— Разбрах, че казахте… — намръщи се съдията.
— Завърших предварителните тестове, ваша милост.
— Добре, добре! Какво показаха те?
Мейсън се облегна назад във въртящия се стол с ръце, преплетени зад тила, очите му бяха вперени по- скоро в тавана, отколкото в свидетеля. Ъгълчетата около устните му бяха повдигнати в усмивка.
— Установих, че куршуми № 1 и № 4 са изстреляни от един и същи пистолет, но това не е оръжието, вписано като веществено доказателство № 1. Куршумите № 2 и № 3 вероятно са изстреляни от пистолета, представен като веществено доказателство № 1, Празните гилзи в барабана на пистолета, приет като веществено доказателство № 1, не са изстреляни от него.
— Какво?! — възкликна Хамилтън Бъргър и скочи. Съдията Кипън примигна няколко пъти, докато схване казаното. Той изгледа онемелия Хамилтьн Бъргър, после усмихващия се и напълно незаинтересован наглед Пери Мейсън и присви устни:
— Да разбирам ли, че вашите разкрития говорят за замяна на гилзи и че тези в пистолета, описан като веществено доказателство № 1, са от куршуми, изстреляни от друго оръжие, които впоследствие са били заменени в барабана на този пистолет?
— Това е единственото възможно обяснение, за което се сещам, ваша милост.
— В такъв случай пистолетът, описан като веществено доказателство № 1, не е оръжието на престъплението.
— Изглежда случаят е точно такъв.
— Пистолетът, от който е изстрелян куршум № 4, открит в мансардата на мисис Юнис, е същото оръжие, от което е изстрелян и фаталният куршум, нали така?
— Да, ваша милост. Но все още не съм извършил всички необходими изследвания, за да бъда абсолютно сигурен. Предварителните резултати определено говорят за това. Мога да заявя, че в момента мой напълно доверен асистент работи по случая, той ще заснеме двата куршума — причинилият смъртта № 1 и № 4. Ще приложи суперекспониране, така че микроскопичните белези да бъдат различавани и на снимката, макар че още при огледа стана ясно, че са изстреляни от едно и също оръжие.
— Явно някой се е опитвал да фалшифицира доказателствата по делото, мистър Мейсън! — намеси се съдията.
— Възможно е, ваша милост.
— Оръжието, описано като веществено доказателство № 1, се намираше у вас, нали?
— Да, ваша милост.
— При тези обстоятелства и тъй като сте заинтересована страна, съдът смята за необходимо да ви задължи да дадете подробен отчет за всяка минута от онзи следобед, когато оръжието е било у вас.
— Ще бъде истинско удоволствие за мен, ваша милост — отвърна приветливо Мейсън. — Разбира се, налага се да призова неколцина свидетели, за да изясним този въпрос. Възнамерявах да повикам някои от тях по делото на обвиняемата, но с оглед на създалото се положение, ще се съобразя с искането на съда и ще ги призова още сега! Нека Хелън Чейни да заеме свидетелското място!
Мървин Олдридж скочи от мястото си.
— Тя няма да направи това!
Ударът на съдийското чукче властно призова към ред.
— Излезте напред, мистър Олдридж! — извика съдията.
Корабостроителят пристъпи напред и втренчи поглед в него.
— Какво казахте? — запита го Кипън.
— Казах, че Хелън Чейни няма да застане на свидетелското място!
— Мистър Олдридж, съдът отбелязва, че мис Чейни е в съдебната зала и нарежда тя да заеме свидетелското място! Освен това той възприема вашата намеса като проява на скандално неуважение към него! Съдът няма да ви глоби за вашето несдържано поведение, тъй като разбира, че делото неколкократно взема неочакван, драматичен и невероятен на пръв поглед обрат и си дава сметка, че сте изнервен! Настоявам, обаче, да се преместите на по-заден стол и да се въздържате от каквито и да било забележки и сигнали към свидетелката или… Мис Чейни! Мис Чейни, не напускайте залата! Мис Чейни, върнете се! Полицай, спрете тази жена!
Полицаят, който седеше до вратата, се втурна в коридора. В съдебната зала настъпи всеобщо объркване, когато и фоторепортерите се юрнаха навън. Съдията се опита да въдвори ред. Част от присъстващите се скупчиха пред вратата, не искаха да пропуснат представлението.
— Ще опразня залата, ако не се въведе ред! — извика съдията Кипън. — Тишина! Всички да седнат на местата си!
— Ваша милост — изправи се Хамилтън Бъргър, — човек трудно би могъл да предвиди такава бъркотия, освен ако не е участвал в процес редом с изявен адвокат! — и той яростно закима по посока на Пери Мейсън. — Бих желал да запитам съда, не може ли да прекъсне заседанието?
— Съдът няма да прекъсне заседанието, ако тази жена не се върне в залата и не се подчини на разпореждането — обяви съдията. — Този съд… — Той млъкна, когато вратата се отвори и полицаят въведе Хелън Чейни.
— Доведете я тук! — нареди му съдията.
Хелън Чейни беше преведена по пътеката между редовете.
— Затворете вратите! — заповяда съдията. — Онези от присъстващите, които се втурнаха навън и прекъснаха съдебната процедура, могат да останат в коридора! Затворете вратите и ги заключете! — После се обърна към Хелън Чейни: — Мис Чейни, съдът постанови да заемете свидетелското място, а вие избягахте!
Тя погледна плахо Мървин Олдридж, после съдията.
— Не ме ли чухте?
Тя срещна погледа му и тихо потвърди.
— Е, това поне е нещо! — промърмори през зъби съдията. — Не се опитахте да излъжете! Защо побягнахте?
— Не искам да свидетелствам!
— Защо?
— Страхувам се. Ненавиждам публичността… Аз…
— Тук не става въпрос за вашите желания — каза съдията. — Сега се намирате под закрилата на съда и той ще следи да не ви задават въпроси, които биха ви поставили в неудобно положение и не са свързани с делото. Заемете свидетелското място, вдигнете дясната си ръка и положете клетва! Искам да отговаряте на въпросите изчерпателно и откровено! Разбрахте ли ме?
— Да, мистър!
— Обръщайте се към мен с „ваша милост“!
— Да, ваша милост.
— Идете там и вдигнете дясната си ръка!
Хелън Чейни изпълни нареждането на съдията, закле се и зае свидетелското място.
— Сега тази свидетелка ще бъде разпитана — обяви съдията. — Призовавам адвокатите на двете страни да не прекъсват съда, освен ако е крайно наложително да възразят на някой от зададените въпроси! Подчертавам, че съдът допуска формални протести и желае да изясни този случай докрай!
— Мис Чейни, вие чухте показанията на мистър Олдридж, нали?
— Да, ваша милост.
— Доколкото разбрах, мистър Олдридж ви е дал пистолет „Колт“, който не се различава от оръжието, отбелязано като веществено доказателство № 1 в това дело. Къде се намира сега този пистолет?
— Аз… аз…
— Къде е? — Гласът на съдията прогърмя в залата.
— Тук, у мен.
— Какво ще рече това?
Тя посочи ръчната си чанта.
— Зареден ли е?
— Да, ваша милост.
