— Бихте ли почакали за момент? Няма да ви отнеме никакво време. — Усещайки погледите им, тя напусна стаята с походка на опитна актриса, нещо, което й беше напълно чуждо само преди няколко години, но сега се беше вкоренило така от дългите часове упражнения, че й беше станало втора природа.
Мейсън хвърли едно око на часовника си и размени поглед с Дела. Изведнъж очите й се разшириха и тя замаха ръце мълчаливо. Адвокатът повдигна въпросително вежди. Дела размаха ръце още по-енергично. Той се приближи до нея. Тя посочи с пръст. Срещу нея бе окачено огледало, което отразяваше друго огледало, а то на свой ред показваше част от осветения коридор и Хелън Чейни, която като обезумяла набираше някакъв телефонен номер.
Мейсън кимна, усмихна се, допря пръст до устните си, за да й покаже да мълчи, и се върна на мястото си.
Дела Стрийт продължи да наблюдава огледалото.
След малко артистката влезе забързана.
— Всичко е наред. Тук е, мистър Мейсън. — Цялото й държание излъчваше самонадеяна увереност. — Пистолетът е на мястото си в спалнята ми, тъй че каквото и да са ви разправяли, интересът ви към мен е безпочвен. — Тя остана права, за да им подскаже, че е време да си тръгват.
Мейсън извади пистолета от джоба си и рече:
— В такъв случай няма за какво да се тревожим. Този пистолет и двете празни гилзи не са ваши.
Очите й гледаха подигравателно, когато срещна погледа на адвоката.
— Точно така, мистър Мейсън. Не е възможно да е моят. Съжалявам, но имам среща. Чакам…
— Разбира се — изправи се Мейсън. — Извинявам се за безпокойството. Мислех, че мога да ви направя услуга.
— Оценявам вашите добри намерения, мистър Мейсън!
Те току-що бяха прекосили салона, когато се разнесе мелодичният звън на звънеца от входната врата. Хелън Чейни дори не се забърза. Икономът беше в коридора и след известно колебание тя му направи знак да отвори. Мървин Олдридж с дъждобран, мека черна шапка и копринен шал стоеше на входа.
— Здравей, Уилям! — поздрави той. — Вкъщи ли…
Той изведнъж млъкна, когато видя Хелън Чейни, Пери Мейсън и Дела Стрийт да идват към вратата. После влезе и свали шапката си.
— Здравей, Хелън! — Сетне студено добави: — Добър вечер, мистър Мейсън! А това май е мис Стрийт?
— Познахте! — отговори нехайно Мейсън.
— Надявам се — продължи Олдридж, — че не сте правили предложения на мисис Чейни във връзка с онова споразумение. В края на краищата редно е един адвокат да урежда нещата чрез адвоката на другата страна, а не директно. Надявам се, мисис Чейни ви е обърнала внимание, че се придържа към съветите…
— Да! — прекъсна го енергично адвокатът. — Не съм и помислял за подобно нещо, мистър Олдридж. Въпросът беше съвсем друг. Всъщност мислех, че мога да спестя на мисис Чейни известна неприятна популярност.
— Тъй ли? — гласът на Олдридж беше леден, държанието му нападателно.
— Мистър Мейсън смята — засмя се нервно Хелън, — че моят пистолет е бил използван за някакви тъмни дела.
— Твоят пистолет ли? — попита Олдридж, сетне властно се обърна към Мейсън: — Какво искате да кажете?
— Става въпрос за пистолета, който сте й дал.
— Не съм й давал никакъв…
— Малкият пистолет, който ми даде, Мърв — прекъсна го бързо Хелън Чейни. — Онзи, който настояваше да държа в спалнята си, за всеки случай.
— Кой ви каза това? — обърна се Олдридж към Мейсън.
— Просто издирвах номера на този пистолет — обясни Мейсън, докато го вадеше от джоба си — и установих, че е един от двата, които сте закупил в магазина за спортни стоки в Нюпорт Бийч. Единия сте задържал, а другия сте дал на мисис Чейни.
— Нека обсъдим за малко този въпрос — прекъсна го рязко Мървин Олдридж. После се обърна, затвори решително вратата и погледна часовника си, внимателно отбелязвайки времето.
— Съжалявам, Мърв! — в гласа на Хелън Чейни звучеше разкаяние. — Бях готова. Чаках те! Тези хора позвъниха. Мислех, че си ти, сама отворих вратата и…
— Всичко е наред, Хелън! — успокои я Мървин. След това се обърна към адвоката: — Кажете защо решихте, че съм купил пистолет за мисис Чейни?
— Не ставайте глупав! Подписал сте се в книгата. Купил сте два пистолета. Мога да ви дам данните, датата и номерата.
— Но това не означава, че съм дал единия на нея. Никога…
— Мърв — прекъсна го отново Чейни, вече отчаяна. — Да не забравяме, че мистър Мейсън е адвокат! Нямаше да бъде тук, ако въпросът не е важен. Той ме попита за пистолета, който ти ми даде, и аз му казах, че е в спалнята ми. Дори отидох да проверя.
— И си беше на мястото, нали?
— Разбира се, Мърв!
— Мейсън е адвокат на една жена — каза Олдридж, — която смятам за много лукава… И не бих позволил да наливаш вода в нейната воденица. И за да завърша, заявявам, че тя е опасен противник!
— Отлично! — засмя се Мейсън. Олдридж пристъпи към тях.
— Освен това не ми харесва факта, че идвате тук и се опитвате да измъкнете показания от мисис Чейни.
Мейсън също направи крачка напред.
— Хич не ме интересува дали ви харесва, или не, Олдридж! Достатъчно търпях нахалството ви! Гледайте си работата, а аз ще си гледам моята. Помъчихте се да започнете нещо, но ще го довърша аз. Дойдох тук, защото вярвах, че мога да спестя на мисис Чейни доста неприятности. Я погледнете този пистолет! Хубаво го вижте! — Мейсън завъртя барабана. — Вътре има две празни гилзи. За ваша информация, стреляно е преди около три-четири часа. И този пистолет е купен и платен от вас! А сега искате ли да знаете къде са куршумите?
Олдридж се окопити от неочакваната атака на Мейсън. Очите му като омагьосани се взираха в празните гнезда на патроните.
— Проследил сте този пистолет? — той зададе този въпрос просто за да печели време.
— Разбира се, че го проследих. Затова съм тук. Погледнете номера му! Една детективска агенция направи проверка и откри регистрацията. Това е един от двата пистолета, които сте купил в Нюпорт Бийч.
— Сигурно има някаква грешка! — Гласът на Олдридж звучеше неубедително.
— Щом това не е пистолетът на мисис Чейни, значи е вашият.
— О, не! Това е невъзможно! Аз… Нека да погледна! — Олдридж рязко смени тактиката.
— Разбира се! — Адвокатът му подаде оръжието.
— Твоят пистолет е горе, Хелън, нали така?
— Съвсем съм сигурна, Мърв!
Олдридж огледа пистолета, после вдигна глава. Беше присвил очи в размисъл.
— Май ви дължа извинение за грубото държание, мистър Мейсън. Страхувам се, че това наистина е моят пистолет. В такъв случай вероятно ca го откраднали от жабката на колата ми! — Той хвърли поглед на номера на пистолета, извади бележника си, приближи се до Хелън Чейни и продължи: — Ще запиша номера, Хелън, да не стане някаква грешка.
Тя погледна в бележника, а след това и номера на пистолета. Лицето й не изразяваше нищо.
— Явно пистолетът е бил откраднат от моята кола! — обърна се Олдридж към Мейсън.
— Кога е станало това?
— Не зная. Оставих го там… Всъщност до този момент не знаех, че липсва. Но щом е единият от двата пистолета, закупени от мен, трябва да е моят. Нали твоят е горе, Хелън?
