— Не го знам.
— Бил Ферън ми каза, че ви е дала пистолета, с който е стреляно.
— И какво от това?
— Не се правете на глупак, Мейсън! — Холкъм беше раздразнен. — Вие сте адвокат! Пистолетът е доказателство. Искаме го! Трябваше да го предадете в полицията!
— Ферън не ви ли каза, че му предложих да огледа пистолета, а той ми отговори…
— Но тогава не е знаел, че с него е извършено убийство!
Около тях вече се бяха насъбрали репортери, които не обръщаха никакво внимание на дъжда.
— Убийство ли казахте?
— Добре ме чухте! Убийство!
— Мисля, че много погрешно разглеждате случая — успокои го Мейсън. — Някакъв човек направил опит да задържи мис Бегби…
— Не ми разправяйте врели-некипели — изрева Холкъм. — Спестете ги за съда! Къде, по дяволите, е този пистолет?
— Пистолетът ли? — Мейсън погледна към колата и се намръщи. — Това, което казахте, сержант, хвърля нова светлина върху случая.
— Не се шегувам, Мейсън. Знам всичко за пистолета. Нов модел „Колт“, много лек, джобен формат, 38-и калибър. Говоря като служебно лице. Извършено е убийство и е стреляно именно с него. Това го превръща във важно доказателство. А сега, ако смеете, продължавайте да укривате доказателствата по този случай, но тогава ще ви обвиня в нарушаване на закона. Ще предадете ли пистолета, или не?
За миг Мейсън се поколеба, после отвори колата, протегна ръка към жабката, но спря.
— Я почакайте, сержант! Нямам нищо против да ви предам веществено доказателство по случая, но ако го направя, няма да е по заповед за предоставяне на пистолет, с който е извършено убийство. Ако ми искате оръжието, за което вярвам и знам, че е същото, с което Ивлин Бегби е стреляла…
Сержант Холкъм сграбчи Мейсън за реверите и го блъсна. Сетне отвори жабката, бръкна вътре и победоносно извади оръжието, завъртя барабана, със задоволство отбеляза наличието на двете празни гилзи и го пусна в джоба си. Репортерите се скупчиха и заблъскаха. Блеснаха светкавици. Един от тях се обади:
— Сержант, бихте ли повторил действията си? Нека заснемем отблизо как вадите пистолета от жабката.
Холкъм изпълни молбата му с голяма охота. Мейсън остана мрачен встрани до приключването на снимките. Сержантът се обърна към него:
— Искам да ни предоставите Ивлин Бегби!
— Веднага, щом лекарят разреши.
— Тази лекарска пасмина! — възкликна Холкъм. — Банда некадърници! Скрили сте я някъде!
— Не зная къде е. Освен това мисля, че нямате право да бърникате в колата ми…
— Глупости! Няма смисъл да споря с вас. Получих, каквото исках.
Той се обърна и закрачи към кръчмата. Мейсън се възползва от обстоятелството, че репортерите и фотографите се тълпяха около сержанта, за да заснемат пистолета в едър план, заобиколи автомобила си, седна зад кормилото, запали и преди някой да го забележи, се отправи към Холивуд.
13
Мейсън седеше до леглото. Дела Стрийт отмести подноса с остатъците от закуската. Облякла една от нейните нощници, Ивлин се облегна назад и се усмихна на Пери Мейсън.
— Как се чувствате? — запита я той.
— Фантастично! Главата ми още се върти, но сънувах прекрасен сън.
В клетката папагалът, възбуден от наплива на посетители, извиваше шийка, мъчейки се да не пропусне нещо. От време на време крещеше: „Бедна Поли! Бедна Поли! Поли искаш ли солета? Хубава Поли! Внимавай, Поли! Ау, ау!“
— Днешният ден ще бъде напрегнат за вас — каза Мейсън на Ивлин. — Трябва да се подготвите за него.
— Мислите ли, че… Бихте ли ми разказал?
— Ще ви разкажа всичко, но то ще ви разстрои.
— Какво?
— В катастрофиралия автомобил на дъното на дерето имаше труп. Прострелян отдясно в главата, върху която бе нахлузена калъфка за възглавница с два прореза на мястото на очите. Тя беше закрепена с ластична лента.
Ивлин поклати глава. Папагалът отново се разкрещя.
— На калъфката е имало още една дупка, но според техническия експерт не е дупка от куршум, тоест тя е поставена, след като мъжът е бил убит.
— Този изстрел не го ли е… Не го ли е… Не е ли умрял веднага?
Мейсън кимна.
— Внимавай! — изкрещя папагалът.
— Но той караше колата, когато го видях за последен път! — възпротиви се Ивлин.
— Полицията не е на същото мнение. И още нещо. Идентифицирали са трупа.
— Кой е?
— Името… Всъщност името, с което се е подвизавал в Холивуд, е Стив Мерил. Очевидно това е мъжът, когото сте познавала като Стонтън Вестър Гладън.
Тя трепна и се изправи, като внимателно се вглеждаше в лицето му.
— Не се шегувате, нали, мистър Мейсън?
— Би било твърде зловеща шега — рече адвокатът, след това добави многозначително: — За вас.
— Но това обяснява всичко! — възкликна тя.
— Кое по-точно?
— Нима не разбирате? Открих, че Мерил и Стонтън Вестър Гладън са едно и също лице. Той ме измами и аз подадох оплакване срещу него. Само един Господ знае колко още са били измамените. Ако полицията беше разбрала, че Стонтън и Мерил са едно и също лице, той щеше да си изпати. И затова е трябвало да ми затвори устата. Това е причината да се обади, че е готов да се споразумеем. Изчакал е да тръгна с колата, после се опита да ме избута от пътя.
— И вие стреляхте два пъти?
Тя потвърди мълчаливо.
— И един от куршумите е попаднал в главата му?
— Но ако е бил с калъфка и аз съм изстреляла този куршум, той би трябвало да остави следа…
— Там е въпросът. По тази причина полицията ще ви обвини в предумишлено убийство: първо сте убила Мерил и после сте поставила калъфката на главата му и сте съчинила историята с нападението.
— Бедна Поли! Бедна Поли! — изкрещя съчувствено папагалът.
— Но, мистър Мейсън, това е абсолютно… Това е най-абсурдното нещо. Няма да успеят да го пробутат.
— Ако можете да обясните, как калъфката от вашата възглавница е попаднала върху главата на Мерил, бихте имала някакъв шанс.
— Внимавай сега! Внимавай сега! — обади се пак папагалът.
— Има ли други подробности, мистър Мейсън?
— Мерил наел шевролет от една агенция. Живеел е в комплекса „Стърнуд“. Неговите обитатели обикновено оставят колите си на съседния паркинг. Оскар Лумис притежавал същия модел шевролет като наетия от Мерил. Държал апартамент в същия блок и бил паркирал колата си до тази на Мерил. В пет без двадесет Лумис излязъл и видял, че колата му я няма. Уведомил полицията. Малко по-късно се появил Боулс, който също живеел в този блок и предположил, че Мерил е разменил колите по грешка. Той го бил видял да потегля с някаква жена.
— Боулс ли? — прекъсна го Ивлин. — Какво е правил там? Мислех, че е в Ривърсайд.
