— Че пистолетът в жабката липсва.
— Но за това не е било необходимо да го носите до колата. Трябвало е само да отворите жабката и да видите дали вашият е там.
— Ами реших да ги сравня.
— Искате да кажете, че не си спомняте как изглежда вашия пистолет?
— Мисля, че помня.
— В такъв случай, защо взехте пистолета с вас?
— За да мога да направя сравнение… Искам да кажа… Е, исках да съм сигурен, че това е моят пистолет, а не пистолетът на мисис Чейни.
— Но затова не е било необходимо да го изнасяте навън, след като по белега върху ръкохватката сте могъл веднага да разберете дали това е вашият пистолет, или не.
Олдридж наведе очи и замълча.
— Не е ли така? — попита Нийли. — Наистина е така.
— Още веднъж ви питам, защо взехте пистолета с вас, когато излязохте навън?
— Сигурно съм се объркал.
— Объркал?
— Да.
— Сега не сте объркан, нали?
— Не.
— Можете ли да ми изтъкнете някаква смислена причина, една-единствена! Защо е трябвало да изнесете пистолета извън къщата?
— Не мога. Мисля, че не мога… Казах, че бях объркан.
Нийли хвърли поглед към Мейсън. Адвокатът му кимна одобрително с глава и каза тихо:
— Прекратете!
— Нямам повече въпроси — рече Нийли. Олдридж, доста смутен, напусна свидетелското място.
Мейсън сграбчи ръката на младия адвокат.
— Добра работа свършихте! Когато прочетете за всичко това във вестниците, ще разберете, че репортерите ще припишат на вас объркването на Мървин Олдридж.
— Ваша милост, моля за петминутно прекъсване — каза Хамилтън Бъргър.
— Много добре — постанови съдията. — С оглед на неочакваното развитие на събитията тук, съдът ще бъде снизходителен към адвокатите. Обявявам петнадесетминутно прекъсване. След него съдът очаква доклад, който да изглади част от недоразуменията но делото.
Съдът се оттегли и неколцината адвокати, които присъстваха от любопитство, се втурнаха да поздравят Нийли.
— Чудесно наблегнахте на онзи момент, колега — каза един от тях.
— Блестяща работа! — обади се втори, докато раздрусваше ръката му. — Прекрасен разпит. Мистър Мейсън, имате ценен сътрудник.
— И аз мисля така.
Лицето на Нийли пламна от удоволствие.
Естел Нюджънт си проби път през тълпата, която напускаше съдебната зала, и мина през летящата врата в махагоновата ложа, за да стисне ръката на Нийли.
— Франк, толкова се гордея с теб! Беше чудесен!
— После се обърна към Пери Мейсън и Ивлин Бегби:
— Мис Бегби, наистина се надявам това да помогне… Мистър Мейсън, толкова сте благороден. Дадохте възможност на Франк да се изяви.
— Той се справи прекрасно! — намеси се Мейсън. Ивлин Бегби стисна мълчаливо ръката на Естел Нюджънт, после се извърна и преглътна сълзите си. Мейсън я потупа по рамото:
— Отпуснете се, Ивлин! Няма да продължи дълго!
— Мислите ли?
— Сигурен съм.
Един полицай се приближи до тях.
— Бихте ли се прибрала в помещението за обвиняемите, мис Бегби?
Тя го последва. Нийли се обърна към Мейсън:
— Тъй като повдигнахте този въпрос, за какво по дяволите е взел пистолета?
— За да ги размени.
— Какво?!
— За да размени пистолетите, надявайки се така да обърка следствието. Веднага е разбрал, че това е пистолетът, който е дал на Чейни. Знаел е, че неговият е в жабката на колата. Искал е да спести известни неприятности ма Хелън Чейни и да я измъкне от неудобното положение. Под претекст, че проверява дали неговият пистолет е на мястото си, той е отворил двата пистолета, извадил е патроните от своя, сменил ги е с четирите патрона и двете гилзи от пистолета на Хелън Чейни и е донесъл двата пистолета в къщата. Подаде ми своя пистолет, който вече е бил зареден с патроните от пистолета на Чейни. В момент, когато мислеше, че не го виждам подаде скришом заредения пистолет на Хелън, така че тя да може да ми го покаже, ако й го поискам. След това заяви, че е проверил в колата си и е установил липсата на пистолета.
Нийли и Естел го гледаха онемели.
— Сигурен ли сте във всичко това?
— Абсолютно! — усмихна се Мейсън. — Точно за това му разреших да изнесе пистолета. За да ги размени.
— Знаел сте, че ще го направи?
— Беше ясно като бял ден — засмя се Мейсън. — С Хелън Чейни се споглеждаха съзаклятнически. Тя непрекъснато му правеше знаци Зад гърба ми.
— Но защо му позволихте да го направи? — запита Нийли. — Защо не…
— Смятам, че не можеше с нещо да навреди. Ако бе решил да излъже, това щеше да създаде една прекрасна бъркотия. Обвиняемият в криминалните романи рядко има какво да губи, ако следствието се пообърка.
— Но в такъв случай куршумите… Ето защо наблегнахте на белезите, оставени от затвора върху празните гилзи!
— Стойте наблизо! Добре ще се позабавлявате!
Нийли и Естел се спогледаха, после отново се обърнаха към него.
— Проклет да бъда, ако се сещам какъв ще бъде ефектът от всичко това! — рече Нийли.
— Най-вероятно е да се повиши кръвното на високоуважавания общински прокурор Хамилтън Бъргър. Той седи ей там и се кани да ме обвини, че съм стрелял с другия пистолет. В следващия миг ще открие, че другият пистолет е на Мървин Олдридж. И тогава ще се окаже в една такава каша!…
— А какъв ще бъде ефектът от всичко това върху делото на Ивлин Бегби?
— Тъкмо това е неочакваното и то ще превърне процеса в нещо безкрайно вълнуващо.
17
Изминаха цели двадесет минути, преди съдията Кипън да се върне в съдебната зала и да обяви:
— Господа, мистър Редфийлд ми телефонира, че тръгва насам и ще бъде тук след не повече от пет минути. Поради това, че наближава часът за следобедна почивка, предлагам съдът да бъде свикан, за да изслуша мистър Редфийлд.
Експертът по балистика, развълнуван и смутен, забърза напред и зае свидетелското място, без да може да размени и дума нито с Бъргър, нито с общинския прокурор.
— Доста се притесних — пое си дъх той. — Бих…
— Разбирам ви — прекъсна го съдията. — А сега ни кажете, мистър Редфийлд, успяхте ли да завършите необходимите тестове?
— Не, ваша милост.
