— Това е добре — заключи Мейсън. — Така ще можеш да дадеш показания, ако се наложи.
— Шефе!
— Какво има?
— Тя е първокласна артистка. Прекалено добра!
— Може някога да й потрябва — усмихна се Мейсън. — Как е времето, Дела?
— Още вали.
— Отскочи до кантората. Не пали лампите. Вземи дъждобраните. Ако наоколо се навъртат репортери, не се отбивай. Продължи по стълбите и ми телефонирай. В случай че не срещнеш никого, се върни.
— Тръгвам!
— Дрейк, а ти продължавай! По-късно ще се свържа с теб.
— Не си пъхай пръста в скърцащата врата! — предупреди го Дрейк.
— Когато преследваш някаква цел — засмя се Мейсън, — от време на време се налага и да рискуваш.
— Винаги се бориш за клиентите си, нали Пери?
— Опитвам се — призна адвокатът.
10
Мейсън зави по алеята към къщата на Хелън Чейни.
— Хубаво е — отбеляза той, докато поглеждаше часовника си, — че Мървин Олдридж е педантичен по отношение на точността и цепи минутата на две. Което означава, че можем да режисираме малкото си представление възможно най-добре.
— Шефе, имаш ли определен план? — попита Дела Стрийт.
— Разбира се!
— Запознай ме с него!
— Искам Мървин Олдридж да осигури алиби на Хелън Чейни в случай, че полицията реши да я притисне.
— Ще си прехапе езика, ако разбере какво прави.
Мейсън се ухили и спря колата.
— Доста се е изхвърлила, нали? — отбеляза Дела, като оглеждаше къщата.
— Налага й се. Трябва да поддържа реномето си, пък и да има къде да посреща репортерите.
— През последните две-три години действително е постигнала много.
Мейсън кимна, изключи двигателя и мина от другата страна, за да отвори вратата на Дела. После двамата се изкачиха по стълбата до верандата и адвокатът натисна седефения бутон на звънеца. Във вътрешността на къщата се разнесе мелодичен звън.
Вратата отвори лъчезарна брюнетка. Когато видя пред себе си Мейсън и Дела, изражението на лицето й тозчас се промени.
— О, извинете! Мислех, че е… очаквах… Един момент! — Тя се обърна и извика: — Уилям!
От дъното на просторния хол се появи изпълненият с достойнство иконом.
— Да, мисис.
— Търсите ли някого? — попита Хелън Чейни.
— Да, вас! — отговори Мейсън.
— Съжалявам — поклати глава тя, — но тази вечер съм заета и трябва да изляза. Уилям, би ли показал на тези хора… Почакай! Вие не сте ли адвокатът Мейсън?
Той кимна утвърдително. Тя се поколеба.
— Това променя до известна степен нещата. Вие ли искахте да говорите с мен?
— Да.
— Мога да ви отделя няколко минути, но наистина само няколко.
— Може би ще са достатъчни.
— Уилям, покани ги, ако обичаш! — Тя ги погледна с очарователна усмивка: — Веднага се връщам.
Икономът придружи Дела и Мейсън до салона и само след секунда Хелън Чейни се присъедини към тях.
— Моята секретарка — представи адвокатът Дела. Хелън Чейни протегна приятелски ръка:
— Удоволствие е за мен да се запозная и с двамата. Заповядайте!
Те се настаниха. Чейни чакаше леко напрегната. Мейсън започна:
— Искам да ви задам един въпрос, мисис Чейни.
— Да?
— Има известна връзка с Мървин Олдридж.
— Нека бъдем откровени, мистър Мейсън — усмихна се тя. — Отлично разбирам позицията ви. Вие сте адвокат на онази сервитьорка, нали?
Той кимна.
— Убедена съм, че на вас дължи оправдателната си присъда за кражбата на бижутата. Може би ви прави впечатление, мистър Мейсън, че те не бяха намерени.
— Дори много голямо.
— Айрин ми разказа за вас. Очаровал сте я. Каза ми, че ви е направила предложение за споразумение, чийто срок изтича в десет и половина тази вечер. Айрин обича да е наясно със законите и после сама се оправя с паричните проблеми. Аз съм нейна противоположност, мистър Мейсън. Ако желаете да дискутирате някакъв делови въпрос с мен, ще трябва да ви изпратя при адвоката си. Имам си мениджър за финансовите дела, адвокат за правните ми въпроси и импресарио за артистичната ми дейност. При това положение бихме намерили много малко теми за разговор, ако изключим времето, а то е отвратително за моите намерения, въпреки че фермерите посрещат този дъжд с благодарност.
— И все пак ни остава една тема за разговор.
— Коя е тя?
— Пистолетът, който ви купи Мървин Олдридж.
Тя дълго го наблюдава замислено и преценяващо, после предпазливо попита:
— Какво по-точно ви интересува?
— Бих желал да го видя, ако нямате нищо против.
— Защо?
— За да ви спестя известна слава, която няма да ви хареса.
Тя се засмя звънко и на пръв поглед безгрижно.
— Странно нещо, мистър Мейсън! Само преди час някакъв мъж се обади по телефона и каза, че иска да ме види във връзка с много важен за мен въпрос… Икономът попитал за какво става дума и той отговорил: за голяма слава. Сега вие намеквате за възможност да я избегна?
— Правилно сте ме разбрала!
— И мога ли да полюбопитствам какво имате предвид?
— Мисис Чейни, вероятно не ви минава през ум, че в Калифорния продажбата на огнестрелно оръжие се наблюдава от властите. Преди да купиш пистолет, трябва да се подпишеш за него. Всяко оръжие си има номер, който се отбелязва срещу името на купувача. Дубликати от регистрационния документ се изпращат в полицията, при шерифа и при началника на полицията.
— Не виждам каква връзка има всичко това с мен!
— Вашият пистолет може да се окаже свързан с деяние, което да навреди на благополучието ви.
— Говорите с недомлъвки, мистър Мейсън.
— Ще бъда откровен с вас, мисис Чейни. Мисля, че това е вашият пистолет.
— Моят пистолет не може да бъде използван за подобно нещо!
— И защо не?
— Защото е на сигурно място!
— Имате ли нещо против да го докажете?
Тя се поколеба за миг.
— Ще установите — продължи Мейсън, — че оръжието вече не е у вас.
