— Възможно ли е гривната да не е от откраднатите бижута?
— Не.
— Изглежда доста обезкуражаващо, а?
— Наистина, но тя… Мистър Мейсън, просто не вярвам, че е виновна.
— Защо?
— Не зная. Вероятно шесто чувство.
— Ще разберете, че това чувство често пъти е основателно — кимна Мейсън.
— Толкова ми се иска да спечеля това дело.
— Напълно разбираемо е.
— Тя няма пари и ме назначиха за служебен защитник. Естествено, това е един най-обикновен, банален случай за съда. Там смятат, че един млад адвокат трябва да придобие опит и се грижат да му бъдат възлагани достатъчно подобни дела, които са безплатни. Работих много упорито. По цели нощи конспектирах законите. Мисля, че и насън да ме бутнат, ще отговоря вярно. Подготвил съм и пледоария за журито, но имам чувството, че няма да свърши работа. Струва ми се, че те вече са решили.
— Кога? — попита Мейсън.
— Веднага след като Хари Боулс зае свидетелското място и разпозна обвиняемата. Почувствах, как всичко се промени.
— Довереницата ви има ли съдебно досие?
— Явно не.
— Вижте какво, Нийли, тук съм, за да подпиша няколко документа. Хайде да обядваме заедно и да обсъдим всичко.
— Аз… С удоволствие, мистър Мейсън, но… За съжаление… Вече имам уговорка за обяд. Всъщност, почакайте, ще я отложа.
— Да не би да е с младата дама, която ви чакаше в съдебната зала?
Нийли се изчерви и кимна.
— Доведете и нея.
— Удобно ли е, мистър Мейсън? Тя ще бъде страшно поласкана. Надявам се един хубав ден, когато вече ще съм се стабилизирал като адвокат, тя да стане мисис Нийли. Мисля, че бих могъл да направя това, ако успея да пробия. Баща ми има някои приятели, пък и живеем тук от години.
— Тогава всичко е наред. Ще я вземем с нас, но няма да обсъждаме казуса, докато обядваме.
Лицето на Нийли се издължи.
— Мислех… Исках…
— Това ще бъде вашият случай — поклати глава Мейсън и се усмихна. — Ако достигнете върха, триумфът ще бъде ваш. Ще обядваме и после ще й кажете, че трябва да се върнете тук преди един и половина. Така ще имаме на разположение половин час, който ще оползотворим в правната библиотека. Аз ще си представя, че вие сте Боулс на свидетелското място и ще ви разпитам. Може би така ще стигнем до някаква идея.
Нийли потърси думи на благодарност, но успя само да разтърси ръката на Мейсън. Сетне каза:
— Оказвате ми неоценима помощ. Мисля, че познавам законите. През цялото си следване съм имал добри бележки, но когато човек влезе в съдебната зала и се изправи срещу свидетел, който се хили нахално и не отстъпва ни на йота от показанията си, е, това е като сън, в който се биеш или плуваш със сетни сили, но мускулите ти сякаш са от памук.
— Зная как се чувствате. Следобед ще изпробваме няколко тактики.
2
Точно в един и тридесет, и пет Мейсън затвори вратата на библиотеката, покани Нийли да седне, изправи се над него и рече:
— Сега вие ще играете ролята на Хари Боулс, а аз вашата. Ще ви разпитвам. Доколкото ви е възможно, ще отговаряте на въпросите ми така, както Боулс отговаряше на вашите.
Нийли кимна. В цялото му поведение се четеше огромно доверие.
— Когато се върнете в съдебната зала — продължи Мейсън, — трябва да помните няколко неща. Едно от тях е, че сте длъжен да задържите интереса на съдебното жури. Няма да го постигнете като се ровите из бележките си. Всеки път, когато след зададения на свидетеля въпрос спрете и започнете да прехвърляте бележките си, създавате впечатление, че не знаете как да продължите и че свидетелят ви е объркал. Трябва да го засипвате с въпроси. Като водопад. Не бива да спирате. Просто трябва да го затрупвате с въпроси. Разбирате ли?
Нийли мрачно кимна.
— Трудно е толкова бързо да се измислят въпроси, поне аз не мога. Свидетелят твърдеше, че я е видял да вади куфара от колата и да взема нещо от него. Трябваше пак да го попитам дали е сигурен в това. Така ние отново и отново повтаряме едно и също и той настройва журито срещу клиентката ми. Но не ми хрумнаха други въпроси, които да му задам. Какво друго остава скрито?
— Ще видим — засмя се Мейсън. — Освен това в никакъв случай не бива да се връщате към неща, за които свидетелят вече е дал показания.
— Какво друго мога да направя? Той даде показания, че я е видял. Идентифицира я и аз трябваше да продължа да го питам.
— Всичко това е точно така — прекъсна го Мейсън, — но не го разпитвайте в същия ред, в който е дал показанията. Атакувайте го от друг ъгъл.
— Страхувам се, че не ви разбирам.
— Ще поясня думите си. И тъй, вие сте Боулс. Ще ми отговаряте така, както той ви отговаряше. Ако не знаете какво да кажете, измислете нещо, което ще бъде най-неблагоприятно за клиентката ви. Ще се справите ли?
— Много лесно. Цялата сутрин съм бил от другата страна. Наистина, бих желал да ви подхвърля няколко отговора.
— Добре, започваме. Готов ли сте?
Нийли кимна.
— И тъй — Мейсън насочи пръст към младия адвокат, — твърдите, че сте видял, как ответницата вади куфар от багажника на колата, оставя го на земята и се навежда да го отвори?
— Да — каза Нийли и добави отмъстително: — Това действително беше ответницата и аз я видях да го прави.
— Когато ви помолих да го демонстрирате, показахте и как го е направила. Наведохте се от кръста надолу, без да свивате колене.
— Точно така. По същия начин се наведе и тя.
— Не сте имал друг повод да я забележите, нали?
— Какво имате предвид?
— Ами, някаква жена просто вади куфар от кола, паркирана срещу мотел. Няма нищо необикновено в това. Случва се всеки Божи ден.
— Да. Предполагам, че е така.
— И тъй не я забелязахте точно тогава, нали?
— Напротив — ухили се Нийли победоносно. — Забравяте, вече казах, че когато се наведе, вниманието ми беше привлечено от краката й.
— Видяхте краката й, така ли?
— Ами, да.
— И те привлякоха вниманието ви?
— И още как!
— Хубави крака?
— Много хубави!
— И ги забелязахте, когато тя се наведе?
— Да. Палтото й се повдигна и аз… ги зърнах…
