— Видяхте достатъчно от тях, за да ви направят впечатление?
— Точно до коляното.
— И казахте, че е извадила нещо от куфара?
— Точно така.
— Какво направи с него?
— Сложи го в джоба си.
— В джоба на дрехата под палтото, или в джоба на палтото?
— В джоба на палтото.
— Много добре. И тъй, тя трябва да е била с палтото, когато е пъхнала онова нещо, каквото и да е било то, в джоба му?
— Да. И в двата джоба. Сетне затвори куфара и го остави в багажника.
— Това палто е с доста широки поли. Ще помоля ответницата да излезе напред и да го облече. След това нека се обърне с гръб към съдебното жури и да се наведе така, както свидетелят Боулс описа. Така ще разберем каква част от краката й е могъл да види.
Нийли погледна Мейсън и очите му се разшириха от учудване.
— Боже мой, въобще не помислих за това!
— Също и Боулс. Сега, докато изпълнявате неговата роля, ще ви задам още няколко въпроса. Казахте, че тогава сте видял ответницата за първи път. А кога я видяхте за втори път?
— В полицейския участък в Корона между лицата за разпознаване.
— Не ви питам това — Мейсън размаха укорително пръст в лицето на младия мъж. — Питам ви кога я видяхте за втори път?
— Ами… Сред лицата за разпознаване.
— Сигурен ли сте?
Нийли кимна, но изражението на лицето му говореше за неувереност.
— Не сте много убедителен — засмя се Мейсън.
— В интерес на истината не съм задавал въпросите на Боулс по този начин.
— Защо?
— Мислех, че няма да има никаква полза. Нали разбирате, свидетелят даде показания, че я е забелязал при колата и след това я е разпознал в полицейския участък в Корона.
— Уточни ли, че тогава я е видял за втори път?
— Не — призна Нийли. — Само намекна, но не беше твърде многословен.
— Не изпускайте този факт — посъветва го Мейсън. — Разберете дали след като е отишъл в полицията и е дал описанието й, полицаите не са прибрали момичето. Трябва да установите дали не са му дали възможност да я види предварително, а след като я е идентифицирал, не са я поставили между лицата за разпознаване.
— Но това вече е предрешаване на делото, защото той сигурно пренася впечатлението си тогава, когато я е видял в редицата между лицата за разпознаване.
— Оставете настрана впечатлението му. Досаждайте му. Атакувайте го. Не му давайте възможност да мисли между въпросите. Отговори ли на един, веднага задавайте друг.
— Не мога толкова бързо да измислям въпросите. Над това се мъча още от сутринта. Щом се замисля какво да го питам, и главата ми се изпразва.
— Не го допускайте. Засипвайте го с въпроси. Каквито и да са. Питайте го какво е било времето. Какви са били гумите на автомобила. Дали са били с бели джанти. Питайте го къде точно е била паркирана колата, на колко метра от ъгъла, на колко сантиметра от бордюра. Питайте го какво е правил там, дали е вървял или защо е спрял да върви. Ако е спрял, за да наблюдава момичето, уточнете кога е станало това. Колко време е стоял там. Питайте го защо е бил на това място, колко дълго е останал, къде е отивал, какво го е спряло, кога е тръгнал отново. Просто го засипвайте с въпроси и непрекъснато го следете като ястреб, активизирайте цялата си способност да се концентрирате, помнете всичко, което казва, съпоставяйте отговорите, за да търсите слабото място.
— Боже мой, мистър Мейсън, налага ли се едновременно да мисля за всичко това?
— Ако искате да бъдете добър адвокат по наказателни дела, не само трябва да мислите едновременно за всичко, но сте длъжен и да държите под око съдебното жури. Трябва да знаете какво им е направило впечатление и кое — не. Да долавяте кога започват да се отегчават и тогава да направите нещо ефектно, за да привлечете отново тяхното внимание. Необходимо е през цялото време да мислите за протокола. Да следите за грешки. Да внимавате. Въпросите си трябва да формулирате така, че да изваждат наяве правно допустими доказателствени факти. Начинът ви на изразяване не бива да предизвиква протести от противниковата страна и най-вече такива протести, които съдът може да приеме. Това ще накара журито да мисли, че не знаете какво правите.
— Но, Боже мой, нима успявате да мислите за всичко това едновременно?
— Да — ухили се Мейсън. — То става автоматично. Стоя прав и бълвам непрекъснат поток от въпроси, през цялото време мисля за всичките тези неща, а и за половин дузина други. А сега трябва да се връщам в кантората си. Влизайте и направете на пух и прах този свидетел!
— Мислите ли, че лъже, мистър Мейсън?
— Може и да лъже — сви рамене адвокатът. — А може и да казва истината или онова, което смята за истина. Ще ви съобщя обаче едно сигурно нещо: той не е видял краката на младата дама, когато се е навела, ако е била облечена с това палто. Много е дълго. Накарайте я да го облече и да се наведе — няма да видите краката й.
— Въобще не ми е идвало наум за това, а би трябвало. Ами да, сега след като ме подсетихте, е ясно като бял ден.
Мейсън хвърли поглед на часовника си, протегна ръка и се сбогува с Нийли:
— Влизайте и си свършете работата. И помнете, това е ваше дело. Не разказвайте на никого за малката ни беседа!
3
В кантората си Мейсън преглеждаше колоната с извънградските новини на сутрешния вестник.
— Нещо специално ли търсиш? — попита секретарката му Дела Стрийт.
Мейсън кимна:
— Може и да няма нищо. В Ривърсайд се гледа едно дело, което ме интересува. О-о-о, ето го.
— За какво става въпрос?
Мейсън сгъна вестника и й го подаде.
— Ето. Млад адвокат на име Нийли проведе блестящо разпита по дело, в което е замесена шаферката на Хелън Чейни. Свидетелят, който разпознал извършителя, рухнал при разпита. Ответницата Ивлин Бегби даде показания, че някой е подхвърлил част от откраднатите бижута в нейното бунгало. Съдът уведоми съдебното жури, че само притежаването на откраднатата вещ не е достатъчно, за да те осъдят, че трябва да са налице и други обстоятелства и ако се повярва на обяснението на обвиняемата, тя не може да бъде осъдена.
— Защо се усмихваш? — попита Дела.
— Случи се така, че влязох за петнадесетина минути в съдебната зала, преди обедната почивка и се чудех как ли е завършило това дела.
— И нямаш никакъв друг интерес? — погледна го изпитателно Дела Стрийт.
— Мисля си, че младият адвокат, който защитаваше момичето, се справя доста добре.
— И това е всичко?
— Какво друго?
Тя го изгледа спокойно и с възхищение, породено от дългата им съвместна работа. Сетне му показа сметката за разходите.
— Виждам, че си имал гости за обяд. Кои бяха?
— Една двойка, тукашни са.
— Финансовият отдел ще се нуждае от малко по-подробна информация.
