— Мистър Мейсън, струва ми се, че имате съвсем конкретни въпроси към свидетелката. Ако ги зададете, може би ще помогнете да се изяснят нещата!
Мейсън отново се обърна към Айрин Кийт:
— На десети този месец имахте ли спор със Стивън Мерил заради някакви бижута?
— Отказвам да отговоря.
Съдията погледна Мейсън с учудване.
— Какво означава това?
— Ваша милост, може би ще успея да изкопча отговора!
Хамилтън Бъргър скочи.
— Ваша милост, протестирам!
— Протестът се отхвърля! — отсече съдията, без дори да погледне към главния прокурор. — Продължавайте, мистър Мейсън! Задайте въпросите си!
— Мис Кийт, не е ли вярно, че на десети този месец сте дала на Стивън Мерил голяма сума пари?
— Отказвам да отговоря по същата причина!
— Не е ли вярно, че на десети сте разполагала с пистолет, който сте дала на Стивън Мерил?
— Но, ваша милост — намеси се отново Хамилтън Бъргър, — възразявам срещу начина, по който се задават въпросите!
— Протестът се отхвърля!
— Ваша милост, моля да бъда изслушан!
Съдията дори не го удостои с внимание. Погледът му беше прикован върху Айрин Кийт.
— Няма да ви попреча да изложите аргументите си, мистър Бъргър, но мисля, че вашият протест не е добре обмислен. Съдът има твърдото намерение да разнищи докрай тази история!
— Ваша милост — протестира Бъргър, — съвсем очевидно е към какво се стреми мистър Мейсън. Той знае, че свидетелката няма да отговори на въпросите, свързани с оръжието, и се опитва да даде материал на пресата, като лансира абсурдни предположения. Все едно аз да я попитам; не е ли вярно, че на десети този месец се опитахте да подкупите съдията Кипън да убие Стивън Мерил с оръжие, което сте му дала и което напълно прилича на представените като веществени доказателства по това дело? И тъй като всеки път, когато се поставя въпросът за оръжието, тя ще се страхува да отговори, за да не излезе виновна и ще се позовава на Петата поправка, който и да е въпрос би звучал като обвинение, което тя не може да отрече. Добре известно е, че адвокатът на защитата е прочут с остроумието си и способността да набляга върху драматичното. Отново сме изправени пред дело, чието предварително задаване на въпроси би трябвало да протече съвсем нормално. То обаче се манипулира, така че съдебната зала се превърна в цирк.
— Завършихте ли, мистър Бъргър? — запита съдията като не откъсваше очи от свидетелката.
— Да, ваша милост.
— Протестът ви се отхвърля! Свидетелката да отговори на въпроса!
— Отказвам, защото от отговора може да излезе, че съм виновна.
— Продължавайте, мистър Мейсън!
— Нямам други въпроси.
— Аз бих желал да задам един въпрос — отново се обади Бъргър.
— Имате това право.
— Мис Кийт, вярно ли е, че на десети този месец влязохте в сговор със Стивън Мерил, за да убиете президента на САЩ и че за тази цел сте дала на Стивън Мерил пистолета, който сте носила у себе си и който напълно прилича на едно от оръжията, изложени като веществени доказателства по това дело?
— Въпросът ви е несъстоятелен, мистър Бъргър. Смятам, че той опасно се приближава до опит за обида на съда!
— Просто се опитвам да изразя позицията по въпросите, задавани от защитата — би отбой Бъргър. — Искам да покажа, че след като свидетелката се страхува да даде показания относно пистолета, който е бил у нея на десети, е достатъчно да се прояви юридическа ловкост, за да се заплете в абсурдни предположения! Този отказ се използва, за да се прокара една теория, която би създала благоприятна популярност на обвиняемата.
— Разбирам гледната ви точка. Но с оглед поведението на свидетелката съдът счита, че обстоятелствата трябва да бъдат напълно изяснени. Можехте да изложите възраженията си по по-достоен начин.
— Моля за извинение, но при тази размяна на реплики между съда и обвинението, се пропуска фактът, че свидетелката все още не е отговорила на въпроса — прекъсна ги Мейсън.
— Съвсем ясно е, че тя няма да промени позицията си — обади се прокурорът. — Тя…
— Да не сте ясновидец? — прекъсна го Мейсън. — Или съветвате свидетелката да не отговаря на въпроса?
— Протестирам! — изкрещя Бъргър. — Ваша милост, това е опит да се внуши, че…
— Напълно основателно при създалите се обстоятелства — изръмжа съдията. — Съдът ви се извинява, мистър Мейсън! На свидетелката не беше дадена възможност да отговори на въпроса. Мис Кийт, отговорете на обвинението.
— Отказвам.
Мейсън се усмихна, Бъргър клюмна.
— Мис Кийт, ясно е че между вас и Стивън Мерил е имало някаква връзка, която не желаете да разкриете, някакви отношения по друг повод. Давала ли сте на Стивън Мерил седем хиляди и петстотин долара на десети този месец? — запита съдията.
— Отказвам да отговоря.
— Мистър Мейсън — продължи съдията, — явно имате някакво подозрение за мотивите, които диктуват поведението на свидетелката. Съдът не е в състояние да установи основателни причини за него.
Мейсън отвърна с безразличие:
— Всичко, което мога да кажа, е, че свидетелката вероятно е потърсила съветите на много компетентен адвокат и че поведението й, що се отнася до юридическата страна на въпроса, е издържано.
Хамилтън Бъргър отново скочи.
— Ваша милост, това е нов опит за търсене на ефекти! Адвокатът на защитата се произнася, че свидетелката е в правото си да не отговаря на въпроси, които са несъстоятелни…
Съдията удари с чукчето.
— Обвинението да се въздържа от коментари за тактиката на защитата! Ако имате някакво обяснение за поведението на свидетелката, бих желал да го чуя.
— Много добре! Ще задам един въпрос. Мис Кийт, консултирала ли сте се някога с мистър Пери Мейсън, адвокат на обвиняемата, за поведението ви като свидетелка по това дело?
— Не.
— А по някакъв друг въпрос мистър Мейсън бил ли е някога ваш адвокат?
— Не.
За да скрие объркването си, Бъргър се обърна и зашепна нещо на Строн.
— Съдът се оттегля за тридесетминутна почивка — обяви съдията. — През това време ще разговарям с адвокатите на двете страни. Съдът специално разпорежда всички свидетели по делото да бъдат тук при възобновяване на заседанието. Свидетелите не могат да отсъстват при никакви обстоятелства! Надявам се, че това е ясно! Съдията огледа залата. — Има ли свидетели или лица, призовани редовно, които не са разбрали, че са длъжни да бъдат тук след половин час? — После се обърна към Айрин Кийт: — Разбрахте ли, че това се отнася и за вас?
— Да, ваша милост.
— И че ако не го сторите, ще бъдете подведена под отговорност за неуважение към съда?
— Да, ваша милост.
— Чудесно! Съдът се оттегля за половин час. Той желае да разговаря най-напред с мистър Бъргър и мистър Строн. След тях да заповядат мистър Мейсън и мистър Нийли. Моля, адвокатите да бъдат готови.
Съдията дръпна стола, изправи се и гордо напусна залата. Пери Мейсън се обърна към Нийли и се засмя.
