Дела ядосано грабна монетата от ръката му и се втурна навън. Мейсън се настани удобно на седалката и дори не обърна внимание на изражението на лицето й. Избра цигара от табакерата, почука я в нокътя на палеца си, постави я между устните си, сетне я запали, издуха облаче дим и затвори очи.
В телефонната кабина Дела разшири очи от напрежение. Тя извади бележника си, записа нещо и като остави слушалката да виси, се завтече към колата.
— Шефе! — Гласът й беше изпълнен с ужас.
— Какво се е случило?
— Убитият в колата е Стивън Мерил! Идентифицирали са го и като Стонтън Вестър Гладън, мошеник, търсен за фалшификация и измама. Същият, който задигна малкото наследство на Ивлин Бегби. Тя е направила оплакване срещу него и оттогава има досие в полицията.
— Ами!
— Убийството въобще не е било извършено така както го описа Ивлин Бегби. Било е предумишлено убийство!
— Наистина ли?
— Когато колата е полетяла надолу, фаровете й не са били запалени. А и някои други подробности не съвпадат с версията на Ивлин. По обяд тя се е обадила и е оставила съобщение за Мерил. Полицията го научила от Руби Инуд, жената, с която Бегби е говорила по телефона. Тя живее в същата къща. Мерил намерил някакви пари. Никои не знае откъде. Разполагал със седем хиляди и петстотин долара, които показвал на свои познати. Разправял, че трябва да се откупи от Ивлин Бегби, затова й телефонирал и си определил среща с нея.
— Среща ли?
— Точно така. Тя му казала, че е на работа до три следобед и след това е свободна до осем вечерта. Предложила му да се срещнат в четири и половина някъде по пътя към „Краункрест“. Уточнила и мястото.
— Така, така! Полицията наистина работи много бързо.
— Вече имат и свидетели. Дрейк твърди, че са се хванали здравата за работа.
— Мога да си представя!
— И още нещо. Стив Мерил имал пистолет. Размахвал го наляво и надясно. Бил много горд с него. Явно това е оръжието на престъплението. Един от новите модели „Колт“.
Мейсън изцъка.
— Какво искаш да кажеш, шефе?
— В такъв случай трябва да го е откраднал. Нали чу Мървин Олдридж да твърди…
— Шефе, знаеш, че това е лъжа. Той прикрива Хелън Чейни. Нима ще му позволиш да се измъкне безнаказано?
— Твърде рано е да се каже, но не можеш да обвиниш един уважаван човек като Мървин Олдридж, че прикрива нещо… Какво друго ти съобщи Дрейк?
— Полицаите са побеснели. Търсят те. В акцията се е включила и градската полиция. Сержант Холкъм от отдел „Убийства“ е в „Краункрест“ и се мъчи да открие Ивлин. Джо Падена им съобщил, че когато ти си й казал, че е застреляла мъжа, тя изпаднала в истерия и според него отишла на лекар.
Сержант Холкъм е откачил. Поставил е постове пред входа на сградата и пред кантората ти и се опитва да изцеди Пол. Дрейк е разтревожен.
— Така, така!
— Пол смята, че полицията има очевидни доказателства срещу Ивлин — тя е притиснала Мерил на онзи път, застреляла го е, сложила е калъфката на главата му, взела е парите и е бутнала колата в пропастта. После се качила на своята и най-хладнокръвно си заминала. По-късно, в подходящ момент, ти е телефонирала за пистолета, накарала те е да предложиш тя да го донесе и след това е разиграла сценката с нападението и всичко останало.
— За нещо подобно говорят и доказателствата.
— Дрейк чака на телефона. Много е нервен.
— Прекрасно. Предай му, че му благодарим за всичко, което направи за нас. Да върви да спи!
Дела Стрийт го погледна гневно, сетне изведнъж прихна да се смее.
— Какво има? — попита Мейсън.
— Притежаваш дарбата да изкарваш човека от кожата, когато пожелаеш, но тази вечер постигна върха!
След тези думи тя повторно изтича до телефонната кабина, предаде на Дрейк съобщението и се върна.
— Не трябваше да го правиш!
— За какво говориш?
— Да се държиш така с Пол. Той беше повярвал, че искаш да изпревариш полицията в събирането на доказателства. Обадил се е на много от неговите детективи да се явят в кантората, за да са ти под ръка. Запасил се е с огромно количество кафе, защото мислел, че ще бодърства цяла нощ. Беше готов да действа, а ти го пращаш вкъщи да спи. Това почти го сащиса. Още един такъв шок и ще напусне завинаги играта.
— Добре де! И Пол трябва да спи. В края на краищата той работи много, а постоянното напрежение е вредно.
— Продължавай! Бъди все така гаден и потаен! Не ми се доверявай!
— На няколко преки оттук има таксита. Ще те закарам дотам. Ще вземеш такси до вас… Гледай да се наспиш добре!
— А ти къде отиваш?
— В „Краункрест тевърн“, естествено! Да помогна на сержант Холкъм. Щом полицията ме търси, държа да съм на разположение!
12
Мейсън вкара колата си в гаража на сградата, където живееше, обърна я и каза на портиера:
— Остави я така, Джо! Ще се кача до горе и след минута се връщам.
Той забърза към апартамента си, взе от една кутия два патрона 38-и калибър и се върна почти веднага.
Качи се на колата, внимателно прекоси Холивуд, а сетне по серпантините на планинския път се отправи към „Краункрест“.
Бяха успели не само да извадят тялото, но и да измъкнат колата от дерето. Най-вероятно я бяха закарали до лабораторията за проверка на пръстови отпечатъци и снимки. Добре се виждаха следите по наклона, откъдето аварийната кола беше изтеглила автомобила. Множеството батерии от светкавици, изхвърлени наоколо, говореха, че вестникарските фоторепортери са имали доста работа. Мейсън спря колата и излезе в дъжда. Повървя около петстотин метра нагоре по пътя, прицели се нарочно в червената дървена подпора на мантинелата и дръпна спусъка. След това вдигна оръжието така, че дулото му бе насочено към един дъб и изстреля втория куршум в стеблото на дървото. Завъртя барабана, извади празните гилзи, замени ги с два нови патрона, които измъкна от джоба си, и нехайно пусна пистолета в жабката на колата. После запали и подкара направо към „Краункрест“.
Поройният дъжд плющеше по циментовия паркинг, барабанеше по покрива на ресторанта и се изливаше на поточета по стрехите. На паркинга имаше две полицейски и няколко репортерски коли. А също и една-две коли на клиенти. Явно оплакването на Джо Падена, че хората нямат желание да пътуват с автомобили до кръчмичката в такава дъждовна вечер, беше оправдано. Мейсън паркира колата си, изключи светлините и угаси двигателя. Някакъв репортер, който гледаше през големия френски прозорец, изведнъж грабна камерата си и хукна към вратата. Няколко минути по-късно блесна светкавица и заслепи адвоката.
Сержант Холкъм излезе разгневен като лъв.
— Мейсън, къде по дяволите е клиентката ви?
— Последния път, когато я видях, беше изпаднала в истерия. Мисля, че я заведоха на лекар.
— Адреса?
