— Същото, каквото е и сега.
— А барабана? В него имаше две празни гилзи и четири патрона, нали?
— Точно така беше.
— Тъй че пистолетът е в същото състояние?
— Да.
— Можете да се закълнете, нали?
— Да.
— Ваша милост, моля оръжието да бъде прието като веществено доказателство номер едно!
— Бих желал да задам няколко въпроса преди пистолетът да бъде приет като веществено доказателство — намеси се Мейсън.
Холкъм се обърна към адвоката с подчертано пренебрежение:
— Твърдите, че сега пистолетът е в същото състояние, в каквото сте го получил?
— Да.
— И нищо не е правено с него?
— Да.
— Предадохте ли пистолета за балистична експертиза?
— Да.
— И знаете, че там са произведени опитни изстрели? Бяхте ли там по това време?
— Да.
— За да се възпроизведат изстрелите, е трябвало патроните да бъдат извадени…
— Разбира се! Патроните в пистолета са доказателство. Искахме да покажем, че фаталният куршум има същия състав, както и останалите в пистолета патрони. Ето защо не можехме да стреляме с тях.
— Така е. Значи изпразнихте пълнителя, стреляхте и после върнахте празните гилзи и патроните, които бяха извадени?
— Напълно вярно.
— Кой направи това?
— Самият аз.
— А поставихте ли празните гилзи на съответните места?
— Защо… Има ли някакво значение?
— Всъщност, когато заявихте, че оръжието е в абсолютно същото състояние, в каквото сте го получил, имахте предвид практическата страна, така ли?
— Да.
— Опитахте ли се да издирите собственика на пистолета по номера?
— Естествено.
— И какво открихте?
— Съдията Кипън повдигна озадачено вежди и констатира:
— Нима този въпрос идва от страна на защитата?
— Да — обади се Мейсън. — Обвиняемата може да се противопостави на някои обстоятелства от технически характер като не особено благоприятни, но не виждам причина да призоваваме продавача на пистолета и човека, който го е регистрирал. Имам пълно доверие в способността на сержант Холкъм да издирва доказателства.
— Благодаря — каза Холкъм саркастично.
— Така че нямам нищо против той да отговори на този въпрос. Какво открихте, сержант?
— Пистолетът е бил продаден на някой си Мървин Олдридж в един магазин за спортни стоки в Нюпорт Бийч на двадесет и пети миналия месец. Установих, че Мървин Олдридж е носел оръжието за самоотбрана и има разрешително за това. Държал го е в жабката на колата си, откъдето му е било откраднато…
— Почакайте малко — прекъсна го съдията. — Не виждам причина да се изслушват свидетелски показания, взети от друго лице. Тук ли е мистър Олдридж? — обърна се той към градския прокурор.
— Да, ваша милост.
— Предлагам сержант Холкъм да отстъпи свидетелското място на мистър Олдридж — обади се Мейсън.
— Момент — намеси се Строн. — Нямам нищо против да бъде призован мистър Олдридж. Дори имам намерение самият аз да го сторя. Той ще бъде свидетел на обвинението. Но не виждам смисъл да бъде призован сега. Що се отнася до въвеждането на това оръжие като доказателство, то е само за да се потвърди, че пистолетът е принадлежал на обвиняемата и че с него е бил убит Стивън Мерил.
Съдията Кипън погледна Мейсън и каза:
— Бих желал да чуя мнението на защитата по този въпрос.
— От правна гледна точка становището на обвинението е напълно издържано, но искам да изтъкна две обстоятелства. Първо, обвинението още не е доказало, че именно с това е бил убит Стивън Мерил. И второ, не е доказано, че това оръжие е принадлежало на обвиняемата.
— Какво целите с това? — намеси се Строн. — Нали вие сам дадохте пистолета на сержант Холкъм?
— Той го взе от колата ми. А аз не съм обвиняемата.
— Вие я представлявате.
— Само като адвокат. Не съм споменавал каквото и да било за пистолета. Ако задам още няколко въпроса на сержант Холкъм, може би ще изясня тази загадка. — И Мейсън се обърна любезно усмихнат към него: — Сержант, когато пристигнах в „Краункрест“, вие дойдохте при мен и поискахте пистолета, който ми е бил даден от Ивлин Бегби, нали така?
— Да. Мисля, че казах „пистолета, който е бил използван при убийството“.
— Не е ли вярно, че след това ме блъснахте встрани, отворихте жабката и взехте пистолета, който идентифицирахте преди малко?
— Вие не ми го дадохте и бях принуден сам да го взема.
— Това са формалности — прекъсна ги съдията.
— Защитата има ли сериозни основания да твърди, че това оръжие не е използвано при убийството? Не е ли от значение за нея убийството да не е предумишлено?
— Ваша милост, настоявам да бъде категорично установено дали това е оръжието на престъплението, или не!
— Мога ли да запитам защо? Желателно е адвокатите на двете страни да се споразумеят по въпросите, по които няма спор.
— Този пистолет е изпитан и пробните куршуми са сравнени с фаталния. Просто искам да прибавят и това доказателство, така че обвиняемата да има възможност да се запознае със снимките и да подготви добре защитата си.
— Разбирам мотива ви. Мисля, че може да се приеме. Мистър Строн, вие без съмнение разполагате с балистичния доказателствен материал. Защо не го предоставите? И след като се докаже, че пистолетът е принадлежал на обвиняемата, вие…
— Там е въпросът, ваша милост — отвърна Строн, — че фаталният куршум е силно деформиран от едната страна.
— Искате да кажете, че той не може да бъде разпознат? — запита съдията.
— Бих желал да задам още няколко въпроса на свидетеля, за да изясня този проблем.
— Продължавайте!
— Ако съдът разреши, ще ви запозная с някои обстоятелства, които са толкова уличаващи, че не повдигат никакви въпроси. Може би прекалено рано представих пистолета като веществено доказателство. Сержант Холкъм, носите ли калъфката за възглавница, с която е била покрита главата на жертвата?
— Да — сержантът отвори чантата си и извади окървавената калъфка.
— Открихте ли някакъв печат от пералня?
— Да.
— Намерихте ли и други калъфки със същия знак?
— Да.
— Къде?
— В „Краункрест“, в помещението, където държат бельото.
