне делото?
— Не.
— Кога ще знае?
— Когато застане на свидетелската скамейка — каза Мейсън.
Телефонът звънна. Гласът на Гърти, който беше сладък и равномерен, каза:
— Госпожа Нортръп е заминала на почивка вчера. Никой в магазина не знае как може да се свържем с нея.
— Защо наблегна на „госпожа“?
— Така ми го казаха, господин Мейсън. Аз попитах за госпожица Нортръп и момичето каза, че госпожа Нортръп е заминала на почивка.
— Опитай се да намериш домашния й телефон, Гърти.
— Намерих го. Никой не отговаря.
Мейсън затвори телефона и се обърна към Дрейк.
— На почивка е и вероятно няма да знае нищо.
Дрейк каза:
— Нещо не е ясно, Пери. Ферел трябва да е използвал същата въдица, за да улови червенокосата.
Мейсън кимна:
— Но защо е искал това момиче да отиде там в петък?
Дрейк се усмихна:
— Вероятно вторник и четвъртък са били вече заети.
— Възможно е. Бих искал да разговарям с червенокосата, когато полицията я пусне отново на свобода.
— Сега ще ти кажа какво ще направиш. Според всички разкази Лора Мейл Дейл държи ресторант в някакъв град в Индиана на около петдесет мили от Индианаполис. Този разказ ми се струва достоверен. Това е част от миналото на Вероника, което тя е разказала на Адисън, когато я е качил в колата си. Произношението и поведението на момичето подкрепят това. Вероятно ще намериш архиви на ресторанти в докладите на Щатската здравна комисия или в градската документация или нещо подобно. Накарай твоите хора да се заемат и да започнат да претърсват всички тези градове близо до Индианаполис. Намерете ресторанта, разберете кой е съдържателя и вероятно тогава ще можете да разберете адреса й там. И ако е в ресторанта, кажи на твоите хора да я качат в самолета и да я доведат тук. Можем да използваме фалшивия чек, ако е необходимо. Не пестете средства. Искам да се действа бързо.
— Защо е толкова важно, Пери? — попита Дрейк.
— Бих искал да знам отговора на това, Пол. Наречи го интуиция, но хайде да погледнем фактите. Адисън е качил Вероника на определено място. Това става непосредствено след убийството на Ферел. Нейните показания ще разпънат Адисън на кръст. Затова ако има нещо фалшиво около Вероника, то би помогнало на Адисън. И така, Вероника казва, че е имала неприятности с някакъв женкар. Звучи убедително и обяснява присъствието й. Но Вероника стига до града и бива задържана за скитничество час след като се настанява в хотелската си стая. Можеш да говориш колкото щеш за глупостта на полицаите, Пол, но Вероника трябва да им е съдействала по някакъв начин, за да се озове в пандиза. Защо е искала да бъде арестувана?
— Изнудване? — попита Дрейк.
— Засега това е отговорила. Това я прави съучастничка на Ерик Хансел, но ако това е картинката, са нямали нужда от майка. И все пак майката се появява и ми казва, че Вероника била на осемнадесет.
— Вероятно са възнамерявали да използват майката в случай, че планът със скитничеството се провали — каза Дрейк.
— Възможно е. Искам да говоря с майката и искам да го направя преди полицията. Знаеш ли, Пол, цялата работа може да не е била толкова случайна, колкото изглежда. Вероника може да е била примамка за Адисън. Хансел може нарочно да се е целил в едър дивеч… Намери ми тази майка. Трябва ми. Провери съдружниците на Хансел, провери досието му и се заеми с това бързо!
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Вестникарски репортери обсадиха Пери Мейсън, докато адвокатът влизаше в съдебната зала на съдията Кийтли.
Съдът все още не заседаваше, но поради важността на делото стаята беше задръстена от наблюдатели. Всяко място беше заето и преливащ кръг от любопитни се простираше в полукръг около стените.
Съдията Пол М. Кийтли влезе в съдебната зала.
Един съдебен пристав почука с чукчето си и обяви, че съдът започва да заседава.
Съдията Кийтли се настани зад скамейката, огледа тълпата в залата, хвърли поглед към едрата фигура на Хамилтън Бъргър, прокурора, след това към Пери Мейсън.
Друг съдебен пристав отвори една врата и въведе Джон Адисън в стаята. Той изглеждаше, като че ли не беше спал откакто полицията беше открила тялото на Ферел.
Докато милионерът от универсалния магазин вървеше стегнато и смутено към масата, където беше седнал Мейсън, съдебната зала внезапно зажужа от шептящи разговори.
Съдебният пристав почука с чукчето си. Мейсън постави непринудено ръка върху рамото на Адисън, усмихна се и каза с тих глас:
— Усмихни се, по дяволите!
Адисън направи някаква изкривена гримаса.
— Така е по-добре — каза Мейсън.
— Дело на народа срещу Адисън — обяви съдията Кийтли. — От сега нататък започва да тече времето за предварителното разглеждане на делото. Готови ли сте, господа?
— Страната на обвинението е готова — обяви Хамилтън Бъргър войнствено и надуто.
— Страната на защитата е готова, Ваше благородие — каза Мейсън.
Хамилтън Бъргър се обърна, за да извика първия си свидетел.
Мейсън използва този драматичен момент.
— Ваше благородие — каза той, — пуснали сме призовка за Вероника Дейл. Доколкото знам, тя е задържана без право на комуникации от полицията и заради това беше невъзможно да се изпълни тази призовка. От гледна точка на факта, че тази личност е свидетел на защитата, ние смятаме, че е
