— Той е изстрелян от пистолет от същия вид и калибър, но не от оръжието, предлагано като доказателство.
— Сигурен ли сте?
— Напълно сигурен, ваша милост!
— Добре! — Съдията Кипън се обърна към обвинението: — Възобновете искането си до съда за внасяне на този пистолет като веществено доказателство и съдът ще…
— Ваша милост — намеси се Мейсън. — Мисля, че имам право да разпитам свидетеля по този въпрос, преди оръжието да бъде внесено като доказателство!
— Разбира се! Съдът няма да ви лиши от тази възможност, мистър Мейсън. Но при създалите се обстоятелства, съдът възнамерява да представи като доказателство този пистолет и той да премине в негово владение, така че да се изключи евентуалното фалшифициране на доказателствения материал или поне на обвиненията за това!
— Точно така, ваша милост! — вежливо отвърна Мейсън. — Приемам, че мога да започна разпита на свидетеля.
— Да! — отсече съдията, но после добави малко по-меко: — Някои неща в това дело не ми харесват! Съдът се присъединява към декларацията на мистър Хамилтън Бъргър, който горещо желае да се установи какво точно се е случило.
— Правилно, ваша милост — отвърна Мейсън с безразличие, Сякаш въобще не се досещаше, че забележките на обвинението и съда бяха отправени към него. — Мистър Редфийлд, когато получихте оръжието, обект на спора в момента, в барабана му имаше две празни гилзи, нали?
— Да, мистър.
— Известен ли ви е балистичния термин „подпис на затвора“?
— Да, мистър.
— Какво означава?
— Това е начин за идентифициране на гилзи от куршуми, изстреляни от дадено оръжие. Състои се в търсене на микроскопични следи, оставени по гилзата от затвора. С други думи, при изстрел газовете в патрона се разширяват, като изтласкват куршума през дулото на оръжието, но в същото време притискат гилзата назад в затвора на пистолета.
— Всеки затвор ли има свои индивидуални белези?
— Често пъти при изследване на гилзите може с точност да се установи оръжието, на което принадлежат.
— Анализирахте ли белезите, които ударникът е оставил по гилзите в пистолета, предложен като веществено доказателство № 1?
— Защо?
— А защо не?
— Ами беше излишно — засмя се Редфийлд. — Празните гилзи си бяха в пистолета. Трябва да са били…
— Но — прекъсна го Мейсън — вие чухте сержант Холкъм да дава показания, че е извадил празните гилзи от барабана заедно с неизстреляните патрони.
— Това бе направено, за да възпроизведа изстрели с този пистолет.
— Пазите ли някои от гилзите на изстреляните патрони?
— Да. В лабораторията са.
— Наблизо ли е тя?
— Да, мистър.
— Предлагам в качеството си на вещо лице, което дава показания за представяне на оръжие като веществено доказателство, да сравните белезите, оставени от затвора…
— Това може да бъде направено бързо и лесно.
— А изследвахте ли — продължи Мейсън — индивидуалните белези на куршум № 4 и сравнихте ли ги с тези на смъртоносния куршум?
— Не. Съвсем сигурно е, че куршум № 4 не е изстрелян от това оръжие, мистър Мейсън.
— Въпреки това — настоя Мейсън — може да се окаже полезно сравняването на микроскопичните белези на тези два куршума, както и да се види дали нямат някаква прилика. Едва тогава ще продължа разпита си.
След това адвокатът се обърна към съдията:
— Ваша милост, убеден съм, че имам право да поискам пълно разследване, преди да реша дали да приема това оръжие да бъде представено като веществено доказателство.
— Съдът ще ви даде тази възможност, а също и на обвиняемата. Това още веднъж ни връща към един по-ранен час на днешния ден, когато се повдигна въпросът за непълното разследване. Не само обвиняемата има право да изиска събирането и пълното разследване на всички доказателства. Съдът също има своите права. И той изисква въпросът с куршумите да бъде цялостно и подробно разследван. Мислех, че това вече е сторено!
Хамилтън Бъргър каза намръщено:
— И ние настояваме подробно да се проучат фактите, ваша милост. Искаме да разберем как е възможно да бъдат изстреляни четири куршума от един пистолет, в който има само две празни гилзи.
— Но те са изстреляни от един пистолет! — рече Мейсън. — Не бива да подвеждате съда, мистър Бъргър. В момента доказателствата сочат, че в тази история са участвували най-малко два пистолета.
— Ами ако единият пистолет е бил подменен? — удари с юмрук по масата Бъргър. — Ще използвам всички възможности на службите, за да открия, дали пистолетът е бил подменен и ако е така, от кого!
— Надявам се да го направите — заяви Мейсън и седна.
— Ще призовете ли друг свидетел? — обърна се съдията Кипън към Строн.
— Да, ваша милост. Мистър Олдридж.
— Мистър Редфийлд, сега можете да направите необходимите тестове в лабораторията си — каза съдията. — Ако се нуждаете от повече време, известете ме, факторът време май ще е от жизнено значение за това дело. Съдът би желал да получи резултатите още на предварителното съдопроизводство. А сега, мистър Олдридж, заемете свидетелското място!
Мървин Олдридж пристъпи напред със самодоволен вид, сякаш наелектризираната атмосфера в залата не му беше повлияла ни най-малко. Той положи клетва, съобщи името си и седна със здраво стиснати устни. Отговори и на предварителните въпроси за своята възраст, местоживеене и занятие.
— Мистър Олдридж — обърна се Строн към него, — ще ви покажа пистолет „Колт“, 38-и калибър, номер 17475-ЛВ, отбелязан като доказателство № 1. Познавате ли това оръжие?
— Да.
— Според документите, вие сте го купил.
— Да.
— Къде?
— От един магазин за спортни стоки в Нюпорт Бийч, наречен „Спортни принадлежности за голф, лов и риболов“.
— Какво направихте с този пистолет след покупката?
— Известно време го носих у себе си. После го държах у дома. Случвало се е да го оставям и в колата.
— Насочвам вниманието ви към десети този месец, знаете ли къде се намираше пистолетът този ден?
— Да.
— Къде?
— В жабката на колата ми.
— Беше ли заключена?
— Не, за нещастие! Опитвах се да я заключвам, но явно съм бил небрежен. Когато го потърсих, пистолетът беше изчезнал.
— Кога се случи това?
— Вечерта на десети.
