— Ами, вече се мръкваше.
— Един изстрел ли чухте или повече?
— Не знам. Духаше вятър. Пък и грохотът на колите, които се спускат по хълма… Нали знаете, ауспухът издава ей такива звуци: пуф-пуф-пуф. Единственото, което желая, е да живея сама и никой да не ме безпокои. Човек намира дълбоко душевно спокойствие, в този начин на живот, вслушва се във вътрешния си мир, в дълбините на душата си, ако мога така да се изразя. Аз…
— Мисис Юнис, ще бъдете ли така любезна да ни заведете до вашата къща — отново я прекъсна съдията.
— Бих искал да видя този куршум. А през това време, предлагам сержант Холкъм да вземе стълбата, за да може мистър Редфийлд да се качи и да хвърли едно око на дъба. Сержант, обръщам ви внимание, че искам мистър Редфийлд да извади куршума, ако има такъв, разбира се. А сега да вървим, мисис Юнис!
Цялата група адвокати, съдебни заседатели и сияещи фоторепортери, които от време на време правеха по някоя и друга снимка, я последва нагоре по хълма. Дългите й нозе я носеха по стръмния склон, сякаш беше абсолютно равен. Групата премина под арката на входа, продължи нагоре по стръмната алея до гаража, после изкачи няколкото стъпала до къщата, където ги лъхна на прясна миризма на боя. В рядко използваната мансарда старата дама посочи дупката в прозоречното стъкло и наполовина стърчащия куршум в гредата. Редфийлд се захвана за работа.
— Трябва да бъдем много внимателни — каза той.
— От положението на куршума и дупката в стъклото можем точно да определим мястото, откъдето е стреляно.
Той опъна парче канап от куршума до дупката в стъклото.
— Това е посоката — обади се съдията. Редфийлд се огледа.
— Куршумът е летял около сто и петдесет ярда1.
Строн хвърли поглед през дупката в стъклото, след това огледа канапа и каза:
— Много странно… Разбира се, ваша милост, ние не поемаме отговорност за този куршум.
— Не ви моля да поемате отговорност за никакъв куршум — отсече съдията, — но определено мисля, че полицията трябва да поеме отговорността за едно задълбочено разследване.
— Но полицията не носи цялата отговорност! Най-напред се прие, че убийството е извършено на територията на общината — оправда се Строн. — И едва тогава градската полиция се зае със случая…
— Правото е изкуство — прекъсна го съдията — да се приложи правосъдие за факти, които са предварително потвърдени и са изложени в подходящ вид пред съда. Когато фактите не са събрани по съответния начин, законът попада в тъмнина… Ето защо стават и съдебни грешки. Когато това се случи, обществеността обвинява закона. А той няма никаква вина. Виновно е небрежното и неправилно проведено разследване. Искам този случай да се разследва основно. Връщам се в съда и ще възобновя заседанието днес в три часа следобед. Това ще ви даде възможност да огледате нещата от всички страни и се надявам този път по-подробно, поне що се отнася до новопоявилите се данни!
— Съжалявам, ваша милост! Следователите разпитаха мисис Юнис дали е чула изстрели! Тя не им каза за куршума…
— Защото не знаех за него — оправда се мисис Юнис. — Открих го едва тази сутрин. За каква ме мислите? Да не съм телепат? Освен това никой не ме е питал за куршум! Не ме помолиха и да огледам къщата. Питаха ме само дали съм чула изстрели! Не се опитвайте да ме изкарате мен виновна за това, младежо!
— Почакайте! — бързо я прекъсна Строн. — Не ме разбрахте.
— Но няма причина вие да не ме разберете! — отвърна му тя.
— Имате право! — намеси се с усмивка съдията. — Ще възобновя заседанието в три часа. Ще продължим оттам, където прекъснахме тази сутрин.
16
Новината се беше разнесла мълниеносно и когато съдът възобнови заседанието в три следобед, залата беше претъпкана.
Градският прокурор Хамилтън Бъргър, мъжага с гръден кош като бъчва и врат на бик, се беше заел лично със случая и сега седеше до Строн. От цялото му поведение лъхаше закана, че не е човекът, който ще позволи да си правят шеги с него.
Съдията се появи точно в три часа. Залата беше призована към тишина и Кипън с измамно мек глас произнесе:
— „Народът срещу Ивлин Бегби“. Предварително задаване на въпроси. Готови ли са страните?
— Готови — обяви Строн.
— Защитата също — обади се и Мейсън.
— Мистър Строн, в името на правилното разбиране на доказателствата, съдът иска да го запознаете най-общо с онова, което открихте на местопрестъплението.
Строн се изправи.
— Освен куршума, намерен в къщата на мисис Юнис, за който бихме желали да разпитаме мистър Редфийлд, открихме още един в стеблото на дъба. Този куршум също беше изваден от мистър Редфийлд. Искаме да му зададем въпроси и за него.
— Много добре! Мистър Редфийлд беше на свидетелския стол и въпросът, който по това време стоеше пред съда, бе дали да приеме като доказателство пистолета, за който обвинението твърди, че е оръжието на престъплението. Мистър Редфийлд, заемете свидетелското място. Вече сте положил клетва и сте определен за експерт.
Строн се изправи отново.
— Искам да ви попитам за куршума, намерен в дъба…
— Да уточним нещата от самото начало — прекъсна го съдията. — Да номерираме смъртоносния куршум с № 1, този от подпората с № 2, от дъба с № 3, а куршума от къщата на мисис Юнис с № 4. Задоволява ли ви това?
— Напълно — отвърна Строн.
— Съгласен съм, ваша милост — отговори и Мейсън.
— Чудесно! Тогава ги обозначаваме по този начин. Сега, мистър Редфийлд, вие ще говорите за куршум № 3, изваден от дъба.
— Да.
— Какво открихте? — попита съдията, изземвайки от прокурора правото му да задава въпроси.
— Ами куршум в стеблото. Беше влязъл под ъгъл, като е отчупил парче кора. Открих, че куршумът е изстрелян от въпросния пистолет, който обвинението настоява да представи като веществено доказателство № 1.
— Няма никакво съмнение, че куршумът е изстрелян от този пистолет, така ли?
— Никакво, ваша милост!
— В такъв случай имаме три изстреляни куршума от този пистолет и само две празни гилзи.
Хамилтън Бъргър се изправи тежко:
— Ваша милост! Моля да бъда изслушан по този въпрос. Мисля, че е налице съзнателен опит от страна на някого, когото в момента няма да назова, въпреки че се надявам да го сторя преди процесът да приключи, за фалшифициране на доказателствата по това дело.
— Твърде сериозно обвинение — каза съдията.
— Точно така. И мога да заявя пред съда, че именно това е причината да бъда тук сега. Искам този въпрос да бъде изяснен, за да уточним чия е отговорността!
— Много добре! Вие твърдите, че доказателствата са фалшифицирани. Мога ли да ви запитам по какъв начин, мистър Бъргър? Как е станало това?
— В момента не съм подготвен да дам отговор на този въпрос, но мисля, че доказателствата относно куршум № 1 са от по-голямо значение, отколкото тези на № 3.
Съдията се обърна към Редфийлд:
— Какво ще кажете за куршум № 4?
