— Точно така! — повтори Хамилтън Бъргър и отново погледна Пери Мейсън. Адвокатът срещна погледа му и само се усмихна.
Бъргър почервеня.
— Ще открия кой е извършил това! — извика той. — Дори ако се наложи да ангажирам всички следователи за цяла година. И тогава някой ще бъде лишен от адвокатски права!
— Адвокатски права? — Съдията повдигна въпросително вежди. — Директни обвинения ли отправяте, мистър Бъргър?
— Искам да кажа, че ако този човек е адвокат — поправи се припряно Бъргър, — ще направя всичко възможно, за да бъде лишен от адвокатските си права, а ако не е, ще го подведа под отговорност.
Съдията Кипън погледна Пери Мейсън.
— Ще направите ли някакви изявления, мистър Мейсън?
— Да, ваша милост.
— Седнете, Бъргър. Мистър Мейсън, какво ще кажете?
— Искам да призова един свидетел.
— Съдът ще изслуша всеки, който сте си дали труда да доведете, мистър Мейсън.
— Призовете Айрин Кийт.
Айрин Кийт пристъпи напред, положи клетва, зае свидетелското място и погледна Мейсън с неприязън.
— Вие сте много близка приятелка на мис Чейни, нали?
— Бях.
— И на Мървин Олдридж?
— Да.
— Ще ви покажа пистолет, модел „Колт“, обозначен като веществено доказателство № 1. Познат ли ви е?
— Не зная.
— Вероятно сте виждала пистолети, които изглеждат като тези двата?
— Да.
— Може би сте имала някога такъв пистолет?
— Не си спомням.
— Нямам предвид точно тези двата. Става дума за друг пистолет от същия вид.
— Да.
— Носехте ли такъв пистолет на десети този месец?
— Ваша милост — намеси се Бъргър. — Защитата се опитва да оплете собствения си свидетел.
— На всички е ясно, че този свидетел е вражески настроен — отвърна Мейсън.
— Протестът се отхвърля — отсече съдията.
— Не мога да отговоря на въпроса.
— Хелън Чейни ви зае своя пистолет, нали?
— Да.
— На десети този месец?
— Ами, да.
— Пистолетът, който ви даде, най-вероятно е веществено доказателство № 2?
— Струва ми се, че… да.
— Какво направихте с него?
— Не мога да отговоря…
Съдията Кипън се наведе през масата, втренчи очи в Айрин Кийт и каза на Пери Мейсън:
— Аз ще продължа разпита на свидетелката. Мис Кийт, всичко е много сериозно. Търпението на съда има граници. Не желая никакви двусмислици! Кажете ни какво направихте с пистолета?
Айрин Кийт наведе глава; после внезапно впери поглед в съдията.
— Отказвам да отговоря, защото отговорът може да ме изобличи.
Въздишка на удивление премина през залата. Съдията се дръпна назад, като ужилен.
— Отказвате да отговорите? — не искаше да повярва той.
— Точно така.
— Но вие признахте, че сте носела такова оръжие.
— Да.
— И то приличаше на изложените тук.
— Не съм експерт по огнестрелни оръжия.
— Това е без значение. Приличаше ли на тях?
— Да.
Съдията забарабани нервно по махагоновата маса. Лицето му бе червено от гняв.
— Присъства ли тук адвокатът ви?
— Не.
— Консултирахте ли се с него относно свидетелските си показания?
— Да.
— Значи следвате указанията на вашия адвокат, отказвайки да дадете показания?
— Той ми каза, че ако поема отговорност за това, имам право да не давам показания.
— Ще ми се да поспоря с вашия адвокат. Щом сте отговорила на въпроса дали сте притежавала подобен пистолет в деня на убийството, съдът смята, че нямате право да премълчавате какво сте направила с него под предлог, че това може да ви навреди! Ако сте дала пистолета на някого… Освен ако…
Съдията замълча, после рязко попита:
— Имате ли нещо общо с убийството на Стивън Мерил!
— Не, ваша милост.
— Присъствахте ли на убийството?
— Не.
— Подозирахте ли, че може да бъде убит?
— Не, ваша милост.
— Замисляла ли сте с друго лице убийството на Стивън Мерил?
— Не.
— В такъв случай нямате основание да се позовавате на конституционна защита с цел оневиняването ви. Ако сте дала оръжието на някого, но без зла умисъл, не е необходимо да се прикривате зад Конституцията. Без сериозни мотиви всеки подобен опит ще се тълкува като обида на съда! Отново ви питам, на кого дадохте оръжието?
— Отказвам да отговоря, защото от отговора може да излезе, че съм виновна.
— Създаде се особено положение. Съдът възнамерява да предприеме драстична мярка и няма да позволи да бъде манипулиран.
— Ако ваша милост разреши, ще се опитам да изясня тази ситуация, която озадачава съда! — изправи се Мейсън. — Ще ми позволите ли да задам въпрос на свидетелката?
— Да чуем! — отсече съдията.
— Когато се позовавате на правото си да не давате показания, тоест, на Петата поправка на Конституцията, не изразявате ли всъщност страха си, че от отговора ви може да се получи, че имате вина по отношение на друго престъпление?
— Вие сте отговорен за цялата тази… — избухна яростно Айрин Кийт.
Съдията удари с чукчето.
— Свидетелката да отговори на въпроса!
— Не съм длъжна!
— Напротив! — отвърна съдията.
— Казах, че от отговора ми може да излезе, че съм виновна и това е всичко, което ще измъкнете от мен. Разказала съм всичко на адвоката си и действам според неговите указания.
Съдията Кипън се поколеба за миг, дали да не подведе под отговорност свидетелката за обида на съда. После се обърна към Мейсън.
